Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 159 резултата
Уж минаха години, а все така те търся.
в хора, улици и градове. Смениха се колко зими и лета.
Не съм очаквала нещо от тебе, но стопляше винаги моята душа.
Винаги прям, винаги остър
на хората беше трън във кракът. ...
в хора, улици и градове. Смениха се колко зими и лета.
Не съм очаквала нещо от тебе, но стопляше винаги моята душа.
Винаги прям, винаги остър
на хората беше трън във кракът. ...
629
Приятели, Теория за големия взрив
Новите съседи
лукче, пържени фъстъци, вода
локомотивът неуморно свири
животът си отива ей така ...
Новите съседи
лукче, пържени фъстъци, вода
локомотивът неуморно свири
животът си отива ей така ...
413
Пияна жена.
Каква веселба!
Навсякъде разхвърляни вещи.
Немити чинии, тигани,
цял куп дрехи непрани. ...
Каква веселба!
Навсякъде разхвърляни вещи.
Немити чинии, тигани,
цял куп дрехи непрани. ...
614
3
Искра се събуждаше бавно заради медикаментите, които бе пила. Съзнанието й постепенно се измъкваше от обгърналата го мъгла, но клепачите й отказваха да се повдигнат. Щяха да са й нужни поне още десет минути, за да се разсъни напълно. А с разсънването щеше, както обикновено, да дойде болката.
Минута ...
Минута ...
695
1
2
Не ме чакай, аз няма да дойда…
Уморена е душата ми
от дребни интриги, от много лъжи…
Кажи ми как да забравя,
колко много, много боли… ...
Уморена е душата ми
от дребни интриги, от много лъжи…
Кажи ми как да забравя,
колко много, много боли… ...
367
2
Ще скъсам на тревогите каиша!
Запращам ги в някой ъгъл чер
и въздух в дробовете си ще вдишам
аз няма да живея в страхове!
Под прашните мостове на живота ...
Запращам ги в някой ъгъл чер
и въздух в дробовете си ще вдишам
аз няма да живея в страхове!
Под прашните мостове на живота ...
772
3
5
Въображение ли съм
или реалност?
Светът матричен ли е
или безкрайност?
Ти мисъл ли си ...
или реалност?
Светът матричен ли е
или безкрайност?
Ти мисъл ли си ...
615
10
27
Започвам да забравям.
Забравям какво е било и в настоящето се лутам като светулка в тъма.
Забравям какво е било и улици пресичам сама, пътища преплитам,
а дните сливам в едно.
Очи отварям и ръце протягам, без да виждам и докосвам - ...
Забравям какво е било и в настоящето се лутам като светулка в тъма.
Забравям какво е било и улици пресичам сама, пътища преплитам,
а дните сливам в едно.
Очи отварям и ръце протягам, без да виждам и докосвам - ...
583
1
Обичам усмивките, които променят деня ти. Както думите, казани точно навреме - могат да поправят (почти) всичко. Пламъците в очите на хората, способни на това, е светлината, която предпочитам. И няма нищо по-топло от прегръдките им.
Откровението в погледа на един човек е най-сигурният знак за обич. ...
Откровението в погледа на един човек е най-сигурният знак за обич. ...
584
1
Такава съм - и истинска, и груба.
Не съм като обикновените жени!
У мене има малка капка лудост,
но тя ми е достатъчна, нали?
Такава съм - не искам да съм друга. ...
Не съм като обикновените жени!
У мене има малка капка лудост,
но тя ми е достатъчна, нали?
Такава съм - не искам да съм друга. ...
643
1
Сутрин събужда ме хлад, небесата са сини,
бавно зад хоризонта слънцето се надига.
Огрени порблясват капките нежна роса,
сякаш сълзи от очите й са, блестящи и чисти.
Обед е, жегата нагорещена преваля, ...
бавно зад хоризонта слънцето се надига.
Огрени порблясват капките нежна роса,
сякаш сълзи от очите й са, блестящи и чисти.
Обед е, жегата нагорещена преваля, ...
264
1563
3
5
Посвещавам на авторите с клакьори.
Отдавна знам - не съм Голяма
ни поетеса, ни художник,
ни дарба имам музикална...
Обикновен човек съм, Боже. ...
Отдавна знам - не съм Голяма
ни поетеса, ни художник,
ни дарба имам музикална...
Обикновен човек съм, Боже. ...
2393
10
18
РОСА ОТ НЕЖНОСТ
Нощ... В мрака се стичам...
душа... от болките опиянена.
Маските от себе си събличам.
Така с тялото е споделена. ...
Нощ... В мрака се стичам...
душа... от болките опиянена.
Маските от себе си събличам.
Така с тялото е споделена. ...
374
1
3
Живея в приказка. Но без петнайсет.
Накрая нещо все не и достига.
Пред стълбите ме чака не каляска,
а крантаво магаре. Без талига.
Прозорците на църквата са слепи. ...
Накрая нещо все не и достига.
Пред стълбите ме чака не каляска,
а крантаво магаре. Без талига.
Прозорците на църквата са слепи. ...
680
5
26
УЖАСИ
В секундите след като се събудих, още под въздействието на съня, аз бях твърдо решен да намеря гроба на Ваклин Каразубев, да го разкопая, да извадя трупа и да забия кол в сърцето му. След това ентусиазмът ми попремина, защото започнах да разсъждавам разумно. Едва ли е толкова лесно да се разко ...
