Под дъжда, три старици продават цветя.
Разговарят по навик. За близки починали,
за цената на хляба, за ланския сняг,
за проблеми, които с децата си имат.
Не обръщат внимание на студа. ...

Протягам ръце,
дъгата ме мами,
цветовете ѝ сякаш
се вливат във мен,
душата ли търсят, ...

Еклерите, кой не ги обича –
френската изтънченост в десерт?!
Как до магазин да не изтичаш,
туй е сред сладкишите експерт!
А това бил хлябът на Дукеса, ...

Сякаш бягах с
вързани крака,
бягах и бягах
от любовта,
от щастието, ...

Кал и интриги, незаслужени с нищо рани,
как ехидно злословите с хъс и омраза,
но напразно, аз съм слънчев цвят от поляни,
и мога да блестя дори и в кална ваза.
Аз не съм расла на завет в саксия, ...

Не си наричам
падащи звезди,
не търся
четирилистни детелини.
Не плюя в пазва, ...

Ще кръстосам България, мила,
и пред твоите двери ще спра.
Любовта е в душите стаила
светлина и небе от цветя...
Ще летя и ще грея из мрака, ...

Мисионерки и проститутки...
В Ню Орлиънс по времето вечерно
след дългите във Океана дни
не вярващи се кръстим суеверно:
– о боже, колко хубави жени!.. ...

Зографа...2
В букаците забутан
столетен манастир –
от Времето порутен
посреща ме със мир... ...

Sanremo 1978/ Festivalbar 2001
-----------------------------------------------------------------------------------
[Анна Окса] - Една емоция малка/ Това е животът
Санремо 1978/ Фестивалбар 2001
----------------------------------------------------------------------------------------- ...

Превита, под дъждеца на пазара,
старица в черно пак цветя продава.
А може би не е и толкоз стара?
Къс син лазур в очите засиява.
В косите бели късен спомен свети, ...

Не ме жадувай, някога ще тръгна
дори да сложиш на врата ми примка.
Родена съм в безмълвна безтегловност -
понякога съм сън, друг път – молитва.
Не ме заключвай, пак ще се изплъзна ...

на нямане е най-богата
на духовността
страната

Късен час. Умора. Тишина.
Длани. Цигарен дим. Чаши - наполовина.
И голи двама те. Мъж. Жена.
Радост. Мъка. И утеха. Като в кино -
разсъблекли ум, душа. Без свян, превземки. ...

Ти идваш отново мой понеделник
и водиш след себе си седмица цяла.
Настъпваш след празник и делник,
довеждаш пролет, лято, есен и зима бяла.
И така ден след ден дните отминават, ...

Когато най-боли и си ранена,
молитвата на възел: "...Пак обичам!..."
На женското сърце е мъжки гена,
Утеха? - Само в битките облича.
Животът е за кратко, дълго плащаш. ...

Забранявам ти да ме обичаш повече!
Приемам доказателства с докосване.
На думи имах две дузини с обичи
и няколко любови непрокопсани...
Не искам с тебе бъдеще във розово. ...

Думи от слонова кост и от камък,
думи от чер абанос,
думи рубинени, огън и пламък,
на инкрустиран поднос.
Плуват в морето към остров незнаен ...

За първи път от толкова време насам виждам около себе си цвят.
Виждам слънцето, птиците, минувачи, постройки.
Събуждам се оцеляла-от какво точно, не знам.
Помня само, че беше страшно. Няма начин да ми повярвате.
Помня само, че го усетих много близо до мен. ...

Всеки от кол и въже,
уви, за власт драпа,
"велики" жени и мъже,
но кой се не оцапа?
Парите дават власт, ...

Сега си някъде звездичка.
Коя от всичките - не знам,
но знам, че там не си самичка,
защото Бог е твоят храм.
А ние, по човешки слепи, ...

Изтощена, лозата на дядо се скърши и рухна
(натежалият грозд е роден върху крехко бесило).
Напращелият въздух изстена далечно и глухо –
да намери спасител в човешка ръка е безсилен...
Гроздоберът подмина и тази кирпичена къща. ...

Калина Поппетрова беше млада жена, преждевременно съсухрена от очакванията си към живота. Като всеки, смятащ, че животът му дължи нещо повече, Калина Поппетрова не пропускаше всекидневно да си напомня, че е изключителна. Стигмата на посредствеността бележеше всичките й познати, но не и нея - тя изпъ ...

В онази нощ просто стояхме на терасата, заслушани в трафика наоколо, но с погледи, устремени към звездите. Вгледах се във Вечерницата. Тя беше най-ярката звезда. Не знаех защо, но в моя живот също имаше една ярка звезда. Той. Макар и често да губеше вяра в светлината си, аз винаги я виждах. За мен т ...

Помниш ли ме?! Бях дете.
И с балони шарени все тичах.
Жълти, сини - мое слънце и небе.
Колко много ги обичах!
Тротоари сиви и оклюмали цветя - ...

​Щастието и любовта са едни от най-обсъжданите теми още от древността. Всеки човек в даден момент от живота си е страдал от любов. Едни по-малко, други повече. Почти всички знаят какво е усещането да ти разбият сърцето, да те предадат и да те отхвърлят. Може би няма по-ужасно чувство. И това страдан ...

лута се
пред огледалото
вкъщи
една сянка
една душа ...

Маймуна, слон, магаре или куче?
Оте́ли му се вол на хороскопа.
Рожденната ми дата не научи,
а все кове дъската да не хлопа!
В най-калната утайка от кафето, ...

ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТОЛИСТНАТА ВИШНА: ГЛАВА СЕДМА, ВЕЩИЦАТА НРАВА СИ НЕ МЕНИ
Тримата братя и ефирната им приятелка бяха много разочаровани, защото Руженка не можеше да дойде с тях в България. Преди да започнат заниманията в университета, тя щеше да премине кратък курс по египтология при известния про ...

Там, където свършват думите, започва https://otkrovenia.com/bg/muzika/kysno-e-veche-6

Есен във Велико Търново...3
на К...
Градът висящ като икона,
с прохладен вятър се люлее...
И сякаш фрески са по склона – ...

алена розо —
омразолечителко —
адоугрозо

С капчици кръв в стъпките ми
От сърцето си откъснах ги. Изстрадани. Дантелено почувствах. Нежността им. И силата. Потреперващо и копнеейки те. С крайчеца на пръстите си. Свилено погалих ги. Изшептях чистотата им. И пречистващо поплаках. За нас.
И по вятъра изпратих ги. Любовен прашец. Думи. И затича ...

Път напред ме води
към нощ без звезди
и по него душа ще ходи
към страдания и беди.
Че всеки път води до крах ...

Цветя и глъч, и тишина надгробна.
Забързан говор, стихнал плач.
А под краката ни шумят минорно
изсъхнали тревите чак до здрач.
Над нас небето леко просиява ...

Аз няма да съм твоята утеха,
утеха хрисима била съм неведнъж.
Облякоха ме в рицарски доспехи,
лекувах раните си като мъж.
Не паднах никога, държах се героично ...