Коледно вълшебство чука на вратата,
въздухът ухае на канела и тамян,
сгушени подаръците чакат под елхата
на масичката тлее пламък замечтан.
Децата са изпълнени с еуфория неземна ...

Ани и аз играехме на „Не се сърди човече“ на верандата, докато залязващото слънце украсяваше всичко в топъл жълт цвят – дъските по пода, лицето на Ани и особено кафявите ѝ очи, рисувайки малки черни точици в тях. Както обикновено аз печелех, но Ани бе добър играч и не се сърдеше. Водехме лек разгово ...

- Петгодишен ти акъла...
Гледам, ста́нал си голям!
Срокът ти е поизтекъл,
а ергенстваш все пиян!
На еленчета не вярваш ...

Изгря в небето Ярката звезда.
Видяха я царе, овчари, влъхви.
Проплака Бог и с тяло, и с душа
и чуха го неверници и мъртви.
С такава милост, вечност или две, ...

Искам те, като никога повече.
Побелявам в очакване. Губя се.
Прекратявам усмивки замислени.
Боледувам наяве безмислено.
Построи ми дворци от безвремие ...

Нежността ти отива
под тиха лунна светлина!
И аз от нея се опивам
и на живо,и в съня.
Ръце протягам за прегръдка ...

Преди Коледа навсякъде свети,
блестящи витрини очите привличат.
Дали сърцето днес ще усети,
тези, които докрай го обичат?
Кому е нужен този блясък навън, ...

Спомняш ли си зината студена
Спомняш ли си мен.
Спомняш ли си колко бях пленена
ноща превръщах в ден.
Мина време ден, година, ...

В Теменужената нощ,
най-дългата,
приставам ти...
Преди слънцето
да бъде затъмнено, ...

Ей сега да заспя,
че в съня се отварят
коледни порти
с чудодейна позлата.
А пък с утрото ...

Под яркото небе на звездна нощ,
поемах дъх, притваряйки очи.
И чувствам сякаш Коледната мощ –
в божествено проблясване тупти.
Тук неслучайно бурни ветрове, ...

Винаги съм ненавиждала зимата, читателю. Действа ми някак депресиращо... дали заради мрачните сиви дни или заради студа, сковал земята наоколо, но всяка година щом усещах настъпващата зима, душата ми помръкваше. Още от малко момиченце все се шегувах (ала всъщност тайнично копнеех), че искам да живея ...

Мъжът беше на около тридесет години. Съдейки по тена, той не почиваше тук дълго. И, страхувайки се да се изгори, той се скрил от слънцето на сянка.
Влязох се във водата и, като постоях малко, излязох и легнах недалеч от човека. Влада, за да не ме смущава с присъствието си, се намираше на около дваде ...

Джаки Веласкес - Да бъда с Теб
Asi/Ти си
Como lluvia en el desierto estas aqui/онзи дъжд, валящ над пустата земя
en mi,/във мен.
sin ti/Без Теб ...

Когато полумракът е изстинал
и морно се отпуска върху теб,
когато са забравени причините,
когато са се върнали годините
във тялото след любене свирепо, ...

Празникът си има име,
то е: "Моля те, купи ми!"
Вместо обич помежду ни,
няколко всесилни думи.
Искам! Трябва! Имаш! Можеш! ...

Новата ученичка беше ниска и слабичка, но класът със страх се вглеждаше в нея. Всички погледи бяха вперени в очите й – кръгли като на разярена сова, излъчващи вълни от гняв, разстилащи пелена от омраза към всичко и всички…
Но тя само леко се поклони неопределено към новите си съученици и тръгна поко ...

– Сине, тази вечер, знаеш,
е вълшебна за децата.
Ако мъничко потраеш
и ще звънне вън шейната.
– Ех, каква шейна, бе мамо!? ...

Вечерта Когато Дядо Мраз Изперка
Долу в работилницата правеха джуджета,
играчки за послушни момичета, момчета.
Но шефа нахлу и от страх ги попика,
вонейки на уиски със пушка в ръка. ...