В секундите след като се събудих, още под въздействието на съня, аз бях твърдо решен да намеря гроба на Ваклин Каразубев, да го разкопая, да извадя трупа и да забия кол в сърцето му. След това ентусиазмът ми попремина, защото започнах да разсъждавам разумно. Едва ли е толкова лесно да се разко ...
1317
4
11
Училище мое с учители строги –
във тебе се учех – днес идваш на сън!
Години прекарах сред бури, тревоги...
Заглъхна завинаги твоя мил звън!
Заглъхна звънецът на школата мила, ...
във тебе се учех – днес идваш на сън!
Години прекарах сред бури, тревоги...
Заглъхна завинаги твоя мил звън!
Заглъхна звънецът на школата мила, ...
1022
4
9
Щом март настъпи и запролетú,
на мен ме хваща сенна хрема!...
Загазих, да ви кажа...Апчи-хи!...
Направо ужас ме обзема...
В алеите из парка пак вървим... ...
на мен ме хваща сенна хрема!...
Загазих, да ви кажа...Апчи-хи!...
Направо ужас ме обзема...
В алеите из парка пак вървим... ...
672
8
13
915
1
442
Прозорецът на твоето пространство
Което, ти разказва за света, в
Него Ти сериозен с постоянство
Неотклонно носиш си дълга.
Усмивката е твоето влияние ...
Което, ти разказва за света, в
Него Ти сериозен с постоянство
Неотклонно носиш си дълга.
Усмивката е твоето влияние ...
733
2
1
Финиан можеше да усети настроението на Елизабет. Буквално. Дори и черната перла на сабята му да не резонираше с гнева й, карайки цялото оръжие да трепти леко, дори въобще да я нямаше, беше абсолютно невъзможно да пренебрегне тягостното чувство, сякаш се е озовал насред черен, буреносен облак. Това в ...
1028
Не ме люби, преди да си отвърнал
на всички непоискани въпроси.
Аз мога да почакам в някой ъгъл,
дордето тишината се износи.
И, дрипава, тъгата се отдръпне ...
на всички непоискани въпроси.
Аз мога да почакам в някой ъгъл,
дордето тишината се износи.
И, дрипава, тъгата се отдръпне ...
481
14
16
Очите ти ...
в моите свиват гнездо –
за да виждат
небето ми синьо.
А то е ... ...
в моите свиват гнездо –
за да виждат
небето ми синьо.
А то е ... ...
1615
9
17
На бузата ти,
като в клоунада –
целувка червилена.
Кажи ми, мой Принце,
коя червива ябълка ...
като в клоунада –
целувка червилена.
Кажи ми, мой Принце,
коя червива ябълка ...
326
1
1
Където да надникна, все е пролет –
Небето спуска слънчеви лъчи.
А аз така неистово се молех,
да дойде – всичко в нас да възроди.
Където мине, сякаш със целувка ...
Небето спуска слънчеви лъчи.
А аз така неистово се молех,
да дойде – всичко в нас да възроди.
Където мине, сякаш със целувка ...
310
2
6
207
1
С четка или с думи,
нарисувай ми
художнико, сълза.
Нежна и прозрачна,
като утринна роса. ...
нарисувай ми
художнико, сълза.
Нежна и прозрачна,
като утринна роса. ...
523
Буквално, ни делеше океан.
И някакви си седем часа разлика.
От моята душа ти дадох грам,
останалите двайсет - ги похарчих...
А иначе дойдох със пълни шепи, ...
И някакви си седем часа разлика.
От моята душа ти дадох грам,
останалите двайсет - ги похарчих...
А иначе дойдох със пълни шепи, ...
575
6
4
Не си простих за времето,
излъгаха ме, че лекува.
Не простих и на сърцето,
проклетото само теб обича!
Сега е късно, замълчи. ...
излъгаха ме, че лекува.
Не простих и на сърцето,
проклетото само теб обича!
Сега е късно, замълчи. ...
1129
На бавни глътки пия тишината,
а тя присяда ми и гърлото дере.
Навън увяхват от тъга цветята
тъй както вехне моето сърце.
В очите ми живеят скорпиони ...
а тя присяда ми и гърлото дере.
Навън увяхват от тъга цветята
тъй както вехне моето сърце.
В очите ми живеят скорпиони ...
555
5
14
1905
1
7
1472
3
11
Лекувах раните ти като зареден кристал
и вярвах, че взаимни мисли ни скрепяват.
Бродирах блянове като в априлски карнавал
без цветовете и духът да те усъмняват.
Като свидетел ням се вгледах в тебе плахо ...
и вярвах, че взаимни мисли ни скрепяват.
Бродирах блянове като в априлски карнавал
без цветовете и духът да те усъмняват.
Като свидетел ням се вгледах в тебе плахо ...
424
Удари ме право в сърцето
зеленият хор на тревите.
Понесе ме някъде, дето
звездите си решат косите.
А южният вятър попита, ...
зеленият хор на тревите.
Понесе ме някъде, дето
звездите си решат косите.
А южният вятър попита, ...
293
2
3
Ich vergesse nicht-
das Leben ist schön,
obwohl alles dagegen spricht.
aus dem Buch "wundgelebt"
Petra Klingl ...
das Leben ist schön,
obwohl alles dagegen spricht.
aus dem Buch "wundgelebt"
Petra Klingl ...
1097
1
1
2407
2
2892
4
3
1327
2
5
Аз скитах по друмите пусти
на малкото китно градче...
бях тъжен и спомени търсих...
за своето болно сърце...
Тогава... далече пред мене... ...
на малкото китно градче...
бях тъжен и спомени търсих...
за своето болно сърце...
Тогава... далече пред мене... ...
661
2
4
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
