Ако имах перка на гърба,
на къде ли аз ще полетя?!...
Вероятно,
като Икар,
към слънцето ...

Прозорецът
Зад прозореца, листата,
разстлали са килим във парка.
По-надолу сред тълпата,
виждам детската пързалка. ...

Прибирам се ужасно уморен,
а тя сигурно очаква букет...
изненади, вечери и малки кутийки.
Заслужава ги (признавам си) ...
Не съм такъв, ...

Все още присядам на прага -
взирам се някъде там, надалече
още мечтая еднорога да впрягам,
и прашинки сълзливи скрито бърша,
макар че триста лета зад мене са вече... ...

Сега съм кукла восъчна,
изтече кръвта ми в канала
и сля се с реката на забравата,
и паметта ми с нея си отиде.
Сега съм птица с восъчни криле, ...

Държа в ръце
голяма цветна снимка на Земята,
направена от космоса.
Гледам я и се гордея с две неща;
че нашето родно гнездо ...

Цигулка спи
тананика тълпата
танцува метлата
Кон трепери
куче се сви ...

Ако с него понечите да правите
любов за пръв път,
той ще се смали пред теб като устремила се
към хоризонта матрьошка. Малкото момче
ще се замечтае за розовите плодове на огнено-стихийната ...

- Обикновен или специален? - попита сестра Кьохлмайс.
- Обикновен... - "Обикновен" си повтори наум Херцвалд, потръпвайки леко при спомена за последният му "специален".
Всъщност му липсваха спомени за 3 дни, и още толкова да се съвземе и да разбере в коя част на гората се е озовал. Не беше питал от к ...

Чужди обятия,
утеха- илюзия.
Хиляди мъжки ръце
отскубнаха цвете - делюзия.
Чаршафите смачкани, ...

Душата ти е кръстопът
към изгревите на светлината.
Вървиш все още от плът
към свят далечен, необятен.
Небето мълчаливо те зове. ...

СИЛАТА НА КРАСОТАТА В ЛОВЕЧ
Тъжно е,
като студеният
зимен дъжд,
който пронизва ...

(превод на италиански език)
Вълшебният покрив
автор: Хари Спасов
Там далече, където е светло
и мирише на прясно сено, ...

Музика- Михаил Паев
Текст- Михаил Паев
Аранжимент- Алекс Нушев
Китари- Михаил Паев
Вокали- Михаела Ринкова ...

Крачето си ударих,
но няма да заплача!
Сълзите забравих,
че съм си юначе.
Но мама пък видя ...

Като свещички са звездите,
днес само петдесет на брой.
Вятърът шепти – Честито,
а сякаш, че гласът е мой.
На жизненият път в средата, ...

Понякога в нощното небе
с весел смях звездички тичат.
Денем над планински върхове
Хайтов и легендите надничат.
Имам си приятел самурай – ...

В адажиото на дъжда,
в следобеда на сведения
от облаците небосвод,
отплува златната река
от корабчета от листа, ...

Животът не е просто суета.
И не тревоги, после разрешения.
Не гребенът на някоя вълна.
Не действия и нито размишления.
Не е театър, в който си герой, ...

Последна целувка
За последно ти ме целуни!
Прегърни ме! Страстно притисни ме!
След това от мене си иди!
После? После просто забрави ме! ...

Вечер градът е влюбчив,
вечер градът е поет.
Светнал фенери - красив,
тръпне от чувства обзет.
Вечер градът е злоблив, ...

Парчетата в света танцуват вихрено,
крадат едно от друго жива сила,
протича битката им без утихване,
от форма - в друга, вечно, без да спира.
А формата желае равновесие, ...

Очите й като плам.
Миглите й като пера.
Косата й като сребро.
Бузите й като праскови.
Кожата й като маслини. ...

Отдавна подозирах, че те има
и няма да те срещна по любов.
Съдбата неслучайно ни събира.
Написах те във цял един живот.
И много вероятно бих се влюбил. ...

След залеза на всяка обич
настъпва мрак и тишина.
След залеза на любовта
си сам със своята тъга.
Поемаш ти по пътя нов, ...

Пробуждане, прeчистване, въздишка,
кинжален поглед в изгрева раним.
И слънчев лъч, изпънат като нишка,
стопен във тишината, яко дим.
Просмукване на страсти и на чувства – ...

Той умираше. И в последните неизползвани мигове на своето съществуване достигне до извод, едновременно стряскащо точен и невъзможен по своята същност. Той бе мъртъв. Парадокс. "Аз съм в края на своя път и все пак все още мисля, въпросът е за какво"?
В началото бе мрак И мракът покриваше всичко и мра ...

Страшно весела година!
Мое стихче си замина!
То бе свежо и свенливо,
но и малко некрасиво!
Някой хлопна му вратата, ...

Сурва, весела Годино!
дано да носиш, Годино,
за пенсионера – добавки,
за чаавето – надбавки!
За бежанеца – постеля! ...

Спомени с обратна дата,
светят в нечии очи;
вперен поглед в небесата
кротко сипят се сълзи!
Тихи бяха времената, ...

Идваме във този дом
с Божия благословия.
На стопаните – поклон
и щастлива орисия.
И от малък до голям ...

След тебе няма послепис!
Защото кой ще го напише?
Най-важното, ако решиш,
пиши, докато още дишаш!...
Пиши, когато гняв кипи... ...

Наивна съм. Такава ще умра.
За мен ти бе единствен на света
и мислих си – това е любовта.
Но… всичко се оказа пак лъжа.
Поне да бе постъпил като мъж, ...