По бледото му лице все още се четеше смесица от клаустрофобията на "Менгемето" и пронизващият тембър на Швитзе. Слабата светлина подсилваше призрачното му изражение, което тук не правеше особено впечатление. Той намести увитият в сутрешен вестник пакет под кльощавата си мишница и се опита да влезе в ...

Оставям се в ръцете на съдбата
и ставам кротка кат' овца,
ще слушам как расте тревата,
и как вали дъжда,
ще поствам мечки, китки, сърчица, ...

Въжета и халки -
изкуство само...
Аз... ти-
желание непризнато...
Проникваш... ...

Той беше там. Чакаше я приседнал на тяхната пейка. Погледът му се рееше в посоката, от която тя винаги се появяваше. Срещна очите му, толкова бистри, тръпнещи, очакващи. Усмивка озари лицето му. Той беше самото съвършенство, идеалният, единственият, уникалният. Винаги знаеше какво тя иска, какво да ...

любовта
зад режещия ръб на ъгъла
в корените на стъмнения дъжд
под слънчевата сянка на листото
любовта ...

Търся си духалка тип Барби
(цвят на изделието, руса платина)
освен основната, да има още екстри/дарби -
икономична, практична - да не се мина...
Нямам претенции употреба коя е ...

Щастлива Нова Година!
Да е спорна за дружина сговорна!
Богата на радости за Душата
на всички хора по Земята!
На бащите да удвои парите! ...

последната спирка
последния курс
Последния пътник
Няма хриле
И няма криле ...

Очаквам залеза, за да заспя,
очаквам го, за да те сънувам,
очаквам пак да донесе съня
ликът ти мил, за да му се любувам.
С ръце да галя твойта гръд, ...

Когато болиш се прекършвам
и нямам сили да вървя напред.
Не искам назад да се връщам
и дори не искам да съм срещала теб.
А ти болиш от самото начало ...

Есен е.
Мирише на любов.
Не от онази сладката.
Идва студен сезон.
Но аз преди зимата те обичам. ...

Трудно е признавам,
да бъдеш себе си в този
толкова фалшив и лицемерен свят.
Трудно е признавам,
да следваш пътя си, ...

Залезът разтваря двери
към болка, мраз и тъга
и рухват съмнителни вери
за живот в отвъдността.
И сянката на падащо листо ...

Едрият мъж енергично пристъпваше към бара. На почервенялото му от жегата лице беше изписана навъсена гримаса. Мърлявите му, изпокъсани, но видимо елегантни чисто черни дрехи показваха че отдавна не се бе откъсвал от пътищата. В момента в който се озова очи в очи с Клаус върху физиономията му рязко с ...

коледна приказка добре си дошла
бяла магия с вълшебни крила
ангелски хор от звезди
пее свята нощ и блести
снежинки тихо застилат земята ...

КОГАТО МЕ, МАЙКО...
/в духа на народната песен/
Кат ме роди, мале, в черни ли пелени ме пови?
В черен повой, вместо здравец, татул ми сложи.
Цял живот да се тровя, мале и да не се отравям. ...

Тук ни съм жив, нито съм мъртъв,
а някъде съм по средата.
Душата си видях да пърха
в отблясъците на водата.
Намига ми, че е излязла ...

Измъчих се.
От искане,
от търсене,
от нямане.
Напрягам сили ...

Откога не беше идвал,
а днес пристигна с идеята да наводнява.
Трупал се е, и е спотаявал
повече отколкото трябва.
Скапан от намеци и недомлъвки ...

Чекръг
Какво правиш? - рекло времето
Капя- отвърнала водата
Но защо тъй много бързаш?- прошушнал вятърът.
- за да спася корена - отронила сълзата ...

Ей така минават годините без да усетиш. Поне при мен е така. Завърших средното си образование, завърших университета, взех си „хляба в ръка” и се втурнах да щурмувам стълбицата на кариерата. „Завъртях” си добра компания с която прекарвах малкото си свободно време. Мама и тате ми бяха щастливото допъ ...

Щом акостирам до теб,
осъди на смърт
времето.
Обърни часовника
към хладната стена - ...

Целувай ме зад ушенцето,
после нежно по вратленцето,
езичето в устата ми завърти,
за да може нещото да се втвърди.
Продължавай по пъпчето, шията, нослето… ...

Как бързо отлитат годините – ято изплашени птици
от звън на камбана в зори.
Смях и сълзи – жалоните бяха на нашата младост,
а после изчезнаха някъде.
Смели мечти – звезди пътеводни, зовяха за подвиг ...

нека
с времето
не избледнява
любовта
а се ...

Вечно млад мераклия,
осми месец роден,
всеки петък се мия
със сапун на Карден.
Търся дама, заможна, ...

Актуално и модерно днес е в нашата мила държава,
да се делим дружно на сини и червени, на леви или десни
и проблем най-важен е не това, че България обезлюдява,
а кой порциите от баницата с мед на свои да раздава.
В недоумение гледам, слушам и не мога аз да разбера, ...

Втора международна конференция
„Допълваща и алтернативна комуникация”- Парк-хотел Москва- София
4-6 ноември 2019г.
"Не ходи пред мен, може да не мога да те следвам.
Не ходи зад мен, може да не мога да те водя. ...

Агитация и пропаганда,
без слава, сребро или мъничко правда,
за този който я води, тая борба.
Без средства, подкрепа, топор, сечива,
без глътчица от прашния въздух дори, ...

Cherchez la femme!*
Тя ти е сянката,
аз – светлината.
Кой пак печели?
Вината. ...

за паралелни
светове пример стихът
е с неговите
преводи на всичките
съвременни езици

Мама често ми се кара
да не скачам по дивана.
Татко също вдига пàра
мирен малко да застана.
Баба дърпа ми ухото, ...

Колко още ще можем така
Аз и ти в думи писани само...
Тежи самотата в мене сега,
Остана ми само безкрайното нямане...
Кажи колко още думи ни трябват? ...

Зимата носи твоя аромат,
не на канела, не на портокал!
Зимата мирише на уют!
И цялата нежност, която ти си събрал!
Навън е “най-топлото” време... ...

Виолетова е тишината,
иска ми се с теб да я танцуваме.
Любовта владее ми душата,
истината заедно празнуваме...

Любов една,
напреднала
във възрастта,
поруменя,
приседнала ...

Спи, спи отдавна един народ и сънува,
сън непробуден, а за щастие бленува.
А то щастието никога не идвало само,
за него трябва да се бориш, дано.
Спим и чакаме някой друг да ни оправи, ...

Срещнах го.
Тъй ми се струва.
Без подробностите да знам.
Без все още думите му да чувам.
Той е там. ...

Пак се сипна мъгла върху всички посоки.
Стана пътят по-рехав от слюда на охлюв.
Ариадна откъсна от облака рохък
вълнен къс и усука върха му тополов.
Светлината се спря и замръзна в дланта ѝ – ...

Сълзица стене:
— Не ме бършèте,
а да живея —
ме оставете!...
Че за живот-миг ...