Аз съм щастливо омъжена жена,
но за жалост бръмбар в главата забръмча.
Появи се в живота ми любовник
за страстен секс и изживяване – виновник.
Няма чувства, романтика и обещание, ...

Как искам да запея, но не мога.
Нямам глас дори да заговоря,
а искам да крещя.
Ала не бива. Не бива,
да крещя на глухите. ...

...и попитах накъде продължи протестът...
Ужилване от пърхащи дяволи,
които чертаят пространствени граници
в локва.
После изникват нелепи образи, ...

Поглеждам те, поглеждаш ме и ти.
Очите ти са тъй дълбоки.
Във тях светът не се върти
по земните посоки.
И взирам се, очаквайки да видя края, ...

Разтопеното есенно злато
ни загръща в копринен саван,
да копнеем за следващо лято
зад обледен от скреж параван.
Монотонно сълзите процежда ...

Песничка простичка - ритъм и звук,
просяче, седнало вън на паважа,
стиска коматчето в мърляв юмрук,
псето бездомно - другарче и стража,
молят очите им: Спрете се тук! ...

Попитали радио Ереван: Кога основоположникът на една партия се нарича Дядото?
Радиото отговорило: Когато електоратът ѝ се състои само от дядовци /и баби/.
А съществува ли по света такава партия? - попитали повторно радиото.
То отговорило: "Есть такая партия!"

Наивно още вярвам в чудеса
и съм в очакване да ми се случат.
Безкрила литнала бих – начаса
към остров в океана – непроучен.
Броила бих звезди и тишина, ...

- Мамо, ще ми разкажеш ли какво сънуват Земляните?
- Добре, Алиса, седни удобно на тревата и слушай. Когато преди хиляди години Бог сътворил Човеците и им дал възможност да живеят като Богове, те не пожелали да го послушат. Решили да нарушат законите на природата и Бог им отнел правото да бъдат безс ...

Треперя...
Причиняваш ми желания...
Такива, за които се говори
късно през нощта.
Затаени някъде... ...

/колажно стихотворение/
... позволи ми!
Тихият срив на очите ти
не е наказание
/В клетката на мечтите ти – ...

Навярно много дълго съм мълчал
и съм забравил да говоря.
Очите ми се пълнят със печал
и са претръпнали от горест.
Тогава, моля те, постой за миг ...

През вратата влизат ведри
чакани отдавна гости -
Благодушни, топли, щедри.
Домакина вдига тоста:
"Добре сте ми дошли. Седнете ...

Човекът е устроен така, че се стреми да надникне повече отвъд хоризонта, отколкото в себе си. Тази негова особеност е в основата на икономическия прогрес и на духовния регрес.

Трите основополагащи фрази на българския преход:
" По- добре танковете да дойдат!"
" Нахранете журналистите!"
" Не ме гледай умно, българино!"
Резултат след тридесет години: ...

Отвори шкафчето. Така… По реда… Най-напред, разбира се – главата. Хелионалий – за оросяване на предния дял на мозъка, викомпресор за кората, талимидин за паметта, кракатиний за концентрация… Това зеленото какво беше? Ах, да – вчера му го препоръча телевизионният доктор. Битрадиций – за борба с кръво ...

Нямаш стойност.
Имаш Его.
Нямаш всичко,
ти си него.
Нямаш вяра, ...

Нека им разкажа малко повече за теб.
Той има очи, в които можеш да се изгубиш и намериш след това на поне 10 различни места. Не можеш да определиш цвета им, защото вечно се мени. За това и в паспорта му пише "пъстри".
Носи очила, които още повече ги подчертават и му придават интелигентен и безобиден ...

Плаче ми се...
плаче ми се, Брат,
затуй че тънем
в нищета и хаос
и Бог далече е от нас ...

Хора, и на болничните ви посягат -
първият ден от тях ще е безплатен!
Пари за него явно не ви се полагат,
третират ви като добитък впрегатен!

Новата страница...
Всяка Нова Година,
след всяка Коледна баница,
отваряме новата страница.
Какво ще напишем в нея, не зная, ...

Какво тук значи някаква си смърт...?
Ние си пожелаваме „Добро утро“
Но доброто е простреляно в гръд.
А знаете ли какво ще бъде утре...?
Не заспивай, народе, свит на кълбо ...

Да е светлина в душата,
а по пътя - щедро слънце!
С благослова на земята
да покълва всяко зрънце!
Да е вдигнато челото! ...

Ще дойдеш, знам - едва когато
съм хванал пътя към покоя си.
Не ме посрещна, но ще ме изпратиш,
в деня, във който ще си вечно моя.
Тогава няма кой да те открадне! ...

Мисълта е чудна фея,
криле ти дава да летиш
и където искаш с нея
ти може да се приземиш.
Книжка ли четеш, тогава, ...

Тези купесто-перести облаци,
от тънка белова пелена,
тихо скриват тъгата ни
от плеяда звезди-воайори.
Сякаш тънка връвчица от сенки ...

... И точно когато решавам,
че спомен си, вече забравен,
в съня се промъкваш, целуваш ме…
И връща се старата лудост!
Така ли ще бъде до края ми - ...

Храм
Това поле? Или не бе то –
различно е, но пак ми стига…
За купол си избрах небето,
тревите – за свещена книга. ...

под златна пейка
гние букет от души
има ли смисъл...

Да изляза в града
на спокойна разходка.
Да обичам жена.
Да пътуваме с лодка.
Да отгледам деца. ...

Бавно, методично без да забележим даже,
краят на годината пак ще се покаже.
И докато редя играчки по боровите клони,
сладки правя и домашни всякакви бонбони,
искам с добра мисъл аз да ви орисам, ...

Ето започна се черният ден,
отваряш очи и си вече сломен.
Слушаш новини -
пропаганда от лъжи,
мерзост, поквара ...

КРАЙ на книгата
Оригинален текст
ЭПИЛОГ
Я являюсь таким же человеком, как и большинство людей, населяющих нашу планету. Но передо мной стоит задача донести мудрость ведической цивилизации до нас с вами. Будь я святым, божественным, то не смог бы общаться с вами. Меня невозможно было бы понять. Мы го ...

Die Jahre kommen und gehen,
Geschlechter steigen in’s Grab,
Doch nimmer vergeht die Liebe,
Die ich im Herzen hab’.
Nur einmal noch möcht’ ich dich sehen, ...

Тъй както розата с бодлите пази,
с болка крехката си красота,
така и ти във свойте пазви
криеш бляскавост, смирение, тъга!
До тебе, който иска да се доближи, ...