"Нотр Дам" гори в сърцето
на притихналия Свят!
Кулата - известна със стрелата,
като свещ в небето изсветля...
Как от Вярата ранена ...

Търся в живота
малко уют.
Топлина, слънце
и много звезди.
Тихо утро, ...

Тихо стеле се нощна мъгла,
като одеяло покрива земята,
вплита нишки във нея страстта,
и усмихва се мъдро луната.
Влюбени двойки звездите привличат, ...

ГАДАТЕЛКАТА
Мари влезе в спалнята, но не включи осветлението.Приближи се до прозореца и се вгледа в пространството. Светеше само уличното осветление. Дърветата ограничаваха светлината му и сградата огсреща тъмнееше, оградена също от дървета. Всичко и беше познато. Със затворени очи можеше да стигне ...

Шуми поточето и падат,
пъстри, есенни листа.
Тревата бавно пожълтява,
идва есента!
Далече отлетяха прелетните птици, ...

Сребърни слънца, част от друго време,
свят различен знам, паралел неземен.
Сребърни слънца, изгреви чудати,
свят без грехове, чувства непознати.
Сребърни слънца греят в златна зала, ...

сàмо семейство
Доброс`ърцеви знаят
какво е обич

Полицаят придърпа един пластмасов стол и седна. Извади малък бележник и химикалка, канеше се да си води записки. Случаят изглеждаше доста странен. Интуицията му, която рядко го бе подвеждала, подсказваше, че в цялата работа има нещо гнило.
– Значи не си спомняте как се казвате? – обърна се той към м ...

Кавалерът, който с мен вървя,
беше вятърът. И вън остана.
Мария Панайотова
Край мене прелетя внезапен мъж.
Остави светофар и топъл вятър. ...

Отново сърди ми се тя.
Погледнах нейната онлайн стена.
Сърцето ми съкруши.
Видях я да броди из цветна леха.
Видях да подхвърля куп набрани цветя. ...

Със думи едносрични, прочетени в обратен ред,
ще се помъча да скалъпя моя стихоплет!
Кап, кап, кап- дъждовни малки капки.
Пак, пак, пак- политическите схватки.
Сол, сол, сол - раната изгаря. ...

Младата върба косите си бледозелени разпусна
и във водата крадешком се огледа.
Вятърът към нея препусна,
залудува и нежно я зацелува.
Заговори той с красивата дама, ...

Тупти ли пак силно сърцето,
както когато бяхме двама?
Капят ли горчиви сълзи,
щом усетиш, че ме няма.
Слънцето пак ли изгрява ...

Не се облягай
на моята врата,
паянтова е, стара,
няма дори брава,
при мен влиза се ...

Жълта кошница;
необуздани сакъсчета,
погалени с роса.
хайку, 15.04.2019 г.

Ремиксът в Youtube: https://youtu.be/5iGIvuiagTI
Оригинал: https://www.youtube.com/watch?v=sv1SwCQTpPc&list=PLv42gh_FO6X-KccMijvhu4G9JcMZMPkOS&index=3
Песента е част от албума на Жлъч/Григовор/Гена - Прилив (2018)

Музика - Георги Германов
Текст и пеене: Надя Уорендър
Това е демо запис на една от репетициите ми по фолклорно пеене с моят учител - музикантът и певец Георги Германов.

Музика - Георги Германов
Текст и пеене: Надя Уорендър
Това е демо запис на една от репетициите ми по фолклорно пеене с моят учител - музикантът и певец Георги Германов.

Жената в мен остана мъничко момиче,
запази всеки трепет, всеки светъл спомен
не изостави мъничкото златно птиче
на вярата в доброто из света огромен.
Жената в мен е като просякиня, ...

Тя не носи черни дрехи,
Косите не са й вързани на кок.
Пред очите няма тъмна мрежа
Не отправя погледа към Бог.
Душата й облечена е в черно, ...

Днес е време, когато се свършва земята.
Падат куполи, кули, звезди, Нотр Дам.
Овъгленият ден ветровете намята
и напред продължава, останал без храм.
Може би са въстанали малките ъгли, ...

Застрахователната кантора беше затворена. Неделният ден уморено протягаше първите си лъчи. Заблуден клиент се запъти към вратата, посегна към металната дръжка, после се сепна внезапно, сякаш някой му нашепна, че е почивен ден и се обърна, продължавайки пътя си. Калдъръмената уличка беше спретната, с ...

Дали съм още хубаво момиче,
очите ти ще кажат, знам,
но вярвай ми, безкрайно те обичам
във този тъй объркан труден свят.
Ръката ти държа сред звездни бури, ...

Когато вече няма да ме има,
денят ще влезе в стаята и – а!
Останало боклуче на килима,
по книгите останал звезден прах.
Картинката като сега я виждам, ...

От струнен блясък,
като вопъл скрит,
довява попътен вятър
от моя песенен вик.
И всеки ден повтарям, ...

Със Светлана се запознахме на тенискорта в Лимасол. Рускиня, наближаваща 60-те със завидна осанка и лице, сякаш не познало ни грижи, ни сълзи. Не споделяше много. То и не искаше питане – в марковите си екипировки грееше всеки път като пристигне с джипа си Порше кайен. Показа ми веднъж снимка на крас ...

Творение на Бог ли е човекът –
не му е време днес да спорим.
Приемам, че е тъй... Тогава нека
за стария Адам да поговорим.
От кал бил праотецът ни изваян ...

Ти може и да ме възненавидиш
за болката, която в теб посях,
а може да простиш, че толкоз свиден
си ми, а все ще плащаш моя грях.
Ще ми простиш навярно, че си мъдър ...

Не те познавам, облако разрошен.
Изваял те е вятърът до рядкост.
Като дъжда си плътен и възможен,
и хвърляш сянка, там където трябва.
Таиш ли тъжни, неразбрани мисли? ...

Душата, вещ усукана,
в мечтите ни изсмукана,
изпрана, изцедена
на ъгъла в живота подредена,
стаена там опитва, ...

Едно време хората са се събирали, за да споделят живота си, сега се разделят, за да живеят живота си!
За да виждаш красотата не е важно къде гледаш, а как гледаш!
Животът е картина, по която един рисува, друг маже, а трети рисува с мазало!

Студена, зимна нощ. Морският бриз гали лицето му и го моли да му отвърне със същото. Поредна молба. Невинен поглед и ето, че се съгласява. Отвръща му със същата страст, с която го чувстваше и преди. Морето... Нищо не се бе променило. Морската вълна се отронва и пада безмълвно в краката му. Моли го. ...

Благодаря на Бог за Пролетта,
за свежестта на Младостта!
Една отронена сълза
цветята с Обич напои!
Благодаря на Бог за Лятото горещо, ...

Буренясва градината. Няма я мама
да се кланя на новото стебълце.
Да почиства излишното, да преценява
кое е наред да даде плодове.
Да се радва като за пръв път ...

Онзи лунен пастир – кочияшът на времето,
си запали цигара от нашият миг в утринта.
Бог си хвърляше зара със калъч във дилемите.
Птици виеха вятъра в пресни от обич гнезда.
Ти накъса цветя от душата ми - спомен за утре. ...