Изписаха ме уж като редовен.
Демек и сиреч - оздравял съм вече!...
Но погледът ми днеска е бунтовен,
във вените ми гневно кръв потече!
Във документа докторът написа: ...

Инес се пробуди за живот като след тежък сън. Стана пак бъбрива и искрена. Питаше ме безспир. Любопитна и будна, искаше всичко да и е ясно. Много се смеех, като ми задаваше необичаен въпрос. Нямах винаги готови отговори, но все измислях нещо. Ежедневието ни беше хубаво, спогаждахме се, Инес не беше ...

под покрива на
любовта изчезват скръб
тъга и рана

'човек да е под
нейна стряха — любовта
неспирно маха
....................................................
неспирно маха ...

Нощ, навън луната е невинно цяла,
примамваме за нещо романтично,
сякаш времето е спряло,
за нещо искрено и лично!
Но нямате и аз сама съм, ...

рухват държавни
устои от свои и
чужди копои

Добромир живееше в едно малко провинциално градче, в семейство на обикновени работници. Парите едвам стигаха. Родителите работеха в завод, а освен това се грижеха за малка зеленчукова градинка в покрайнините на града. Всеки месец плащаха за жилището си, а обзавеждането беше глътнало всичките им спес ...

В градината, обсебена от духове
животът си тече по своя ред –
деца играят, обикалят слухове
над пейки с майки, хрисими наглед.
Край езерцето старци хранят гълъби, ...

Изживях те и не ми се бъркай!
Ти си най-важната в света ми...
Моля те, сега не ме побърквай!
И не осквернявай любовта ни...

Иван се бе подпрял на парапета на терасата и гледаше към двора. Откакто се бе пенсионирал, той се бе отдал на това да се грижи за зеленчуците и овощните дървета в своя дом. Полагаше грижи и за градинката с цветя, създадена от съпругата му, която си бе отишла от този свят твърде млада. Възрастният мъ ...

Зората закачливо ме събуди,
кой разреши го, беше още рано?
Лъчите от небето, дръзко – луди,
засвириха по земното пиано.
Разля се светлина, разля се бодрост, ...

В едно село, живеели трима даровити художници. Картините им били прекрасни, невероятни, поразителни. Селяните скъсвали творците от хвалебствия, отрупвали ги с ядене и пиене в изобилие, построили им разкошни къщи, намерили им хубави жени, само и само, да ги задържат в селото. Всеки художник, рисувал ...

Там Горе... Там Горе!
Стягат изложба...
Картини, картини, картини...
Там Горе! Там Горе...
Подготвят концерт... ...

В друг живот била си само моя
В друг живот “дом” била съм аз
В друг живот за мен си ти мечтала
И чакала си ме с любов във вас
В този някак се разминахме ...

В новата си - дематериализирана форма, Диди усещаше всеобщата връзка между нещата, дори и между най-незначителните такива. Сякаш нейната вишудха се беше разтворила в синкавия лъч, усукан в светлинната двойна спирала и тя възприемаше целия космос като едно неделимо цяло. Големите парадокси на квантов ...

Земята на България:
днес кой, по чиѝ интереси --
харизва за жълти пари?!...*
Народе мой български: де си,
гневът си в юмрук стовари!... ...

Странници в нощта...
Когато над света се мръкне
и го захлупи самота,
тълпи от Странници се мъкнат
по пътищата на нощта... ...

Разбуждащият сутрешен хор
на многоликите скрити крилати.
Изгряваща жега.
През полупрозрачните завеси
леко се прокрадва светлина. ...

Спомен в лятна вечер
Лятна вечер... Нежен хлад...
Тишината гали...
В мислите съм странно млад
иначе – едва ли... ...

И пак ми разправя моят приятел – полицейският шеф.
В техния град живеело немладо семейство – мъж, жена, две деца, тъща.
Мъжът бил бизнесмен, вдигнал голяма къща, прибрал бабата при себе си.
Обаче, тя била с такъв характер... с такова характерче... че дъщеря й говорела за нея само като за „тъщата”.
Т ...

