Глава тринадесета
Дъждовни изненади
Ден 11-ти (сряда)
Навън ромоли и се усмихвам блажено. Ще ходим ли на снимки, щом вали? Скачам, отварям вратата на терасата, да влезе свежият въздух, и вдъхвам силно, това е друго. Иначе тук е много топло като за началото на ноември, а сега ми се струва като Рая – ...

Не се плашѝ, ако и утре не ме видиш.
Аз ще съм заспала своя сън.
Прошепна ми, че тази нощ ще ме любиш.
Знай, аз чаках твоя звън!
Не се бой! Аз искам само малко нежност, ...

Червилото червено те привиква
за вечерни страстни грехове,
да остави белег вечен те зове
и ти шепне възбудено и бавно
с желание за неприлични мигове. ...

А как ли стана всичко, аз не зная,
дали със поглед ти ме заплени,
или с чаровната усмивка ме замая.
Какво направи с мене, погледни.
Спокойна ходех си по моя път, ...

Рицарски доспехи
днес обличам!
Тръгвам в битка,
любовта да защитя!
Образите от съня ти, ...

В едно чудесно юнско утро изнасях на балкона одеяла да ги напече слънцето. Бях съвсем сама и затова си припявах фалцетно, но със жар „Барба Яни”. Тъкмо бях се докопала до оня момент, в който съобщаваха на ритналия вече камбаната бати Яни, че тука е все същото. Само болки, мъка и сълзи. Понеже мигът ...

Никой не ни закачаше и си мислех, че всичко за сега ОК. Спомените ми избледняваха и се стараех да не мисля за моя екшън в джунглата и за екзекуцията на Ина. Стараех се, но в най-тъмните часове на нощта сънищата ме предаваха и навлизах в ада. Връхлитаха върху мен изкривени лица, ботуши, бой…хиляди не ...

Любима,
съдрах нощта на парчета
в някое да те намеря,
но сънят далеч ги отнесе
и нарисува странни химери. ...

Не съм сама, когато няма никого,
когато се разтварям в тишина,
когато разговарям само с мислите,
или с мечтите някъде летя...
Не съм сама, когато се изгубвам ...

7. Шегите на Дявола
Колкото и усърдно да се молех вечер на Дядо Господ със стиховете на Дядо Вазов, Дяволът успяваше да си устрои по някое забавление за моя сметка. Как може в един и същи ден да пенсионират господин Павлов и да ни вземат аптеката! Какво е това, ако не е мръсна дяволска шега?
Това се ...

Интелигентността ми се обеси,
задавена с поредната лъжа,
защо поне веднъж не се намеси?
Е, мъртва е, не искам да тъжа.
От просено зърно сега по- малък, ...

Ще се излее с твоята сълза.
От нея ще се пръкне буря.
Тежко̀ и го̀рко на Ада̀м,
че Ева всичките ребра му счупи.
Не си помисляй тишина! ...

Кажи ми, че е късно да изгрее
звездичката, която няма име,
че аз съм тук и също като нея –
от самотата своя неделима.
Нощта си има азбука първична. ...

> Грешна беше тая жена, но беше хубава.
> Йордан Йовков, "Албена"
Заклеймиха я в селото: "Вещица!"
Всяка вечер до Дявола ляга.
И не пали за Господа свещи тя - ...

Това е, нека да си кажем сбогом,
изгуби ме завинаги, нима не го разбра?
Дори и думите са дар от празно слово,
изгасна ли последната искра?
Не се обърнах да те видя как вървиш ...

Пожарите в моята душа
все още не искат да утихнат!
Знам, че накрая ще опустошат
илюзиите на маски усмихнати.
Остатъци от залез ще горят. ...

текст: Явор Бояджиев

1. Какво е любовта
Какво е любовта ли? Аз нямам и престава,
човешкото сърце я напълно заслужава,
тя не е вещ, която да пипнеш със ръцете,
тъй крехка е, красива, неземно нежно цвете! ...

Сто години валя. Сто години останах без суша.
Всеки миг се втечни в многолюден и тъмен безкрай.
Аз те слушах. И капките слушах. И себе си слушах.
И валя сто години – а беше средата на май.
И животът омекна. Изплака си всичките думи. ...

Аз няма приказки да ти разказвам,
за някакви говорещи животни.
Светът е чуден, ти не знаеш,
но случват се неща страхотни.
Въртим се заедно с Земята, ...

Как неусетно си отмина пролетта.
Изчезна призрачно последната омая.
Остави тя в безбройните цветя
магията да пазят дъх до края...
Вървя по горската пътека в летен транс, ...

Няма го. Няма го вече сърцето ми.
Бомба разкъса го зверски.
С болка отломки-гротески
пръсна във въздуха вятърът, клетият.
Няма я. Няма я вече душата ми. ...

( реплика на една бомба със закъснител)
Аз зная, че не съм забавен
да те разсмивам от сърце,
да блесна с виц полузабравен,
или със клоунско лице... ...

… Така… Сега финт, отдясно… Подмина го като влак малка гара… Ето – вижда съотборника си на фланга. Но там има двама съперници… А от другата страна е мярна крилото. Сега ако литне напред… Пас! Ухааа…
Чу се свирка. Играчите свалиха шлемовете и се спогледаха. От малката стаичка с компютъра излезе водещ ...

Педро Инфанте - (Кукурукуку̀...) Гълъбче
------------------------------------------------------------------------------------------
Autores: Tomás Méndez
------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Томас Мендес ...

Две дечица си играли
сред тревата свежа, росна.
Боси, даже без сандали,
гонили се и се смяли.
Но за миг от таз игра, ...

Направих си дръвче от клонки сухи
и вазата във вкъщи украсих.
Прекрасно е, макар и с вени кухи,
аз с бели лампички го осветих.
И сякаш вдъхнах му живот, то грейна, ...

Думите пристигат тихо,
с валящите цветя от небосвода
И бледосини се изписват,
върху платното свое-на живота.
Думите танцуват буйно салса . ...

от надпревара
за „място под слънцето“
ад се отваря

Крещя през решетки железни,
провесен над адските пещи.
С всяко киселинно вдишване,
душата ми вие, бълбучи, пръщи.
С дима от нечутата болка ...

Литна Вранка над полянка
и съзря едно дърво.
С гъст клонак, дебела сянка-
идеално за гнездо.
От пътечка грабна клечки, ...

Лятото отмина. Ирина облече черната престилка, сложи баретата и тръгна към гимназията с онова нетърпение, което бе трупала през цялата ваканция. Видяха се и в душите им разцъфна пролет. Колко малко му е нужно на човек, за да бъде щастлив и само този, който рядко среща щастието, може да го оцени исти ...

Вечер е- тъмна и тиха е нощта,
мигваш и няма я- дошла е сутринта.
Бързаш за работа, грабва те деня,
наредили са се грижите една, подир една.
Останал без сили се прибираш у дома, ...

тъмнините ми трептят
щурмуват произволно
не могат да ме уязвят
така със огън
или дъжд ...

Където и да си,
бъди щастлива!
И нека щастието ти
в любов прелива!
Където и да си, ...

Народ без вяра е мъртвило...
Болезнено захвърлил своя идеал.
Забравил подвизи на Българи Велики!?
Продал без време...Майка си дори.
Боже, моля те, пази децата наши. ...

Недей да криеш нищичко от себе си
във спомена и закъснелите сълзи.
Животът сън е ! И сега е времето
да се събудиш. Смъртта още спи.
И още Писаното можеш да преписваш, ...