Само след половин час прекаран със Сара и вече знаех, че тя е момиче за мен. Вечерята бе приятна, безсъмнено, тя - умна и забавна, имаше и “магия”. Обядвахме в Библиотеката, един новоотворен, сравнително скъп, сравнително приятен ресторант. Хареса ми идеята за входа. Влизаше се в предверие с истинск ...

Снежнобяла като кокиче,
по-загадъчна и от нощта -
след вятъра ще се затичам
да му споделя една мечта...
"Аз - цвете в черната земя ...

Като правило по-силната страна печели, дори когато пешката е достигнала предпоследния хоризонтал. Упоменатото съотношение на силите е изследвано от А.Шерон. Има, обаче, изключителни случаи, когато по-слабата страна разполага с път за спасение. Следната позиция:
Бели: Цд4, пешка х5;
Черни: Цх1, Оа5, ...

На долния етаж нещо изтряска. Деница се стресна и се надигна на лакти. Очите й се ококориха и сякаш потъмняха от тревога. Пресегна се и изключи радиото. Ослуша се. По това време в къщата не трябваше да има друг човек, освен нея. Възможни ли бе да е влязъл крадец?
Тя потрепери и се отпусна на леглото ...

Ще те хваля и ще пея,
за теб Исусе, аз живея,
ще те хваля, ще те славя,
няма никога да те забравя...
Сърцето ми за теб тупти, ...

Всичко в бизнеса ще е наред -
съдбата ще помага със късмет!
Успехът ти ще е резонен,
към тебе, шефа - благосклонен!
"""""" ...

Ако си мислиш, че ме няма,
огледай се, решиш ли да пресичаш.
От жълтото на светофара ти намигам,
защото знам, че ме обичаш.
И още друго зная. Можем. ...

Духа ноемврийски вятър. Есента си отива, а зимата пристига, макар и бавно. По дърветата са останали последните листа.
Главните булеварди са живи. Натовареният трафик не изглежда скоро да свърши. Фарофете на колите блестят в тъмнината, минувачите по улиците не са малко.
Далеч от тези булеварди, хвана ...

...
Когато най-последното умира...
когато няма да сме само аз... и ти.
Когато искам силно да заплача,
когато два куплета, ще са три... ...

Пътувам към нищото
и само изгревът е с мене,
и само изгревът е с мене.
Отново е същото –
душата наранена стене. ...

Виждам, искаш вече с мен
да се гмуркаш ти в басейн.
Да, добре ще е, но виж
първо да не прередиш
на историята края. ...

Моето писмо към България/разказ/
Имало някога едно момче. То обичало да гледа към безкрая, далеч към хоризонта над безбрежното синьо море. Майка му го бе заченала на морето. Той бил дете на вятъра и водата. Обичал да се любува на пейзажа от бащиния си дом в Бургас. Обичал, когато се завръща в роднат ...

Индила - Его
We are the war
We are the war
We are the war
We are the war ...

На дъното на времето затворен,
в огромната му бъчва без отвори -
ще ферментираш бавно
в будна кома.
На вино - тъмна кръв, ще се превръщаш, ...

Жената, която мирише на бъчва –
ме спря и подаде ръка за стотинка.
Животът, когато съдбата ти връчва,
не пита дали за Димитър, за Гинка.
Ела на ръба – да извием хорото! – ...

Той няма елени, шейна, ни брада.
Едва доловимо куцука.
Щом зимната нощ прихлупи града,
Разносвачът на сънища тук е.
Чете по замръзнали стъпки в снега ...

Сънувам любов...
Тя бавно избледнява от настъпващата утрин.
Снощи си легнах рано и бързо заспах, но усещам, че се събуждам и ми се мрънка. Адски много. Няма на кого! Всички са нанякъде. Апартаментът е празен... Пфу. Аман! Да ти и късмета, да ти и чудото... Друго си е да има на кого да си го изкараш, ...