Детето порасна, с него и аз.
Десет плюс трийсет за мен.
Животът е кратък, има си хас.
Изнизва се с всеки нов ден.
Машината скърца, прииждат болежки. ...

Този албинос Луната
зад пердето ми се блещи,
не топли, а охлажда,
защо възпяват я поети?
Виж, друго са звездите - ...

Запорожецът летеше по равния път, изтормозен от завоите на красивия Пирин, сляп за величествените гледки, пред които онемявах, вгледана през стъклото на задната седалка. Най-после пред нас се ширна Гоце Делчевското поле! Дълго пътуване! Тръгнахме от Варна в тъмни зори. Така беше – когато имаше коли ...

Крещях без глас и заглушаваше ме тишината,
и безнадеждно скитах в своя мрак,
нима сега във мене е вината,
че чувствам се самотна пак?!
В очите гледаш ме, ама не виждаш ...

Не ме питай как се обичаме.
Няма думи за нашето.
Един миг заедно е цял живот назаем.
Ела и просто бъди с мен -
такава каквато ме правиш, ...

Според някои легенди в самодиви се превръщат най- грешните жени, които не са желани нито на земята, нито на небето.
Той вечер свлича змеевата кожа,
две уморени длани са крилата.
Аз самодивската премяна пак ще сложа,
за да танцувам цяла нощ в душата му. ...

Аз бях, едно момче от далечната провинция, скромно и не много красиво, но лудо влюбено в моето момиче, от слънчевото морско градче.
Отново бях там, в това прекрасно градче, за да си почина и с надежда да се срещна с моето слънчево момиче.
И ето уговорихме си среща, и аз като кавалер, стоя пред входа ...

Днес всеки влак си има пътник,
и аз съм “пътник” с всеки влак.
От как се помня все съм спътник,
блуждаещ сред безкраен мрак!
А дишам чинно... в уютна драма, ...

Празна е масата, жадни са чашите.
Тази нощ мъката той си изпи.
Утрото светло. Светлото страшно е –
лезия черна от нощния пир.
Звуци разбуждащи, дразнещо скърцане, ...

Книжчице чудата,
мъдра дружке моя,
няма на земята
по-скъп дар от твоя.
Щом очи отворя, ...

пълнолуние
щурците свирят
по-силно

Може би на Марс има жълта трева
и гори от вечночервени дървета.
Пият в шапки на желъди свобода
и се чудят на нашата синя планета.
Недокоснали капчица земна вода, ...

Днес пак съм мъничко сираче,
без пукнат грош в душа -
eдна Гаврошка, като просякинче
изпросила любов- получила пара.
Днес пак откраднаха ми красотата, ...

Всяка прилика с действителни лица, места и събития е напълно случайна. Или... не...
Севда Шейтанова слушаше с охота част от последните стихове на Пѝсарев, които четеше с изразителния си артистичен глас, една второкурскичка от НАТФИЗ – дъщеря на близък приятел, поканен за презентацията на "Перо от га ...

Също чака мастериране ,приемам забележки и съвети.
Музика -Никодим
текст-Вяра Иванова
аранжимент-Никодим
вокал-Милко Добрев ...

Още не е мастерирано,давайте препоръки.Поздрав за Бойко,който има особено мнение по истамбулската конвенция!
Музика,текст,аранжимент-Никодим
китари-Георги Георгиев -Геша
китари-Детелин Йосифов
клавири-Иво Казака ...

Книжки шарени, красиви!
Опознавам с Вас света.
Историята на Земята
преминава кат река –
в моята ръка! ...

Обръгнали са те до ента степен,
обраснали са техните души
и само пред лика си достолепен
се спират със усмихнати очи.
И можеш ли на тях да имаш вяра? ...

Цял живот бе мил и мазен,
допълзя до поста важен.
Донос тук, донос там,
стана той човек голям.
Този е голям нахалник, ...

В сърцето му никога повече нямаше да има покой Сърцето му беше пусто.
- Обичам теее! - беше извикала с последни сили, когато той се обърна и си тръгна завинаги. Обичаше го, въпреки, че той й беше отнел усмивката.
Тези нейни думи щяха да останат завинаги в сърцето му. Какво беше сторил?
Не му оставаш ...

Изтънчен вид, добри маниери, галантност, Христо гледаше устните на девойката, с която бе излязъл. Тя отпиваше бавно от питието и го гледаше право в очите. Този мъж ѝ харесваше, строго лице, изразени мускули под сакото, личеше си, че има и възможности. Вдигна плахо чашата си с питие и прошепна:
-Назд ...

Не чукай на вратата на порутена къща. Има кой да ти отвори, но няма кой да те приюти.
Чукаш все пак? Добре. Ще ти отворя. Заставам с гръб и малко настрани, за да не видиш сълзите ми. И все пак надничам, не мога да не те погледна. Искаш ли да знаеш? Още те обичам, но аз не съм аз. Любовта ми е остатъ ...

Афродизиада
Духвалка
Бели рублини
Дамата с хероина
Порно с тон ...

Дарина Дарина сладка като малина.
Срещам те аз и изгрявам в екстаз,
приближаваш се ти и учестено сърцето кънти,
поглеждаш ме ти и забравям за вси,
защото времето спира за мен. ...

Разпилей ме, като вишнев цвят,
разлудуван след нестихващ вятър.
Нека всеки цветен листопад,
бъде взрив, мечта насред полята!
Та земята жадно да цъфти, ...

Бавно
Не вярвам в лесната любов
която идва бързо,
като вихрушка ни понася
палава, игрива, ...

Всички букви вече зная,
от началото до края.
Книжки мога да чета,
слушайте добре сега.
А, Б, В, врабчо пак се сви. ...

Ето ние отново с тебе се срещаме-
след толкова години да стопиме леда.
На масата един до друг седнали,
а пред нас- две шишета газирана вода.
Вода изтече толкова много ...

Имам си аптечка,
но не е с лекарства.
Пълна е с шишенца
от вълшебни царства.
Синьото е лято, ...

Ние, хората, първични ли сме (по Дух) или вторичен, мутирал "продукт"?
И ако не сме нито първото, нито пък второто, то какво сме тогава?
Освен очевидната значимост, която притежаваме (и която ни обуславя) като разумни човешки същества, коя е скритата значимост заради която нас ни има на този свят?
В ...