Очаквана и носеща надежда
Борба за светлината се повежда
На всички живи същества
За златните лъчи на пролетта.
Под жарките лъчи на любовта ...

СТОГОДИШЕН ДЪЖД
Сто години валя. Сто години останах без суша.
Всеки миг се втечни в многолюден и тъмен безкрай.
Аз те слушах. И капките слушах. И себе си слушах.
И валя сто години - а беше средата на май. ...

durcheinander
meine Gefühle
hintereinander
deine Streiche
nebeneinander ...

Градих и зидах хиляди прегради,
да ме спасят от всеки ги издигнах.
Да не ме удрят злите гдето сварят,
да пазят болката да не изригва.
Години минаха, но още зидам ...

Тези дни са многоточия,
оставащи след мен наместо стъпки.
Не търся думите.
Прецизно точни
и без това ще бъдат кръпки ...

Аз съм роза 🌹 без бодли,
но с панделка.
В целофан с пластмасова калинка.
Чакам някой
да ме купи за подарък ...

Живее ми се, как ми се живее,
и отговорът (моя е) да бъда...
Сърцето ми, изядено, копнее
за възкресение след смъртната присъда...
Отново искам дрехите от плът ...

Убийте щуреца,
защо да ви свири!
Затрйте гласеца
с лопати и вили!
Убийте щуреца ...

"Тя стоеше, тръпнеща в очакване, отпиваше по малко от виното, което оставяше в устата ѝ лек плодов вкус, каращ я да се разтрепери още повече. Погледът ѝ беше замислен. В очите ѝ имаше някаква искрица, която едва се забелязваше...
Лицето ѝ беше с грим, както обикновено. Съвсем леко подчертано, колкот ...

Сабине беше българка.Беше се родила в далечната и необятна степ и израснала там, волна и щастлива,яздейки наравно с момчетата.Можеше да хвърля дори стрели,не по зле от вече порасналите свои връстници, които се бяха превърнали във воини. Сабине не беше единствената жена, която умееше да язди. В нейна ...

9. Народен враг завинаги
ДО
ДРУГАРЯ ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА ВЪРХОВНИЯ СЪД – СОФИЯ
М О Л Б А ...

Сърповидно е
все още сърцето ми
и жъне луни.
Незавидно е
все тъй битието ми ...

Приятели от фронта
Разказ от Георги Гълъбов
Куршумите, като разсърдени оси минаваха на сантиметри над главите им, или като тежки дъждовни капки се забиваха в насипа пред тях. Експлозиите от артилерийски снаряди и миномети тресяха земята непрекъснато. После към тази какафония се присъедини и съскащия ...

Край реката...
(каприз)
Ти гола се къпеш в реката
и аз се затичвам натам,
привличаш ме: с голотата ...

Вечер в Страната на спомените...
Две горящи свещи и букет от рози,
аз и ти в очите гледаме се пак,
скачат по стените сенки в странни пози –
в ъглите трепери дрезгавият мрак... ...

„Сламена вдовица”...*
... залязващата светлина играе
в отблясъци вълшебни –
жена загледана в Безкрая
и в оживялите легенди, ...

Неусетно и бавно, ден след ден, се изнизват годините...
А косите ми златни среброто покрива полека.
Достолепната възраст е дар за избрани малцина.
По лицето ми времето нека чертае пътеки...
Безпощаден природен закон: остарявам по малко... ...

„Бог е Любов“ и защото...
или опит за разсъждение в рамка на „танка“
и чрез ритмика в почти на „танка“ рамка
„Бог е Любов“ и
защото на иврит е ...

Пази, Боже, от Видини очи
Свещта гореше с висок пламък, чийто връх димеше и кадеше нагоре към купола на малката черквица. Нажеженият и разтечнен восък капеше върху ръцете на молещата се. Цветната кърпа засенчваше челото на жената и странно играещите димни сенки лазеха по лика и, сякаш да изгонят све ...

Здравей, проклетице! И сбогом!
Последно ще ти кажа - вече не!
Със силата на разума и словото,
разбирай ме, че адски съм добре!
Откакто позволих да ме обсебваш, ...

Пух - Дай ми само минутка
--------------------------------------------------------------------
Autori: Roby Camillo Facchinetti (Robymiro) & Valerio Negrini
-------------------------------------------------------------------------
Автори: Роби Камило Факинети (Робимиро) & Валерио Негрини ...

След победен бой, се знай,
отсядам в кръчма за отмора.
- Гарсон, кана вино от Токай,
защото с набег смел плених бая хора!
Търчи момчето, нали хусар, ...

Узряла бе черешата на двора,
окичена със сочни плодове.
От слънцето те озариха взора
и грейна с радост моето лице.
Садил я беше татко преди време, ...

Сънувах те, Татко -
грижовен и мил,
изпълнен със сила,
но в безкрая унил…
Очите ти тихи, ...

Пролетта беше към своя край. През отворения прозорец на училищната стая, заедно с лекия полъх на вятъра, нахлуваше силният аромат от голямата сребролистна липа на двора. Седнал на чина, Николай бе вторачил празен поглед в далечината към голите баири на града, на които някъде по средата бяха извисили ...

Нектар събираш,
правиш мед,
но не за себе си,
а друг реколтата
от теб обира! ...

Ако в живота ни всичко е песен...
без музика пееш я ти! То знаеш
че щастие има...и в него участваш и ти.
Но мъка спре ли сърцето... и ритъм
загуби ли то, тогава безмълвно умираш, ...

В напуканата суша на очите ми,
останали без път, не идва влакът.
И всички разписания за никъде
са време, непознало светлината.
Нали те скрих завинаги от себе си ...

Емоционалното влюбване е като емоционалното изчукване. Събличаш душата си, изваждаш го това сърце с две ръце на показ, казваш му да се изпъчи така, че да направи впечатление, оставяш го самичко, за да се възползват от него, да му платят с любов и да го захвърлят като полуфабрикат, който има липса на ...

Погледни в небето, виж чадъри!
В розово блестят за теб и мен.
Те предпазват ни от страшни бури,
днес и всеки иден ден.
Виж им светлинките как блещукат, ...

Преминахме през два
по своему различни животи -
едно от друго разделени сърца,
души останали завинаги сиротни.
Не са ти липсвали целувките ...