Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 077 резултата
Различна приказка за вероятни сходства
разправят и през рамо плюят разказвачите.
Приседнали край лагерния огън на косачите
събираме искри – да търсим разни сродства
докато се вслушваме в словата на палачите. ...
  1051 
Няма купа, няма титла но няма и тишина,
смели сме, силни сме, ние сме Червени сърца!
Още от дете ЦСКА запали нашето сърце,
и огъня гори в мен, гори и в моето дете!
Сами срещу всички и отново сме до върха, ...
  547 
Зад крехкото небитие на мислите
стоя и чакам моравия залез.
Превръщам се в небивала измислица,
в която мойрата на бъдещето прави разрез...
Навярно всякое начало е обречено, ...
  1537  21  11 
Вълните страстно бушуват,
небето все така синее.
Хората пак негодуват,
слънцето все така аленее.
Животът продължава, ...
  801 
На юг плажът на Шкорпиловци ставаше по-каменист. В морето, в непосредствена близост до брега, се съзираха масивни скали. В случай на по-силно вълнение се пораждаха немалки опасности за къпещите се. Но това беше последното нещо, за което Диди и Алфонсо мислеха в момента. Обратният път беше достатъчно ...
  2405  14 
Животът е усмивка и неволи,
преплетени на всеки кръстопът,
понякога суров е, друг път моли,
и силно чувствата във нас третят.
Веднъж във сънищата си живея, ...
  806 
аз съм пазителят на книгите
писмена на много грехове
всякакви прашасали папируси
са минали през моите ръце
по Хеопсовата пирамида руни съм редил ...
  453 
Виновна си, виновна си и затова мълчиш,
по-добре така е или безсрамно ще звучиш,
мълчи виновно и аз също ще замълча,
ако ти кажа нещо жестоко ще звуча.
Виновна си, виновна с хиляди лъжи, ...
  607 
Влегувам во срце од планина
таму каде не оди секој
кога ќе заминеме
од нас ќе украдат само сенки
не враќај ми кусур ...
  411 
Да бъда себе си...!
А, коя съм аз...?
В огледалото ли гледаща ме...?
В сърцето ли,
вечно изтръпващо от преживяване...? ...
  425 
> Аз съм художник на живота — моята творба е собственият ми живот.
Всичко видимо си има сянка. Дали и времето си има своя? Видимо или невидимо е то – времето?
Погледнете своя снимка отпреди десет, двадесет, тридесет или четиридесет години! Е, видимо е времето, нали! Значи … и то си има сянка своя. Н ...
  1350  11 
Очаквате от мене да съм друга -
с усмивка кротка, да прощавам грешки,
да съм почти безупречна съпруга,
почти светица в образа човешки...
Очаквате сълзите да прикривам ...
  1159 
Докосването на душите ни е магия!...
Някога, много отдавна, когато ни излъчи Великия Източник, бяхме сродни искри! Същества с един пулс, с една аура, с един стремеж, с една любов, с един дъх! Полетяхме заедно, в стремежа си да дарим Любовта на Великия на всичко, и всички които срещнем по пътя си! И. ...
  851 
В една къща, под един покрив.
В едно легло, под една завивка...
Мислите ни се събуждат - поотделно, всяка щастлива сама по себе си.
С устни докосвам вечерния град.
Телата не знаят, че има и друго. ...
  1228 
За разлика от приказката ни позната
Али Баба живее вече край реката.
Когато вчера се разхождал
съзрял играещи русалки във водата.
Отсреща била пък гората – ...
  707 
Понякога съм изморен до смърт.
Дори я търся сякаш, като изход.
За миг ако душата ми без плът,
лиши виталната за мен, безмисленост -
тогава бих поискал за последно - ...
  696 
То бяха лъжи,
словесни потоци
ефирът трептеше,
червеше от срам
който говореше-чист ...
  675  22 
Очите на града са разноцветни,
неоново примамливи блестят,
а в уличките малки неусетно,
мъгляви сенки тихо се тълпят.
Нощта върви с полюшваща походка ...
  582  11  18 
Много гари има в света,
но една само мен ме очаква
с прегръдка на плочник горещ
и дъх на липи разцъфтели.
