Танцува не поетът,
а Душата му.
Пирует след пирует...
Преплитащи се сенки...
Светлини в далечината... ...

В я т ъ р ъ т п и р у в а с у м о р е н и п т и ц и.
което когато какво е и как ще
където е за кратко животът ме върнеш
пак ли в горещото отмина от място
ще бъде лято и ето на скърби ...

Малкият смок стоеше в патрулката и гледаше втренчено през предното стъкло. От притеснение почти не мигаше и вече го боляха очите. Беше чувал, че стават такива неща, те бяха обществена тайна, но в същото време и нещо като Йети, за който всички говорят, ни никой не е виждал. Ето, че сега се случваше н ...

Родена в буря – буря предизвиках
и мълния в небето призовах,
и вятър волен облаците да раздуха,
и ето в небето появи се и дъга…
Към нея тръгнах, под нея исках аз да мина, ...

По кройка присъща, семпло съшита е
на живота ми длъжката дреха.
Без маншети и джобчета скрити,
без надиплени, фини плисета.
Остър ръб върху няколко кръпки; ...

Любовта е, когато се стоплят очите ми
и разцъфнат минути за дългата памет.
Две по две се държат за ръцете стрелките,
сякаш твоят и моят компас си съвпадат.
Щом душата върви по невидима ...

Не много млада банкова служителка се влюбва в един поет, и решава да убеди колегите си, да си купят книги от поета. Въпросът е как да постъпи, така, че да покаже колко е хубава поезията му? Колегите й са по-възрастни от нея, но работят в малък офис. Напрежението в работата ги е изхабило и прави живо ...

Издигна ме гневът до посивяване
и танц със саби почнаха светкавици.
Два черни облака като пияни
тояги запремятаха фустаните.
Две чернопепеляви мръсни думи ...

Ти си ми целият свят!
Искам да те прегърна!
Но ръцете ми са къси, къси...
Искам да прегърна светът!
Но са ми къси ръцете! ...

Понякога крилете ни са в нас
и спят като стъбла опитомени.
Усещаме ги с всяка своя част
как парят в буренясалите гени.
Как стържат като гвоздеи на кръст, ...

Димящият комин...*
Във планината, както и тогава,
и може би откакто свят светува,
пак Селото в нощта се приютява,
а то запуснато, но съществува... ...

Опит за цигански романс...
...Искам твърдо уговорката
в този опит за романс
да направя, с поговорката,
че без опит няма шанс ...

Залез в Южния Пасифик...
07.03.1982.
... и този ден изнизваше се бавно,
и все тъй хоризонта бе без бряг...
Летящи риби носеха се плавно, ...

Момичето със златистите коси
върви самó покрай реката.
В очите и - малко утринни роси,
но в душата и вирее мрака.
Поглежда тя към залеза красив, ...

Огледало в тъмнината,
уловило светлина...!
Лъч надежда то раздало
в тъмнината на света.
Огледало в тъмнината ...

Бяло платно,
по него алени пръски –
моминската гръд -
в сок от череши се къпе.
Мъжки очи - ...

Бéсите - гордото племе,
нивга глава не склонило!
В бран, в мирно време,
гордо тракийско кърмѝло!
Грънчари изкустни били, ...

Ейприл се огледа уплашена. Каза си: " Този път, ще бягам, каквото и да става!" Но сякаш това ръмжене я викаше, молеше я! Доброто ѝ сърце веднага я поведе към виковете. Тя се затича и какво да види! Между два клона на дърво се беше заклещило малко мече. Малко, малко, почти десет метра високо. Ревеше ...

Ден 18-ти (сряда)
Последният ден на снимачната площадка е голяма еуфория. Все още страня съзнателно от Грег, той е противен. Сам изглежда много щастлив вероятно заради това, че приключват. Пита ме искам ли да останем на организирана почерпка вечерта. По принцип не си падам по каквито и да е форми на ...

Мамо, мамо, днес се научих да чета,
вече света мога да го покоря.
Само дай ми шарената книжка ,
че да я зачета.
Мамо, ще стана някой ден писател,журналист, ...

Преди известно време шефът ми заяви, че ако не престана да закъснявам за работа, то ние сме щели да си сменим шапките. Не бях сигурен да съм схванал всичките нюанси на мисълта му, но така или иначе, за да си нямам проблеми, оттогава ходя гологлав. Малко след това сред колегите плъзна слух, че отсега ...

В една дъждовна вечер преди две седмици пътувах в такси и гледах как капчиците се разливат по стъклото. Стоях и си мислех... че се чувствам празна. И не можех да проумея защо. Та аз имах всичко, което всяко момиче на моята възраст иска- любящо и подкрепящо семейство, грижовен приятел, успехи в униве ...

Видя ли, Гинче? Водеха и внука!
Какъв ми е пораснал ... първолак!
И зетя, и снахите бяха тука,
от Черешова чакам да ги видя пак.
Донесоха ми сирене и вино, ...

Днес е f*cking петък.
Ден за равносметка.
Ден на краят адов
и начало на досада.
Засада ме очаква. ...

Споменът... сянка... времето пропътувала
в облачност скрита, светлинно уловена,
плакала пролет, черни вини изкупувала,
прошка поискала, прошка дала смирена.
От плевели изчистена, при мен се завръща - ...

Много гари има в света,
но една само мен ме очаква
с прегръдка на плочник горещ
и дъх на липи разцъфтели.
Много гари има в света, ...

Когато е щастлива се усмихва,
дори небето гръм да го тресе.
дори пороен дъжд да се извива...
тя лека е! Ефирна кат` перце.
Музиката в нея, тъй реална, ...

Аз искрено благодаря,
за фалша и безсрамието във душата ти,
че твоите лъжи и отрицание,
направиха ме по-дебелокожа
и безстрашна. ...

Тук твоята смъртна маска
оставя в душата ми печат!
И вместо поетична ласка
два изстрела от сто години ечат.
И тази кървава умора ...

След тебе нищо вече не остана,
освен студена тъмна тишина...
Една любов си тръгна неразбрана,
до болка гордо вдигнала глава.
Една любов прекрасна, млада, бяла ...

Свобода.
Какво ли означава тази дума, написана на лист от чернова?
Какво е тя за мен в ума ми,
където Той я начерта?
Какво е тя за нас сега и колко струва, ...

Ела!
Повиках те, погледнала в звездите.
И в отговор-небесен лъч ме заслепи.
Усетих безтегловност...
Душата извиси се! ...

(Поемата е в памет на съпругата ми Н.)
* * *
Преди да се впусна в това приключение,
изпратил бях Нея там, горе отвъд –
с молитви и прошка и в усамотение, ...

Наваля се и слънце изгря,
капки тъжни се стичат по склона.
Облак черен... Кой го довя?
Спря пред мен, тук на балкона.
И попита с нежна негà: ...

Какво, че пак вали,
нали е летен дъжд!
Насам - натам върти,
набързо влюбен мъж.
Какво, че пак вали, ...

Имаше Орел -
отиде при петел!
Какво да я правиш - Природа!

Тъжно ми -
режа си косата.
Искам да са вените, но
смисълът е някъде във мен.
Недовършено ми е… ...

Време е за безизразно лице. Това си мислех, докато извършваха акупунктура върху разклатените основи на емоциите ми. Пред очите ми. Пред мен! Плъзва дългите стоманени игли под повърхността на кожата ми с възможно най-хладните и безпристрастни движения. Аз не съм нищо специално за него, така че какво ...