Дай ми...
Глътка дихание от себе си
И нежния сноп лъчи на очите ти
Искам...
Да извайвам лицето ти със ръце ...

В далечината се чу свирката на влака. След миг от завоя се появи локомотива. Трябваше да хвърля половин цигара. Качих се на влака за Сандански с мисълта да се наспя. Влязох в първото купе. Имаше само един възрастен човек седящ до прозореца. Отворих вратата.
-Свободно ли е? - Странно, в купето не мир ...

Звездата Бетелхайзе скоро ще се превърне в свръхнова… През последните години тя е загубила кръглата си форма, стремително сплесквайки се в полюсите, а на екватора все още се държи от центробежните сили. Това е ясно доказателство, че е само въпрос на време, вероятно месеци, да се превърне в свръхнова ...

Дошъл на Земята – на белия свят,
орисан си бил ти да станеш богат.
Житейска пътека с безброй върхове,
примамливо всеки от тях те зове.
В началото бавно изкачваш се ти, ...

Сладникав мазохизъм
и стипчива меланхолия
танцуващи по нервите
в божествена агония:
Качили се на токчета, ...

Надигна се Ботев от гроба си черен,
от земята по-черна съзря свободата,
обърна се в него сърце му сломено –
гърчи се пак на Балкана снагата.
Чужди и свои огъват народа, ...

Под стрехата, до олука,
скрит в една пролука,
със съчки, сламки и сено
Врабчо направи си гнездо.
После с крила замаха, ...

Умирам. По усещане - наистина.
(Смъртта ме е целувала със страст)
Боли ме. Като рана, неизчистена
от мъка по несбъднатото "Нас"
Съдбата е жестока. Нелогична. ...

Само онзи, който е свободен, само той може
да се нарече човек в пълния смисъл на думата.
Христо Ботев
Това са думите на Ботев от преди век и половина. Толкова силни, толкова просветителски и неумиращи. Само робът, борещ се за свобода, може да я оцени по достойнство, дори и никога да не я достигне. Д ...

Малина беше седнала в розовата градинка на китният селския двор. Гледаше безизразно и празно в пространството. Ароматът на розовите храсти просто омайваше. Чудеше се, кога изминаха двадесет и пет години брачен живот и сама не можеше да повярва. Имаше трудности, имаше хубави моменти, но ето че времет ...

„С вяра товаря
се и ми олеква, и
сърцеотèква!“ —
отвòри в невярващи
вярващ сърца за Отца!...

В необятния космос прелетява ракета,
тихо,екстремно,с опит и важни прожектори.
Как изглеждат слънцата безкрайно далеко,
тъмнина щом поглъща любопитните вектори!
При летятищите мравки /на по халбичка бира/ ...

Водата отмиваше бялата зима,
от вечно обичаща скрита поляна,
поседнах във скута на мойта любима,
природата — извор на всяка промяна.
И мислите — много, а всъщност една. ...

"Мащерка на баба" с цялата си обич те наричам.
Милвам малките пръстенца - трепкащи листенца.
Мъничко телце - крехко стебълце ласкаво обличам.
Мигат, грейват две оченца - цъфнали цветенца.
Гукай, плачкай, ачкай, нанкай, папкай, риткай... ...

Земя-"Като една човешка длан"
на нея аз живея с вас
та кой не тъпка я
и кой ли не ламтя
да я присламчи в своя власт. ...

Билет за никъде ми подари
тълпата пак. И жалко и скандално.
На пръсти зная пътя и дори
вървя по него строго вертикално.
Под стъпките ми мислите хрущят, ...

Посвещавам на героите, загинали за свободата на България
и на майките, отгледали такива синове.
„Замесих, сине, замесих хляба,
в пещта го сложих да се изпече.
Готов е, на трапезата го слагам ...

"Отново там" от албума "Между Демони и Божества" на Смерч.
Смерч е проект на един човек - Николай Цветинов (Meddle), в който понякога се включват гост музиканти и вокали.

Европа – тъмни векове.
Европа – дива безчовечност.
Малцина алчни богове
и страшно робство безконечно.
Европа – мрак! И в мрака гъст – ...

Той крещи и блъска, и чупи,
и дъха ми смразява във миг.
След секунди вината с целувки иска да си изкупи
и отеква в душата ми яростен вик.
Той ме кара да бъда щастлива, ...

По Дунава плаваше "Радецки"
с гениалния революционер поет
да спре гнет ужасен, нечовешки,
по пътя страшен, но славен пое.
Слезе той на родна земя ...

Научих се да пиша - всяка дума
я тегля на кантар, с рулетка меря,
излишни срички трия с твърда гума,
над запетаите по час се дзверя...
По месец само правописа си преглеждам ...

Вятърът ли тази нощ преспа пред моята врата
в куп обрулени листа?
Дъжд ли цяла нощ по прозореца ми чука
и припява му капчука?
Кой е звездоброецът, рисувал по небето ...

И топлината възкръсна богата
на цветове и аромати.
А ние, деца пред захарен памук,
не искаме да тръгваме,
сякаш ни стига да гледаме, ...

02.06.2020
Посветено на левента Юри..
Живял във Горна Баня във сарай на връх баира,
с дърво отпред - липа, а може би чинар,
с пътека, заградена със цветя и със чемшири, ...

1 юни - денят на гибелта на Ботев. Привечер, след ожесточено сражение, войводата пада убит в местността “Йолковица”, под Камарата.
Паметникът е на Околчица, говорело се е за Вола, но Ботев е бил разположил щаба си именно в Йолковица.
От там цял ден са притичвали четници, разнасящи заповедите му, нат ...

Някъде, не знам къде,
под небето ни сияйно
Оди, не една и две,
вечер пише Юри тайно.
Може би, на чаша узо ...

Поредица „Баба и внуче”
***
5 ч. сутринта. Тъмно е още. Необичайно време за диалог… Детето почва да хленчи: „Плача мама…” Бабата: „Недей… мама ще дойде…” Внукът: „Не!!! Плача пък!” Бабата: „Добре. Плачи, само че тихо, да не събудим другите…” След съвсем малко време: „Караш ли ме да плача?” Бабата: „ ...

5. Кратък нов ден
Утрото ги завари в леглото – недоспали, но щастливи. Предстоеше им работен ден, но интимното им щастие се опълчи на тривиалността и го преобърна и превърна във феерия от събития и срещи, и спирки, и коли, и тротоари, кафета, закуски, разговори, усмивки, банки, магазини, кучета, про ...

Боже мой, годините минават...
Старея аз, а ти си все дете,
но спомените, свидните, остават
перли бели в майчино сърце.
А трябваше днес, рожбо, да празнуваш, ...

Сред природните стихии
в Откровения - сега,
срещам няколко, Марии,
но... Мария е една!
Днес, за нея ще разкажа - ...