Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 276 резултата
  1412 
  1818 
  1030 
  1649 
С бясно препускане,
вятъра гониш.
Стигаш звездите,
сълзите спираш,
в клони заплиташ ...
  574 
Неволна сълза чиста като капка
от пролетен дъжд...
Неимоверно се стопява
във влажни зеници
под тъмните ...
  598 
Омръзна ми от сиви небеса,
от кал едва прикрита с бял снежец.
Натрапени фалшиви чудеса.
От смеещ се насила стар лъжец.
Дали защото стара се родих, ...
  535  10  17 
– Помня черква бяла като мляко.
– Чудо ли е?
– То е по-високо.
Първо трябва някой да е плакал,
да плати за мъката наоколо. ...
  1217  13  14 
обли речни камъни
вкопани в земята
един по един
ги изваждам
и ги мия на бързея ...
  380 
не мога да се освободя
от рѝмите (ранѝмите)
от приятелите - мнѝмите
от тежестта на годините...
не мога да се освободя ...
  332 
за изтънчено
говорене добрият
слух затворен е
  309 
Един летен ден племенникът на Хитър Петър, който живеел в града, му отишъл на гости. Не били се виждали отдавна, та шегобиецът извадил шишенце с ракия да се почерпят – хем да си направят кефа, хем да се поразговорят по мъжки. Приказвали, каквото приказвали, по някое време племенникът рекъл:
- Абе, ч ...
  813 
На езика ми черен катран...
Повръщам себеомраза.
Един ум от демони съдран,
бродещи из тялото като зараза.
Какво ще остане - куха празнина? ...
  783 
Сапунени сериали ни заливат – става хлъзгаво…
Ние стоим здраво на земята, та те да следват мечтите си…
Надявам се на несъдбоносни избори…
Много разказвала за приятелките си. Един-два пъти хубави неща…
Огледалото сутрин показва ужаси… ...
  788 
Тя е кучката - приятел
с придобивки в тайни нощи,
докато мъжът ѝ златен
пие биричка на гости.
Тя е кучката. И идва ...
  771 
От памет натежава всеки клас,
изпие ли до дъно дъждовете,
и мислите, неказани на глас,
стъблото му към корените свеждат.
Без думи песента си е запял ...
  1140 
И след толкоз векове,
сред тълпата от човеци,
още дивото зове,
и се срещат Еци с Еци.
Егоизмът е на мода, ...
  1083 
Капризно беше времето тогава.
Реколтата от грозде – своенравна.
Днес всяка чаша вино ме влудява,
дордето си полюшне ханша плавно.
Щом тоя дъх на прецъфтяла младост, ...
  969 
На полноќ се разминувам
со стрелките на часовникот
и очајно молам
со острите краеви
да ја извадат сета наталожена болка ...
  389 
Уморена съм... уморена съм и сънят не може да ми помогне.
Поредната вечер в която стоя будна.
Поредният ден пропилян в сълзи.
Нашата любов бе 3 метра над небето.
Друг не ме е карал да се чувствам така. ...
  833 
ГРЕХОПАДЕНИЕ
Когато Отца Ти, Исусе, рече:
„Нека, който никога не е съгрешил,
пръв хвърли камък върху грешника!“
Всички настрана се отдръпнаха. ...
  249 
Ето, че денят догаря
ала мисъл ме яде:
Кой, пролази ми дуваря,
кой бе първи въобще?
Всеки ден, едни и същи. ...
  752 
...
Изгризани нокти, до дъно .
Загубено минало,
отлетяло с детско хвърчило.
Души ме, отляво!
Бъдеще, толкоз неясно, ...
  286 
Дори когато паднеш в грях,
дявола в теб ще вложи страх,
че Бог няма да ти прости,
но недей, не се отчайвай ти.
Недей, недей да се отчайваш, ...
  718 
Виновно ли е цветето,когато,
озарено от сноп слънчеви лъчи,
намира в пурпурна позлата
свойте най-приказни мечти?
Виновна ли съм аз,че властно ...
  643  14 
Луната съблече си бялата риза
и гола в небето без срам се показа.
А Господ пред нея със облак излиза
и с него охотно пред мен я наказа.
И лунна пътека не стана в морето, ...
  448 
Искат от мен да свия семейно гнездо
да дам топлина на студения дом,
да бъда като всяка жена –
къщовница и майка.
Ала душата знае своето ...
  622 
Всяка липса изцеждам в сълза
в кутия събирам една по една.
Заключвам я бързо и скривам дълбоко
в сандък със тъги на сърцето широко.
Наместо очите, устни се усмихват, ...
  541 
Компютърът, казват, на човека прилича.
Без чувства и съвест е, да,
но добре имитира човешката мисъл...
ала пак има слабост една.
В живота Control Z и Backspace ги няма. ...
  1164 
Толкова е обрасла
вътрешността ни
с растителност...
Не треви са поникнали –
живи стволове ...
  351 
Зимата разстила свойта бяла пелена.
В прозореца ми хиляда светлинки блещукат!
Далече си. От мене си далеч сега.
На вместо тебе тишината ме прегръща.
Снегът се сипе сякаш хиляди звезди. ...
  752 
  1324 
Случайно засякохме се със очи,
съвсем нормално - обичайно...
щом намираме се в обща стая.
За секундичка, за миг дори,
е неизбежно да не се погледнем във очи. ...
  616 
ти можеш да го направиш
можеш да полетиш
вятърът да видиш
мечтите да покориш
да целунеш цветята ...
  393  10 
Снежната утрин подканя ме със зрънце любов.
Сложи, мили, кафето и чайника.
Целуни ме и сгуши се при мен.
Нека навън да вали.
Нека снегът да засипе мрачните улици. ...
  605 
Запалени са вече светлините на душата
от подадената искрена приятелска ръка
Не е вечна болката знам и се завръщам
като Феникс възкръснала от пепелта.
Безсмислието на мрака не акостира вече. ...
  631 
Бъди за мене светлина
А аз ще те обичам
Ще бъда твоя топлина
Обгърнала света ти до отричане
От теб ще е това отричане ...
  774 
Пред Коледа обзема ни вълшебство
и нашите души то завладява,
навсякъде разпръсква съвършенство,
а ледени сърца за миг стопява.
Нахранена, поне една старица ...
  1441  22 
Горе над града се извисяваш
С бастунче си и със брада
Гледка красна ни даряваш
И със свойта висота ни даваш
Надежден път за бягство от града ...
  689 
В едно село живял един смъртно болен.
Всеки ден, този човек излизал на разходка, вдишвал всяка глътка въздух и се радвал на всеки повей на вятъра.
Освен разходката, човекът често работел по своята къща, която мечтаел да завърши, преди да си замине завинаги.
Един ден на вратата на болния се почукало. ...
  815 
Предложения
: ??:??