Чу се плясък на крила и една разтревожена сова кацна на рамото на Рудолф.
- Какво има, Марта, защо си толкова притеснена?
- Не знам как да ти го кажа, Рудолф, но твоите приятели са в голяма беда! Никъде в музея на привиденията не могат да открият Драхомира! Много вероятно е да е избягала и да се опи ...

Пътуваха още дълго. Може би седмици, може би месеци... Сакрил загуби представа за времето. Започна да се наслаждава на самото пътуване, забрави за целта. Природата им подаряваше толкова красиви гледки, които трябваше да бъдат нарисувани и да се окачат по стените на замъците на мястото на портретите ...

Винаги наблизо, наоколо в съседство,
никога централно в средата срещу кметство.
Помощник, придружител, прислуга под ръка,
никога приятел, близък, довереник в кръга.
Съдбата те ориса и сложи ти клеймо, ...

Животът е криво огледало,
в него всеки другите оглежда.
За един край, за друг начало.
История такава се нарежда.
Не всичко е каквото виждаш ...

Красива съм и страшна като бомба,
летяща неотклонно към Олимп.
Изящна като амфора. И скромна
Богиня с избелял хитон и нимб.
Стрела съм утринна, без жал забита ...

Събудих се , за момент бях забравила за всичко случило се вчера,но след като се сетих подскочих и хукнах надолу по стълбите.Те бяха точно срещу дивана в хола,побързах и надникнах над облегалката на дивана , него го нямаше и аз започнах да оглеждам цялата стая,когато чух музика да идва от към кухнята ...

Завръщам се минал през ада
със смазваща болка голяма,
защото на мен това ми се пада,
като не съчинявам от туй аз драма.
И всичко го чувствах в мараня - ...

Късно е
След толкова години пак си тук.
Все същата насмешка във очите.
Но отдавна вече аз съм друг.
След теб преглъщах дълго сам сълзите. ...

/на Мила, моята внучка, която днес става на цели четири годинки/
Слънчице наше, рожбо обична,
с ' златни звездички в черни очи,
къдри развяла, пръскаш усмивки
в своето днес и утре дори! ...

Не зная как да те обичам с думи,
аз никога не учих за това.
Не зная как да кажа, че ми липсваш,
макар в сърцето ти да си една.
Не съм аз ласкав като пролет нежна, ...

"Обръщането назад" е философска категория, която има огромно значение. Обръщането назад ни позволява да станем приятели с пространството и времето и даже да ги "овладеем". Обръщането назад (ОН) ни позволява да общуваме с пространството кръгово - ще рече във всички посоки. А пространството съдържа ра ...

На Красимир К.
Бяхме невръстни деца,
пораснахме хора големи,
сега при нас е старостта
с нейните нерешими проблеми. ...

Топлина в сърцето, искри в небето,
светлина в душата на невинните деца.
Истината е някъде там, където е лястовицата на любовта.
Фантазията променя възгледите ни за реалността,
показва ни колко по-красив може да бъде света, олицетворявайки добронамереността и даваща шепа звездна човещина. ...

Усещам любовта дори и когато просто си мълча.
Когато ми се говори за любов,
захапвам устни и в дълги паузи мълча.
Както често казвам, бавно...
липсват ми думи сътворени за любов!

Аз не съм предвидима, не съм от матрица,
не знаеш каква ще съм в ранни зори -
заспала в ръцете ти пееща чинка,
събуждам се хала с дъждовни очи.
Не съм приемлива, стандартна и скучна, ...

Със болка и във тихо отчаяние
се чудя как да разговарям с теб.
Как да спечеля твоето внимание,
за да обсъдим пътя ни напред.
Поспри за малко и ме виж с душата си, ...

Скитник в нощта...
(скитнишки неволи)
1.
Безпаметна бездна нощта е,
на липи разцъфтяли ухае: ...

(Събира се точно в 14 изречения)
Пътуване по любими места. С любимия. Концентрирана романтика на пейка в невзрачен град: дървена кутийка със свещи, глътка алкохол, счупена чаша и любими бонбони, споделени с най-красивото бяло куче. Най-споделените бонбони. И най-споделената доброта. Кафе от автомата ...

" ...от Батак съм, чичо!"
(„Разказ на едно дете")
Иван Вазов
Къде си тръгнало, дете,
с ръчичка чичо си държиш. ...

През залеза несвършващ съм студен,
избълвал сетните надежди...
и вярата - безсмислена илюзия...
Врата за рая няма за отритнатия несмирен,
поискал само виза за безкрая... ...

Трптих: Моряци...
1.
От умора тялото боли
и душата стене уморена-
боже мой, сега дали ...

Ще падне нощта, а заедно с нея
ще паднеш и ти в прегръдките ми.
Ще те галя бавно и внимателно, докато се успокоят сетивата ти
и едно по едно започнат да угасват.
Ще те целувам нежно, гледайки как бавно се затварят очите ти. ...

Така и никога не ги видях.
Стотиците изписани тетрадки.
А казват мене си описвал в тях.
И плакал си. За мене. Татко.
Признай ми честно, беше ли пиян, ...

/авторска песничка за моят клас/
Годините летят,
лети и младостта,
топъл Май дойде
и отне ми радостта, ...

Триптих: Спомени...
1.
Не сме наивни, нито луди,
но все край пламъка кръжим
от миналите си заблуди -- ...

Облакът тъжен от чашата да излеем,
вино слънчево догоре да налеем,
за непобедимата любов да пием,
несбъднатото минало да изтрием.
Да простиме щедро на съдбата, ...

Събуждам се безмислена и нервна.
Сърцето ми насам, натам препуска.
Каква бе таз любов несподелена,
че цял живот не може да ме пусне?!
И как можах да я допусна близо?! ...

Все някой ден ще дойда да те взема.
Когато може би е твърде късно.
Защото чудих се дали за тебе съм,
а не ти отива във очите тъжното...
Ах, колко много си я сбрала в себе си, ...

Нощта разлайва кучетата и пияните.
Нощта отваря на сърцето раните.
Понякога е кратка, друг път – вечна.
Нощта е смърт, но скоротечна.

Сборището на мастиите
I.
Животни
1.
Жалко, че кучетата не могат да избират стопаните си, защото Той никога нямаше да избере да се роди на това място. Първите спомени от съзнателния му живот бяха как гледа през оградата една красива кучка на свобода.Завиждаше ѝ. За разлика от нея, той беше здраво вър ...

Беше средата на ноември и рано се смрачаваше. Вървях по тихата уличка недалече от Софийския университет с ръце в джобовете на бежовото ми яке и се чудех каква ли изненада ще ми донесе следващия ден. Утре изтичаше срочният ми дговор с индийската фирма за компютърни игри – дали щяха да го продължат и ...

Разколно време е, разколно,
над непокълнали пшеници,
задъхва се небето болно
и всеки ден умират птици.
Сивеят бързи магистрали, ...

Днес е празник бил голям.
За влюбените ден бил голям.
А аз да се радвам ли още не знам?
Известно време вече мина и аз не спирам да се питам.
Влюбена ли съм? Още ли обичам? ...