Вървях след богомолците, без багаж, без представа къде точно отиват, без дори да имам свещ в ръката си. Беше в първия понеделник след Великден, някъде към обед. Духът ме водеше, тялото го следваше и въпреки, че стоях на кръстопът – без знаци и без регулировчик, мъчейки ме, и съмнение, и гняв, и тъга ...

"На клепките ми грее светъл сън
и моля се дано да те достигне..."
Виж птиците политнали нагоре
се връщат на земята, но без рани.
Не знаят хората, така не могат – ...

ПОСВЕТЕНО НА ВСИЧКИ УЧИТЕЛИ
Учителю, с обич пред теб, днес свеждаме глава,
признателните твои ученици от всички времена,
защото ти дари ни с крила от зряща светлина,
която и в най-облачни дни пак в нас слънчево пее, ...

Сядам в дивана в средата на дневната. Тук е единственият телевизор, който видях в къщата, освен онзи в студиото. Пускам го и сменям каналите. Докато го правя, си мисля, че сценарият е още на лаптопа ми и можех да започна да го преработвам, но пък той каза, че ще го направим заедно, не съм сигурна ка ...

Ще бъдем толкова заедно,
колкото прегръдката ни позволи.
24.05.19

Животът ни завърта непрестанно
във шеметна, неспирна въртележка.
Забързани и маските поставили,
понякога забравяме човешкото.
Играем роли-главни и посредствени, ...

Ден след ден отправям хиляди молитви
към тебе Господи,
но в списъка ти дълъг, някак не успяваш да ги чуеш,
губя вяра, след всяка изминала минута
в която ти Господи, не чуваш моята молитва. ...

Красиво момиченце с усмивка ме гледа сега,
с дълга бяла рокличка и коронка на глава.
Сякаш излязла е от книжка,от приказка една,
къдрокосата красавица, малка вълшебница!
Тази малка принцеса е сестра на моите деца, ...

Бръмка по горите,
бръмка по полята,
бързо той прелита
каца на ръката.
Кожата убожда, ...

10. Като слънцето и въздуха
Най-после изкласихме. И то не как да е, а мощно и стремглаво! Преди нас от четвърто отделение учениците преминаваха в първи клас, а ние се озовахме направо в пети клас. Но с това не се изчерпаха чудесиите в училище. Шестицата беше низвергната и петицата стана отлична оцен ...

Не се живее с такава любов,
недокосната, далечна, премълчана...
Кой за такава съдба е готов?
Като клеймо в душата издълбана!
Каква ли любов би могла да е тя, ...

Трудно е да любиш поетеса!
Не говоря тук за стреса,
а за туй, че иска секса
да е в ритъма на текста...
Да е всичко мелодично, ...

Наближаваше полунощ. Звездите се отразяваха във водата и сякаш се люлееха върху вълните като в люлка. Всички спяха. Дори и корабът като че беше задрямал. Само един моряк стоеше на палубата,пушеше цигара и чакаше Нея. Онази непозната красавица, която идваше всяка нощ, когато всички заспят. Струваше м ...

В памет на Николай Лилиев
От любов ранени
греят летни небеса.
Слънцето вдъхновено
шепне светли чудеса. ...

И имам щит, от светли думи е,
а вярата в човека се разклати.
И писна ми от скудоумие!
Валидни все за мене постулати.
В главата май не са проблемите, ...

Изпих си до дъно горчивата чаша,
но животът остана красив.
Бавно след себе си, съдбата си влача,
но той ме поглежда весел и жив.
Бавно в небето облак пътува, ...

Островът на русалките...
Историята е вълшебна
(в моряшки кръчми с интерес)
разнася се като легенда
от Стари времена до днес... ...

Вечер край морето... 4
Вървят по плажа момък и девойка
вървят, поспират – карат се, вървят...
Съвсем типична за живота „двойка” –
във търсене на своя, собствен свят... ...

Разсъждения край морето при пълнолуние...
Луна...Море... Безкрая... Неясни мисли ме тревожат:
„Човешкият Живот – какво е?...” Случайност ли е,
илѝ е планиран?...
От Звездните селения, дали възможен ...

Прости ми... Грешница съм, Боже.
С дела и с думи, с мисли съгрешавам...
Но знам, че само ти единствен можеш
на всички и за всичко да прощаваш...
Не мога греховете си да скривам ...

Когато пепелта е дълъг вятър,
запомнил дъх от огъня завинаги
и бие тъпан, гонейки ятата,
и жéни юга с мумии изстинали,
душата ми се моли да не стигне ...

Започнах нова работа във фирма като мениджър човешки ресурси и първото, което направих бе да се запозная с персонала. Не запомних естествено никакви имена и се оттеглих в кабинета си. Реших да поразгледам досиетата на хората. Колкото и скучно да е, трябваше да го направя. Отгръщам досие след досие, ...

— Какво е то? — настоя Бартън с пресипнал глас. — Какво е това нещо, което ти знаеш, а аз не зная?
— Знам кой си — шибнаха го като камшик думите. — Знам кой си в действителност!
Филип К. Дик "Война на реалности"
Жълтият вятър подгони жълтия смях от очите на дневните статуи. Въздухът се превърна в ск ...

***
Декорът е същият, както в началото.
Идва Циганката. На гърба си носи цедило, в ръката – чанта. Оставя чантата, сваля внимателно цедилото, в което има повито в пелени бебе, поставя го на земята и се приближава до оградата на Ружа. Слага ръце, като фуния, около устата си и вика приглушено.
ЦИГАНКА ...

Ден рожден почука смело на затворени врати,
а в подземните тунели някой викна: „Отвори!“.
Глас духовен ме обходи като приливна вълна,
в час лъжовен се убодох сам в ядрото на света.
Заболя, но не заплаках и през тръни продължих, ...

Когато се приближат твърде близо един до друг
става толкова горещо, че
кръвната плазма от сърцето му
пулсира в зачервената кожа.
Тя се опитва да си представи, че е поничка. ...

Чувайки последните думи на Алфонсо, Диди усети как започва да губи от теглото си. Олекваше много бързо и сякаш се превръщаше в нещо като чист дъх /или полъх/, носещ се в пространството. Вече нямаше тяло, нямаше форма. Добиваше странно усещане - усещане за нещо, което не е лично, а чисто космическо. ...

Не зная кой преди векове го е създал,
собствените грехове с него да прикрие.
Бог, когато човека за земята е създал,
инстинкта му е вложил, за да оцелее.
Дарил го е с чувства, съвест, сетива, ...

На вратата ми - надпис: "Забравен",
на изтрита табела виси.
Некролог от роднини оставен
ми напомня за минали дни...
Никой тук се не спира, не чука, ...

Храмът обгърнат е в пламъци.
Счупено огледало.
Душа, обкована с премеждия.
Жигосана с болка, до бяло.
В онемелите спомени няма искра. ...