Болки любовни не знам, времето дали лекува,
но идва пролетта и… някак си удобно е
да се преструваме, че все още сме влюбени.
В скута ми глава полагаш… Спокоен си,
че няма да ровя в рани, да разплитам мисли и тайни. ...

Заключи ли ме, Обич моя,
аз пак ще дойда с теб на среща.
Врати и катинари много,
на моите криле - не пречат.
Небе, безвластие и полет - ...

Нали поиска, днес, да поговорим,
а после да пресметнем как мълчим
равнението - (киска се във скоби) =
аз много в плюс и много в минус ти.
Във теб ще тлее Тя, като поличба, ...

Оскотелите ми спомени
тъгуват в сляпата си градина,
далеч от твоята сянка.
Ръцете ми са осиротели
за твоите плахи, ...

Мухата Дрожди си летяла
над чаша вино по обяд,
сред облак в розовата пара
бръмчала си със жизнерад.
"Ах, колко фина съм и мила ...

Ковид-вирус се вгнездил
в прилеп и го заразил.
Прилепът пък бил изяден
от един китаец гладен.
А китаецът пък бил ...

Петър на гурбет отиде
със сина си Калин,
но още щом Немско видя,
синът му засрами се от Пирин,
от родния край, където възмъжа ...

слънчобрана хвърля зайчета
от слънце,
във пастелните лета
сенките се топлят в крайчето,
усъмват, ...

Вървиш в полето, кожата целува
и слънцето, и вятъра с копнеж.
В небето облаче памучено палува,
в тревичките се крие таралеж.
Цветята ароматно те унасят ...

Искам да се скрием във короната.
Сгушени сред капка от диамант.
Бронирано убежище за грях.
Непроницаемо като дъжда,
където станах твоя пак насън. ...

Забравих вече как се разминавам
със много хора по тесен тротоар.
Забравих как хора троснато се поздравяват
с най-различен репертоар,
за туй, че някой някому се пречкал.... ...

Колелата се въртят
и безспирно пеят, пеят.
О, кога ли ще се спрат
и кога ще онемеят?
Тяхната магична песен ...

Житейски терзания 13
...
Знаете как е в извънредно положение,
чистим, бършим -
дезинфекцията вършим, ...

Какви са тези чувства, не познати в мен?
Обичала ли съм или не съм?
Живяла ли съм или просто дишала?
Това напира, като въпроси в мен.
Любов ли, страст ли е това, ...

Не мога скришом все да те обичам.
Така не ще посрещнем никой залез.
По изгрев вместо теб, звезди надничат.
Луната свети в мен. Да ме покаже.
А ти какво, като ме гониш бясно? ...

Задави се светът от хекатомби,
заключи дързостта си под пагон,
тиктакат из телата минибомби,
не ги лови ни съд, нито закон.
Целувките в музея наредихме, ...

Преминава по мен... Без въпроси. Като бриз. Обгръща ме. Уханието му - самотен, търсещ... Безкраен океан... И плисва вълна. Каприз и мистерия, която поглъща...
Мъж - вилнеещ и нежно заповядващ. Изгубвам се... Без ум, в прегръдките му - наслада... Нещо избухва. Искри, привличане... Аромат на парфюм и ...

изпращам ти гълъбите
по електронната поща
нагости ги с трохички
след това ми ги препрати
всичките

Мястото ни в живота на другите хора
Това, което ни прави щастливи е да се чувстваме нужни. Някой да си мисли за нас. Да преживява това, което ни вълнува в даден момент. Тогава усещаме подкрепата му и се радваме на всичко, което постигаме. И трудностите, които неизбежно срещаме изглеждат по-леки. Но ...

Какво да ти разкажа аз за мен...?
Дълго ще е да се изговоря.
Само и един мой ден,
звучи така, сякаш е история.
Животът ми е страшно цветен ...

(1)
Ти погледна ме ехидно,
аз застинах на мига,
в който нежно, безобидно
протегна се една ръка... ...

- Ако е имало друг Различен, той също трябва да е оставил следи – отговорих аз примирено. Вече дори не истерично, а именно примирено – както човек обяснява на малко дете. – А тук няма. Значи ако извършителят е бил Различен, то той трябва да е също Висш. Обаче ако самият Николай е повишил равнището с ...

Прости ми, моя Самота,
че аз понякога неволно
изневерявам ти, така
необуздано и фриволно.
Не се обиждай, Самота, ...

Не чакат вече те дъжда,
не шепнат за листата на цветята,
не си разказват за нощта
и топлия, августовски вятър.
Не търсят миризма на пролет, ...

Летях десет
хоризонта назад,
пак теб целунах
и удавих се.
Счупих си ...

Днес Слънцето празнува!
С най-розовата си усмивка
зората небето целува.
Облаците си отиват свенливо,
танцуват цветята, тревите, ...

/из романа-пъзел "Калейдоскоп"/
На вратата се позвъни. Леля Пена отвори и учудено загледа непознатата фигура в черно наметало, през януари с коса през рамо:
- Кажете, госпожо, но по-бързо, че започва филмът. Мен ли търсите? Я, влезте вътре, да не изпусна началото…Ето – 447 серия… А, това е Мариана. ...

/от Женята Минджев, супердуперсветски репортьор/
Тази сутрин за пореден път се проведе матинето на госпожа Мими от бараката зад блок 10. Пред великолепната кофа за боклук, пълна с пресни отпадъци от снощния коктейл в ресторант „Залез“ и соарето в бар „Облак“, се събраха поканените, повечето от които ...

Онзи стар, неопренов костюм,
който прашясва във шкафа ти...
Ще ти стане ли? Я провери!
Аз отвън, пред вратата ще чакам.
Ще излъжа жената във мен, ...

О, моля ви, не ме разбирайте погрешно!
Не се страхувам никак, никак от смъртта!
Дори и тя за мен ще плаче, безутешно,
ще й е скучно - и без мен, и лудостта.
Кой друг ще смогне шепа дни да си откупи? ...