Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 773 резултата
СИЛАТА НА КРАСОТАТА В ЛОВЕЧ
Тъжно е,
като студеният
зимен дъжд,
който пронизва ...
Тъжно е,
като студеният
зимен дъжд,
който пронизва ...
1226
4
3
(превод на италиански език)
Вълшебният покрив
автор: Хари Спасов
Там далече, където е светло
и мирише на прясно сено, ...
Вълшебният покрив
автор: Хари Спасов
Там далече, където е светло
и мирише на прясно сено, ...
1071
1
3
934
1
1826
4
3
4279
9
12
881
2
6
1065
3
10
Крачето си ударих,
но няма да заплача!
Сълзите забравих,
че съм си юначе.
Но мама пък видя ...
но няма да заплача!
Сълзите забравих,
че съм си юначе.
Но мама пък видя ...
535
4
7
Като свещички са звездите,
днес само петдесет на брой.
Вятърът шепти – Честито,
а сякаш, че гласът е мой.
На жизненият път в средата, ...
днес само петдесет на брой.
Вятърът шепти – Честито,
а сякаш, че гласът е мой.
На жизненият път в средата, ...
974
3
3
Понякога в нощното небе
с весел смях звездички тичат.
Денем над планински върхове
Хайтов и легендите надничат.
Имам си приятел самурай – ...
с весел смях звездички тичат.
Денем над планински върхове
Хайтов и легендите надничат.
Имам си приятел самурай – ...
526
3
В адажиото на дъжда,
в следобеда на сведения
от облаците небосвод,
отплува златната река
от корабчета от листа, ...
в следобеда на сведения
от облаците небосвод,
отплува златната река
от корабчета от листа, ...
494
1
6
Животът не е просто суета.
И не тревоги, после разрешения.
Не гребенът на някоя вълна.
Не действия и нито размишления.
Не е театър, в който си герой, ...
И не тревоги, после разрешения.
Не гребенът на някоя вълна.
Не действия и нито размишления.
Не е театър, в който си герой, ...
2145
2
6
Последна целувка
За последно ти ме целуни!
Прегърни ме! Страстно притисни ме!
След това от мене си иди!
После? После просто забрави ме! ...
За последно ти ме целуни!
Прегърни ме! Страстно притисни ме!
След това от мене си иди!
После? После просто забрави ме! ...
468
1
Вечер градът е влюбчив,
вечер градът е поет.
Светнал фенери - красив,
тръпне от чувства обзет.
Вечер градът е злоблив, ...
вечер градът е поет.
Светнал фенери - красив,
тръпне от чувства обзет.
Вечер градът е злоблив, ...
635
5
Парчетата в света танцуват вихрено,
крадат едно от друго жива сила,
протича битката им без утихване,
от форма - в друга, вечно, без да спира.
А формата желае равновесие, ...
крадат едно от друго жива сила,
протича битката им без утихване,
от форма - в друга, вечно, без да спира.
А формата желае равновесие, ...
1331
1
Очите й като плам.
Миглите й като пера.
Косата й като сребро.
Бузите й като праскови.
Кожата й като маслини. ...
Миглите й като пера.
Косата й като сребро.
Бузите й като праскови.
Кожата й като маслини. ...
1104
3
Отдавна подозирах, че те има
и няма да те срещна по любов.
Съдбата неслучайно ни събира.
Написах те във цял един живот.
И много вероятно бих се влюбил. ...
и няма да те срещна по любов.
Съдбата неслучайно ни събира.
Написах те във цял един живот.
И много вероятно бих се влюбил. ...
520
4
2
След залеза на всяка обич
настъпва мрак и тишина.
След залеза на любовта
си сам със своята тъга.
Поемаш ти по пътя нов, ...
настъпва мрак и тишина.
След залеза на любовта
си сам със своята тъга.
Поемаш ти по пътя нов, ...
710
2
Пробуждане, прeчистване, въздишка,
кинжален поглед в изгрева раним.
И слънчев лъч, изпънат като нишка,
стопен във тишината, яко дим.
Просмукване на страсти и на чувства – ...
кинжален поглед в изгрева раним.
И слънчев лъч, изпънат като нишка,
стопен във тишината, яко дим.
Просмукване на страсти и на чувства – ...
443
4
7
Той умираше. И в последните неизползвани мигове на своето съществуване достигне до извод, едновременно стряскащо точен и невъзможен по своята същност. Той бе мъртъв. Парадокс. "Аз съм в края на своя път и все пак все още мисля, въпросът е за какво"?
В началото бе мрак И мракът покриваше всичко и мра ...
В началото бе мрак И мракът покриваше всичко и мра ...
1307
3
Страшно весела година!
Мое стихче си замина!
То бе свежо и свенливо,
но и малко некрасиво!
Някой хлопна му вратата, ...
Мое стихче си замина!
То бе свежо и свенливо,
но и малко некрасиво!
Някой хлопна му вратата, ...
1195
1
20
Сурва, весела Годино!
дано да носиш, Годино,
за пенсионера – добавки,
за чаавето – надбавки!
За бежанеца – постеля! ...
дано да носиш, Годино,
за пенсионера – добавки,
за чаавето – надбавки!
За бежанеца – постеля! ...
1939
1
3
Спомени с обратна дата,
светят в нечии очи;
вперен поглед в небесата
кротко сипят се сълзи!
Тихи бяха времената, ...
светят в нечии очи;
вперен поглед в небесата
кротко сипят се сълзи!
