Май отдавна с Живота си говорим на "вие".
Да се чудиш как още не ме е изритал!
Той не стреля направо в целта да убие.
Пази сянката моя за играч и за зрител.
Аз така и не правя метани на слънцето, ...

Нощта, притихнала в забрава,
разстила капки сън над нас,
които нежно ни изгарят
с проблясъци от мека сласт.
В сумрака устни се допират, ...

Знай, че когато не си наоколо,
ме нараняваш
Знай, че когато не си наоколо,
това ме разбива
Знай, че когато не си наоколо, ...

Дай ми знак,
Душата ми низвергната
чува конски тропот, а не звън.
Кой преследва я, почти невидим?
Вятър ли е или дим? ...

Години даденост,
пропити с болка.
Тъга в очите на
разплакан ден.
Отнета радост. ...

След двадесет и една годишна кома
се събуждам и отварям отново очи
Събуждам се в приказка, ближейки рани
след дълъг път по който пак не ми се върви.
От небитието идваме и пак там отиваме ...

И писали сме. И какво, като сме писали?
Писанията - капка са в море.
щом арогантно все ни обясняват смисъла,
на селския идиот - да разбере.
Ни лук са яли те, не са и лук мирисали, ...

Душата ни сама си носи кръста.
През воденични камъни минаваме.
И Бог жесток, навил си е на пръста,
да ни помага все да оцеляваме.
Обръщаме се и ръката божа, ...

Къде отиваш, слънце-зимно лято?...
Вечерята отново притъмня,
а облаче в сърцето й разлято
подгони птиците на сто ята.
Деветдесет и девет теглят тебе ...

Е, бива, бива лицемерие,
но «нашето» си най го бива!
Преди отново да я ме́рите,
дерете съвестта си жива!
Да, егото се е препънало... ...

Къде била си, че да прочетеш,
как шепнех стонове с молитвите?
И не посмяха. Никой не я взе,
онази обич, дето имах я...
Сега, не знам дали съм облак, ...

И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов;
но най-голяма от тях е любовта.
Ап. Павел, I Коринтяни 13:13
Ще остане ли нещо красиво след мен,
щом прекрача оттатък всемира? ...

Погледнах в бъдещето...
То се смали...
до моя поглед.
Това ли е могъществото...?
То покори ...

ПЪТЯ КЪМ ТЕБЕ
Препускам между вселените.
Палач съм на истини.
Угасих осветлението
и липсите ме полазиха... ...

За „тържествата!“ на 19.02.2020.!?!?...
(редица медии обявиха за„тържества“(!!!) в
страната по случай обесването на Левски!...)
Най – тъжният, Родино моя, ден
в Историята ти, нарекоха „тържествен“ ...

Все още сме на „булчинска вълна“. Днес е понеделник и вероятно някое от децата в детската градина в неделния ден е било на сватба. Неговите разкази така са впечатлили Ася, че тя въодушевено ми обявява как тази вечер ще се омъжи за Ники:
- Като се приберем вкъщи, ще поканим Ники, Стефчо и малкия Тошк ...

Жилището ни е близо до автобусна спирка за Банкя и в събота, или в неделя за петнадесет минути сме там на разходка. Веднъж виждаме пред нас семейство с около пет-шест годишно момиченце, което едва не се препъва в дългата си рокля. Личи, че е преправена булчинска или абитуриентска дреха - талията е н ...

Пак към Теб се обръщам, о, Боже,
със смирена и тиха молба,
няма друг, просто никой не може
да раздава тъй щедро блага.
Днес те моля за мир на земята! ...

(От книгата ми - "Бурята")
Автор - Величка Николова - Литатру
Вървях по булеварда. Бях обезверена,
а Западният вятър ми дялкаше гърба.
До мен изникна сянка, в дрипи пременена. ...

Вън вали, отвори ми да вляза,
че подгизнах от обич отпред!
Не оставяй сърцето си празно!
Цвете нежно откъснах за теб.
Погледни ме, не виждаш ли лято, ...

Но виж това в очите ми, любими!
Нима не виждаш там, как любовта
за теб изписва най-прекрасни рими?
И в стих ги втъква заедно с нощта...
Ела! И пак от розите вземи ми! ...

Буря след буря...
Това ли е живота?
Като бледи сенки
теглим си хомота.
Като бледи сенки, ...

Той живее във свят,
населен от призраци –
най-самотният мъж на света;
сред мръсни чинии и разхвърляни книги,
оттатък интернета заспал. ...

Не ми повтаряй непрекъснато „Обичам те!“,
„Обичам те!“ е жажда на душата,
кураж, магична сила, лудо вричане
между небето и земята.
Тя, любовта, е капчица отрова ...

И какво от това, че други целувам?
Въпреки това след като заспя теб пак сънувам.
Тялото си им давам, но сърцето при теб оставям.
Мисли ми твърде верни ти остават,
въпреки че толкова ме нараняват. ...

Часовете изчезват ненадейно сами,
както минутите саморазтопявайки
и чувам твойте нежни вопли,
догонвайки ги и самонаслаждавайки се.
А секундите избухват в ярки искри ...

/И котката прохожда из тревата.../
Една реалност може да горчи,
но тъжните неща не забелязвай,
а фокуса измествай настрани,
където няма истина напразна. ...

Пиех си кафето машинално, а съзнанието ми още спеше. Зяпах разсеяно силуета на планината и се опитвах да си спомня какво сънувах тази нощ. Имах някакво смътно усещане за нещо важно, но не бях сигурна, а мъглата на съзнанието ми отказваше да се вдигне, подобно на тази, която обвиваше върховете отсрещ ...

От тиха обич безпределна,
навярно свитото сърце,
тупти така неравноделно,
рисува с ритъма лице.
Заглъхва вече песента, ...