Още умирам, когато те видя!
За миг ли, за два ли, сърцето ще спре!
Очите проблясват - тез пламъци диви!
Още треперя от гласа-кадифе!
Още не мога без любов да живея! ...

Вечер е.
Пътьом наминах,
разрошвайки въздуха
единствено вятърът ме прегърна.
Горях. Споменът се завърна. ...

Къде някой плаща, къде с вересия,
Превърнал на кръчма небесния свод
Въздиша и пуши, и пие ракия
Един непонятен, почти бивш народ.
Захвърлил сам себе си в тясна килия, ...

Прекрачих прага на отворена врата,
врата, оставена от някого, за някой?!
Попиха в мен частици мека тишина,
а после бавно топлината и́ облякох.
И синкав мрак проникна в стаята навред – ...

Поряза облачния небосвод
засенчил слънчевите двери
на древния ми неспокоен, тих живот.
Развълнувано беляза...
заслепи мрака... отсече и отряза... ...

Докога детенцето малко
на улицата, в кофите ще бърка?
Докога болният човек безпомощно
въз тежки си гърди ще хърка?
Докога ще страдаме от глад, ...

Затвори очи и мисли за мен като жена,
която всъщност никога си нямал
и никога до теб не е била.
Затвори очи и себе си попитай
любов ли е това ...

За жизнената ти пътека –
съдбата работа избра ти,
но не във бар със дискотека –
в далечни краища те изпрати.
Да бе управител на бар, ...

Недей помни каквото ти разказах!
На стъпките багажът ни е срочен.
Цветята сложих в чаша - нямам ваза,
и пия от бутилката нарочно.
Не се чуди, че свалях очилата, ...

Бягаш, за да живееш някъде нормално,
щом тук не можеш, уви, в своята родина.
Обичаш я много, но гледаш вече реално,
тук оцеляваш само, година след година!
Там някъде в Европата, мащехата наша, ...

Не сме създадени да сме сами,
а с всеки ден сме по-самички!
Протягаме ръце и хващаме лъжи,
тъй както правят вече всички!
И все се влюбваме в неподходящи - ...

Танцувам с вятъра
косата ми се вее,
отпивам глътка вино,
дочувам славейче да пее.
Прекрасно вечерно ухание ...

В дългата си битност на университетски преподавател съм се срещал с какви ли не случаи:-едни смешни,други трагични,трагикомични и какви ли не още,но един се е запечатал в съзнанието ми като пример за уродливостта на сегашната ни образователна система.По едно време в коридорите на катедрата се появи ...

Аз те чакам. Пристъпваш небрежно
с хитър поглед в очите ти скрит,
и дъхът ти омайва ме нежно,
пада всяка защита и щит...
Всичко друго превръща се в фон, ...

Поглеждаш ме и вече съм различна -
каквато съм във твоите очи.
Светът и той осъмва друг -
по правила и фантастичен,
експлозия от цвят и от мечти. ...

Морето е вечно
Вечен е Творецът
Морето е дълбоко
Дълбоки са мислите Му
Морето е синьо ...

Часът часѝ денят,
часът часѝ нощта.
Денят денѝ нощта,
нощта нощтѝ денят.
Мигът мигува вечността, ...

Подпрян на две копрали заник-
денят се срутва плавно,
в неудържим каданс изтлява.
Времето променя цветовете.
Кой би могъл да го възпре? ...

Животът ни е срещи и раздели,
по-страшен от смъртта, страхът е само.
И гари в неизбежност път прострели .
Прегърбена женица, в мрака. Мамо!
По релсите очите ти се стичат, ...

Тя: Павлина Соколова
Той: Христина Мачикян
Тя:
Писмото, което ти пиша е глас във пустиня.
Навярно сменен е адресът на твоите чувства, ...

Борбата е реална, бягството - фалшиво... И да избягаш на Друго място, ти пак оставаш със Себе си... И да побегнеш - това също е вид борба за оцеляване! Та... борбата е факт, а бягството - опция, опция за бягство от борбата, но не и истинско отърваване/избавление от борбата!

Да, гласът на сърцето ми сигурно има
своя летен щастлив камертон, свое "ла".
И в оркестъра струнен на близката зима
е цигулково соло за сняг и крила.
Да, сърцето ми сигурно знае, че пътят ...

На двора орехът шуми...
Младеж в зелена, тънка риза?
Или във пролетни зори
припява с първите петли.
На двора орехът мълчи... ...

Не струват даже пукнат грош,
твоята душа и тяло,
щом по злато и разкош
във теб е всичко побесняло!
Не влагаш ли в живота си любов, ...

Чувства... крещящи, всесилни напират ...
Ала душата стерилна е - откъм емоция...
Бродим в несретната, тягостна нощ...
Всеки - удавен в свойта промоция!
Бледи лица и последващи блудкави сенки... ...

Откраднати таксита. Светофар.
По-жълт и от очи на луда котка.
Графити с почерк лунен и пиян
и подлези за бързаща походка.
Последната ми сянка е с чадър. ...

Когато сянката ме кара да се плаша,
животът ми прилича на верига.
Попадам между брънките и гълтам прахоляците
на разума върху полетата на книгата.
Навярно съм отвикнал да мечтая. ...

Любовта ми
ще разкъса
Вечността
в пространството
ще търся твойте дири ...

– Ти, топъл Вятърко крилат,
приятел ми бъди и брат!
Шега със мен не си прави
и шапката ми остави!
Ако си добър със мен, ...

Как понякога става така, че Съдбата не е дорасла...

Как искам да летя!
Но крилата ми ранени са...
Пресни рани,
не могат да зараснат.
След време само ...

Но как тъй шеметно попаднах в плен
на твоята прегръдка властно-нежна...
Да бях се колебала само ден...
А бе лъстта ти пламенна, безбрежна,
обсеби ме в най-тих потаен час. ...

Не искам да бъда бледа сянка на мъката.
Не искам да изгоря тихо като свещта.
Не искам в мен клони да свива разлъката.
Ненавиждам гробовната в мен тишина.
Предпочитам дневна, сяйна светлината ...