Тихи бяха времената, ...
1000
Идваме във този дом
с Божия благословия.
На стопаните – поклон
и щастлива орисия.
И от малък до голям ...
с Божия благословия.
На стопаните – поклон
и щастлива орисия.
И от малък до голям ...
3044
5
12
След тебе няма послепис!
Защото кой ще го напише?
Най-важното, ако решиш,
пиши, докато още дишаш!...
Пиши, когато гняв кипи... ...
Защото кой ще го напише?
Най-важното, ако решиш,
пиши, докато още дишаш!...
Пиши, когато гняв кипи... ...
1425
10
12
Наивна съм. Такава ще умра.
За мен ти бе единствен на света
и мислих си – това е любовта.
Но… всичко се оказа пак лъжа.
Поне да бе постъпил като мъж, ...
За мен ти бе единствен на света
и мислих си – това е любовта.
Но… всичко се оказа пак лъжа.
Поне да бе постъпил като мъж, ...
1532
11
14
912
2571
2
6
И петимата ревизори бяха в класическото служебно облекло на клас D – черни сака, сиви ранталони, червени вратовръзки върху белите ризи. И петимата имаха строги изражения – истинският служител не можеше да си позволи погазване на правилата с празни приказки, отвлечени погледи, безсмислен смях. Още по ...
430
1
4
Плачеш ли, любов? Защо си тъжна?
Учиш се на доживотно чакане.
Колко пъти ми остана длъжна?
Пак ли съм ти рамото за плакане?
Слънцето крадеш. Е, не е честно! ...
Учиш се на доживотно чакане.
Колко пъти ми остана длъжна?
Пак ли съм ти рамото за плакане?
Слънцето крадеш. Е, не е честно! ...
758
6
20
Не ми се пише вече, без жал останах и без думи.
Отдавна сякаш огънят горя във мен.
Сега съм тук като китара с неми струни.
Езикът ми претръпнал, грохнал, уморен.
А беше време славно, романисти и поети ...
Отдавна сякаш огънят горя във мен.
Сега съм тук като китара с неми струни.
Езикът ми претръпнал, грохнал, уморен.
А беше време славно, романисти и поети ...
782
2
Пак те търся, а те няма,
пак не си си у дома.
Каква ли този път е твоята програма?
Пак ли търсиш да запълниш празнота?
Търсиш ли ме, драга? ...
пак не си си у дома.
Каква ли този път е твоята програма?
Пак ли търсиш да запълниш празнота?
Търсиш ли ме, драга? ...
547
Дори да боли, ме помни!
Нали ме обича до болка?
Ти моите грешки прости,
момиче. Боли, но доколко?
Усмивката своя носи! ...
Нали ме обича до болка?
Ти моите грешки прости,
момиче. Боли, но доколко?
Усмивката своя носи! ...
430
1
Рисувам нощ за нимфи и градини
сред скитащите сенки на ливадите.
Разсипваха щурците петолиния
от шепота на листопада.
Събират вик мигриращите птици, ...
сред скитащите сенки на ливадите.
Разсипваха щурците петолиния
от шепота на листопада.
Събират вик мигриращите птици, ...
934
3
7
Вали по ноемврийски. Бавно.Тъжно.
Едно уиски и самотна вечер.
Отдавна свикнах с облаци и дъжд.
(Потопите дори не ми и пречат.)
Отвикнах някак си да ме боли ...
Едно уиски и самотна вечер.
Отдавна свикнах с облаци и дъжд.
(Потопите дори не ми и пречат.)
Отвикнах някак си да ме боли ...
501
2
3
Събрах усмивките от вчера,
със захар стрих ги на брашно.
Прилежно сложих ги в килера
в кутийка с надпис "хо-хо-хо".
Прегръдки в джоба си открих, ...
със захар стрих ги на брашно.
Прилежно сложих ги в килера
в кутийка с надпис "хо-хо-хо".
Прегръдки в джоба си открих, ...
814
2
11
Може би никога няма да узнаем Тайната на поезията. Но когато попаднем на истински поет, едно е сигурно - по-близко сме до Нея. Винаги съм заявявал, че поезията не е и не може да бъде затворена в клетката на римите. Тя е скрито дихание и нежно сияние. Само онзи, който има сетиво за тях е способен да ...
1031
7
5
Света ми ти докрай превзе
Тъй както ручей сред леса
от път възпира всеки жаден,
така под тези небеса
и аз, макар че бе ти хладен, ...
Тъй както ручей сред леса
от път възпира всеки жаден,
така под тези небеса
и аз, макар че бе ти хладен, ...
812
10
23
Умореният ден портокал си откъсва от залеза…
Вечерта го завива с кобалтово сини коси…
Под бетона градът е с клепачи, от сън натежали…
Но сърцето е будно, защото до мене не си…
И какво да му кажа?... Че цял живот тичах към твоето?... ...
Вечерта го завива с кобалтово сини коси…
Под бетона градът е с клепачи, от сън натежали…
Но сърцето е будно, защото до мене не си…
И какво да му кажа?... Че цял живот тичах към твоето?... ...
1348
16
31
Корените ти са някъде под мен,
сплетени от необходима близост.
Подканени да хранят сили на стъбло,
бутано от неспокоен вятър,
издирват пътя на водата ...
сплетени от необходима близост.
Подканени да хранят сили на стъбло,
бутано от неспокоен вятър,
издирват пътя на водата ...
767
2
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
