Апостоле на свободата,
лежи си кротко под земята.
Моля те не ставай, стой си там,
че ако станеш ще умреш от срам.
Ще видиш села опустели ...

Интернетът, да знаете, е едно митологично нещо, подобно на еднорозите. Смятаме, че съществува, някъде там в междупланетното пространство, но не сме го виждали. За еднорозите казват, че може да ги докосне само девица, А аз за интернета мога да кажа, че него може да го върже като хората само Баба Вихр ...

Ако по Коледа има чудо,
нека върне усмивката в теб,
нека здравето твое възвърне,
радостта ти и твоя късмет!
Ако по Коледа има чудо, ...

Бе ли безкрайно кратко или пък бързо мина,
защото много бързо минават всички дни,
дойде с мокра покана тъй бързото изстиване,
дойде, с радост всичко си спомни.
Казват че времето минава много бързо, ...

Телецът златен, черна паст раззинал,
света ни стар и оглупял засмуква...
Търбухът му - чудовищна машина -
троши мечти, идеи, мисли, чувства...
Олтарът Божи, неведнъж пропукван, ...

Не си отивам. Нищо че те няма.
Ужасно трудно е да тъпчеш вяра.
Дори в миража да покълне плява,
дори, да искам... ето да забравя.
В дъжда, когато петък крачи, ...

Празнично ехтят
Весело блестят
Светлини и музика звучи
Всички вестят
Коледа е тук ...

В клонка от розов храст те намерих
красива, уханна, току-що напъпила,
пълна с желания, страст и химери.
Сега си тъжна. Дали съм те настъпил?
. ...

Тя, моята мечта не е голяма.
Тя сбира се във всяко джобче.
На малкото дете във джоба,
във джоба на дебелия с кожуха.
И сбира се в една прегръдка. ...

Късно във живота ми дойде.
Не почука даже на вратата.
Бе красива ти! Почти дете,
и при мен донесе светлината!
Цял живот очаквах този час! ...

Есенни сълзи
изливат се навън,
отмиват минали тъги
по нереален сън.
Молитви плахи, ...

Тишина,
изпълваща стаята,
пълзяща по вещите,
изсмукваща силите,
цялата в бяло, ...

Пустошта поражда пустош,
вятърът довява дъжове...
Любовта поражда болка.
Любовта създава светове!
Любовта във пустош не живее, ...

Дърветата, разперили ръце,
ми махат бавно, с клонки-пръсти.
А слънцето, немирно петънце,
промушва се през облаците гъсти.
Усещам гъделът солен ...

Сега си замина завинаги.
Все още се опитвам да разбера защо.
Толкова бързо ме заряза.
Без да се сбогуваме.
Виждам те в сънищата си. ...

От вечно бързане пропусках гари,
прескачайки над локви и дувари,
рискувах вместо цяла да остана,
да причиня поредната си рана...
Пресушвах без думи реки от сълзи, ...

Това, че някога, в закътан кът,
дръвчета и през есента цъфтят.
наместо да ни радва, натъжава.
Не топли закъснялата любов.
Цвят, цъфнал не навреме, ...

Насред есенна поляна се изляга
утрото – усмихнало се днес.
На тъгата вижда се – не ѝ приляга,
да го следва с интерес.
Уморена до съня на тъмно... ...

С времето Иван не се отказа да споделя с мен вътрешния си свят, като бент от дълго потискана чувствителност, който се беше отприщил върху мен. За изненада на мен и всички, които го познават. Въпросната компания се състоеше от Моа, Иван, най-добрият му приятел – Галин и моята най-добра приятелка – Па ...

В пръстта небрежно Бог си поиграл,
огледал се в света си чисто нов и,
с безформена буца от мократа кал,
създал човек. Без дрехи и окови.
Ликът си несебично Той му дал, ...

няма човек да
не иска щастлив да е
в свят на свръхкривда

И не че някога била съм в нечие сърце
Най-обичана, най-мила, скъпа и добра
И не че някога била съм в нечии ръце
Най-голямото богатство, светлина и топлина.
И не че някога била съм, в нечия съдба ...

Мълчи загадъчно небето.
Една звезда навъсено се мръщи.
Чашата прелива с тишина,
в очакване да влезеш вкъщи.
Розата във вазата увяхна. ...

Отново минала е по алеята.
Във шепите си ветрове събрала
и погледите всички на... дърветата.
Което косопад им причинява.
Разплака посивелите надменници – ...

Дедите ни са пренесли истините, правилата от Вселенския Закон и в обществения живот, като готови модели, измислени от Висшия Вселенски Разум, приложени и проверени във Вселената. За устройството на обществото, нашите деди са ползвали модела за Четирите велики елемента: Етер, Въздух, Вода и Земя. По ...

На жълто ли кръвта ми ти прилича?
Лятното слънца припича.
Слънчево лято
изтича
в синята вис прозаично, ...

Някак, бавно, сиво, тъжно ми стана времето. От доста време ме преследват дребни проблеми. Като пясък в обувките. Някак ми се изостриха сетивата и всичко дразнещо и неприятно се разду. Изпълни света. Хубавият ми, цветен и топъл свят. Вече заваля първият сняг. Обикновено му се радвам. Красив предвестн ...

Капка вино
по устни
зажаднели
рубинен цвят
и толкоз красота ...

В парламента със сурвачки
влизат ведри коледари,
и нареждат с бодри крачки,
и сурвакат... със шамари...
"Здравейте, наш'те депутати, ...

Не тъжи! Аз съм кратко безвремие...
Миг покой и подслон за душата.
Потърсѝ ме след дълго забвение.
Ще ти дойда пак пред вратата.
Дотогава живей с пълни сили ...

Въздух, плач, дете и гръд...
майка, татко, плът и кръв...
любов и грижа във добро и зло...
рана ,две и карам колело.
Читанка, съученици, учители - шестици... ...

На самотата ѝ отива цигаре
и аромат на дива орхидея
Навярно ѝ отива и сърце -
пулсираща вълна разбита в кея
Отива ѝ среднощен филм ...

Добрите мъже
Добрите мъже имат нежни души,
и все си остават те неразбрани.
Обичат от душа,от цялото си сърце,
жените уважават а дали тях те? ...

Виж тази безгръбначна интелигентност
с безброй стратегии за отбрана!
Виж го, как намира сърце за всяка от жените си,
колко бързо ги задушава в прегръдка.
Плува бавно сред облак от гъсто мастило. ...

СИВА „ПРИКАЗКА“
Небе – тежка, сива коприна
обгръща греховно земята.
Вещае спящо-дълга зима...
Ще си измешаме краката... ...