Понякога си толкова далечен.
А устните ти толкова ги няма,
щом тръгне си денят и дойде вечер
и иска ми се просто да сме двамата.
И трябват ми ръцете ти, понеже, ...

Във погледа му колко болка има.
С ухо отхапано лежи върху тревата.
От глад и студ тъй много е препатил,
от зли другари или пък от зли човеци.
Поглежда ги в лицата и не може ...

Не се променям
Промяна ли...?
Не се променям
нито от ритник,
нито от погалване. ...

да се сливат
мисъл
и намерение
не бива
да си лош ...

Стоях на масата до прозореца в кафенето. Навън валеше пороен дъжд. Хората забързани се разминаваха понякога блъскайки се един в друг, тъй като уличката беше тясна. Повечето от мъжете носеха цветя. Днес бе денят на влюбените. От съседната маса се чу смях на момичета. Обърнах се и видях как една от тя ...

Понякога искам да бъда вселена,
когато боли и светът е заплакал.
Сърцето кърви, а дали е на сцена
певецът, съдбата на гара дочакал?
Запазени, дните накланят везните, ...

Малика Аян - Без да взимам нищо на сериозно
----------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Matteo Buzzanca, Malika Ayane, Pacifico [Luigi (Gino) De Crescenzo] & Edwyn Clark Roberts
--------------------------------------------------------------------- ...

> „Глас само и кости остават“
>
> Овидий
Не вярвам, че ще бъда разбран
и пиша, без да зная защо ...

Студ бе сковал земята, но снегът който наваля през нощта скри всички разочарования от сивото ежедневие. Големият град се подготвяше да посрещне коледните празници и сякаш разчиташе на украсите и светлините да заличат всичкото зло до сега, но суетата прозираше от всеки ъгъл.
Някъде там, в един от мно ...

8. Животът без Катина
В онази септемврийска сутрин на 1951 година нищо не предвещаваше нови сътресения в живота ни. Учебната година беше започнала и си течеше спокойно. Приготвих се за училище и влязох в дрешника, за да се среша пред голямото огледало на гардероба. Сплетох косата си на две плитки и ...

Баба Меца се събуди
тръгна, но се позагуби
в горичката прекрасна
много тя се позахласна.
Гъби дири за закуска ...

Боуговара
(Каш кая)
Приказен разказ (фентъзи новела) от Номад
Ако от птичи поглед съзреш реката,
дъхът ти ще спре! ...

Пролет
Едва се изправих - през болка. Капките дъжд лъщяха по прозореца. Долу снегът се топеше и блестеше с проста красота. Умираше под топлите длани на слънцето. Ще бъдем ли и ние така красиви, когато се стопим зад белите стени на този онкологичен център?
Лято
Тихо е, душно е. Една котка мърка върху ...

Под твоето нежно крило,
любовно гнездо направих аз.
С уют безграничен
дарихте.
Сякаш търсихме се, ...

Опитваш се да ме обичаш, с онова, невъзможното обичане, което мирише на презрял пъпеш и прецъфтяла липа. Тръгваш..., връщаш се към вратата, която всеки път подритваш с “майната ти”... и не знаеш коя посока да прегърнеш, защото не виждаш с прелелите си очи от снощното малиново вино. Домът ти е там, с ...

За да летиш, крила не са ти нужни,
тъй както няма нужда от очите,
за да запалят залез теменужен
слепците с длан и с длан да го обичат.
Когато тича куцият по слога, ...

Побягвам към къщата
Виждам линейки една, две - толкова
Баба тича към входа,
но защо го направи?
Освобождаване или вечен затвор, не зная, питам се ...

Сигурно бяха изминали не повече от 7-8 минути откакто чу първите викове, но му се струваше, че стои в тъмното с часове. Кирил тъкмо бе слязъл по стълбата в малкото сервизно помещение зад основното фоайе, когато в залата отекна силен пукот. Българинът предположи най-лошото. Отдавна се опасяваше, че с ...

Погледнала Луната в очите.
Стопли ме неземният им цвят.
Усетих лунното привличане.
Долових лунен аромат.
И пробола мечтите космически - ...

315г. пр. хр.
Севт прежали първата си съпруга трудно. Много дни тя идваше в съня му безмълвно, усмихваше му се, ефирна и далечна. После се стопяваше и изчезваше като въздишка. Щом отвореше очи на сутринта, виждаше празното си ложе и разбираше, че Ивара няма да се върне в животът му. Останаха от нея ...

От както срещнах моя кръстопът
Животът ми започна от начало
Разбрах от него толкова неща -
коя съм, накъде вървя,
единствено не схванах края. ...

На Яна, с възхищение
Дните ни събират.
Нощите - разделят.
Любовта извира
в чувства без предели. ...

Излюпи се, мамка му!
Успяхте да я измътите!
Бях заровила в тъмните дебри
зад слънцето
тази болка, която ...

Загледай се в очите си и виж,
те скрили са на времето ни дните.
Годините оглеждат се във стих,
годините все питат ли ни, питат.
Животът ни - красива, нежна примка ...

Заглеждам се в деня след теб.
Прилича ми на някого, но… Не!
Не е ни редно, ни възможно.
И все пак… Същото на цвят небе…
Готово и на слънце, и на дъжд. ...

Стихотворение от отвъдното
Във ковчега няма да ми пука
за всички вас останали след мен.
Че бил съм нявга нейде сгазил лука
едва ли ще е важно в този ден? ...

Свят, основан на
парѝ, примитивен е,
зъл и противен...
............................................
свят ...

Моето дълго пътуване почна -
днес ти пиша от много далече.
Мъдреците са казали точно -
много хубаво не е за вечност!...
На прозореца срещу липата, ...