Една случка – класическа – във Варна.
Автобусна спирка. Някакво циганче блъска и събаря наведен ученик. Оня се изправя и му отшива един як шамар. Цигането и глутницата му се хвърлят в бой. С ученика е солидна компания. Почва мариз...
Намесваме се околните – де разтърваваме, де намираме сгода да отпе ...

Първи телезрител е нашето магаре,
гледа новините - със чалгата отмаря.
А също тъй следи и всякави дебати,
реве, когато види родни депутати.
Но ето, на горкото, му кацна самолета, ...

Страхува се денят от самотата
и нощем плаче тихо на луната.
Очите му звездички са и мисъл,
а обликът му търси се невидим.
Прегърнала ги, трепвайки, тъмата ...

Камен израсна така, както се казва „расъл на бунище“, подритван и подхвърлян. Ако не беше баба Ленка, отдавна да са го оставили в Дом за деца и юноши, но тя все се молеше и го защитаваше. Само той ѝ беше останал от Стоян, от когото нямаше нито вест, нито кост. Никой нищо не знаеше. Името му липсваше ...

Цяла една година пусках през ден монети на стойност една кутия цигари и сега седях пред една внушителна купчинка имане. Наближаваше и Коледа. Двоен повод да си направя подарък. Най-после ще ида до Рим. Обадих се на Силке, германската ми приятелка:
– Силке, какво ще кажеш да подарим на мъжете ни, а и ...

То все още рядко се вижда,
защото често един на друг завижда,
защото омразата мнозина заслепява,
защото всеки гледа сал да оцелява,
защото парите в култ се издигат, ...

Още една учебна година измина,
през която събрахме знания полезни.
Научихме се, на много нови неща....
някои полезни други не съвсем,
ще кажем сбогом на нашите учители прекрасни, ...

Надгробно слово. Тук таме сълзи.
Мълчание минута пред ковчега.
Прошепва някой: Бог да го прости!
А друг добавя: жалко си за него!
Траурният марш ще зазвучи, ...

2. Приятелско чувство
Приятелско чувство е дар за душата...
Годините наши са тук без значение,
животът е с него по-лек на Земята –
то пътя проправя ни към просветление. ...

Играем си на криеница с любовта
А, аз се уморих да не принадлежа
Целувам безжизненото ти тяло
Защото всеки път си някъде, но не и с мен
Потъвам в празния ти поглед ...

Сивотата ми се ражда в цветно утро. Ароматът на кафе, горчивина в устата.
Шарени чорапи, обути на обратно.
Ръбовете им досущ са като острие.
Разядени са тленните ми чувства.
Любов ли бе... Бленуваната утрин!? ...

Каза ми вредно, че било да пуша.
Пушех, докато те чакам.
Кое ли повече ми вреди?

Душата ми е чашката на цвете,
разпръскващо ухание.
А твоята душа е пеперудата красива.
Тя върху нея любовта отпива.
Две страсти се прегръщат извисени. ...

Косите лъчи на слънцето обагряха водата,
а патица самотна си миеше перата.
Залезът примамваше я към усамотение,
обичаше го тя и търсеше го със смирение.
Не искаше да се оставя на покоя, ...

Навела глава надолу, жената слезе от таксито и бързо закрачи по улицата, като от време на време хвърляше по някой неспокоен поглед встрани. Вече пет месеца, откакто пазеше срамната си тайна, а не спираше да трепери от ужас, че по закона за Всеобщата гадост може да я види някой познат. И да започне д ...

Глава XVIII
Беше топла майска утрин. Ситните капчици дъжд целуваха цветните пъпки на все още позаспалите цветя и ги караха да освободят аромата си. Времето беше едно такова- уж облачно, ама със загадка от слънцето, уж валеше, ама лъчите си открадваха пространство и минаваха през водните пръски.
Тя б ...

Искаш ли хапче поезия
и наркотици от мисли...?
Озърни се -
светът в лудостта се оглежда.
Слепец е виждащият, ...

обичам те
като дъжда който навън вали
обичам
блясъкът на капките в твоите коси
обичам те ...

Кажете ми поправя ли се минало,
дали конец е нужен и игла?
Парче картон, лепило за хартия,
трион и тел, пирони и тесла?
Че всяка дума, всеки миг прекаран, ...