Много гари има в света, ...
  588 
  2079 
  1496 
Натежала глава,
поприведена настрана,
с поза полуанфас,
в пепелника додимява
генералски фас, ...
  1421 
С хвърчащи хартийки в косите
пилея досадни фуркети.
Душата ми къдрят вълните,
а буря в очите ми свети.
Умът ми копнеещ побира ...
  387 
И така, кога звездният балдахин ни приласка под чертога си и ликът на пълната луна мълчаливо се огледа в Охридското езеро ние наседохме под асмата за прощална трапеза в двора на бате Миле.
Бианка си отбираше от работата: когато стигнахме трапезата ни чекаше,подредена с вкусове всекакви, що рече Биан ...
  855  12  21 
Тези облаци били ли са...
А аз,дали съм бил...
Кога съм бил?
Къде съм бил?
Били са облаците! ...
  316 
Ейприл влачена и бутана от тези червеи заспа.
Когато се събуди видя срещу себе си червените очи на червеите. Те бяха наредени на дървени ниши. Най - отпред стоеше десетметров черей. Той гледаше втренчено Ейприл. И тъкмо,когато щеше да погълне Ейприл, нещо грабна момичето. Тя видя един огромен клюн. ...
  654 
След теб, не прекалявах с алкохола, само два литра бира и три уискита на нощ, дори пиех уиски, когато бях на работа. Не прекалявах и с мъжете, само четирима, новия ми, един бивш онлайн, и двама нови без секс. Цигари не пушех, само по две кутии,дебели цигари... А кафе ли, малко, най-много, четери на ...
  1069 
Слабост е рози да не обичаш,
заради враждебните бодли...
Глупост е да отричаш,
че от обождане не те боли...
Радост е да оценяваш ...
  617 
Даден съм ти за любов -
първо цвете в нежна пролет,
твой небесен благослов
и жадуван дълго, светъл полет!
Даден съм ти за любов, ...
  1568 
Щастие е... да има кой, да ти каже „Добро утро!“,
с очи, в които грее, поникнала от здрача, зората,
да разцъфтява любовно без намек от лустро
и обгръща с обич безкрайна, палеща душата.
Щастие е... двама да поемете на утрото дъха, ...
  189 
Когато си отида от света ти -
поне частичка спомен остави!
В забързаното време на деня ти -
с усмивка пак за мене си спомни!
Не ме затваряй в прашната кутия, ...
  459 
Аз вярвам в Човека, аз вярвам в Доброто
и в бъдния пролетен ден.
Аз вярвам в Душата, крепяща Живота,
пък нека се свършва със мен!
Пък нека невинен да бъда разстрелян ...
  2172  15  25 
Къщата на Вятъра...
(моряшки истории от кръчмите)
... разправят в кръчмите крайбрежни
когато ром се лее вечер
и свадите са неизбежни: ...
  174 
Наяве ли сънувам? Всъщност, сън ли е?
Или отново те измислям в моя свят -
тъй често ми напомнящ със прискърбие,
че чувствата ми само се четат...
Но няма да ти дам от тези думи. ...
  487 
Глава XVI
В тези първи секунди, Орлин наистина не знаеше как да реагира. Тя го порази като гръм. Там, застанала на вратата с ироничен поглед, чакащ отговор и също толкова знаещ, че няма да го получи. Тя ли бе наистина? Тази същата, изчезналото мило момиче със сламена коса и мила усмивка? Или това, к ...
  1077 
Животът е една божествена измама...
Затуй живеем на земята все по двама.
Така си мислим, че живота е реален
макар, че той не ни е никак идеален.
Отрязък лош и е частица от безкрая, ...
  321 
Все още сме един до друг.
С едно мълчание, което не е тъжно,
ни радостно.
Е само липсата на звук.
От друго няма нужда. ...
  401 
Знам защо е така! Защото...
Аз не знам, дали светът е мястото.
А също и точното време за нашата среща.
Но знам, че там, в теб има частица,
която е топла. Дори е гореща. ...
  370 
  1023 
  1234 
Предложения
: ??:??