Не че всичко, което облече
във живота ú беше по мярка,
не че знаеше в него мъжете,
как обичат я … много ли, малко!
Но харесваше да я прегръщат, ...

Заложих сляпо аз на любовта
за да получа щастие в награда.
Но колко е наивна младостта
и колко без вина, и опит страда.
В действителност съдбата, без пощада, ...

Едно дете, останало сирак,
пропито с недоверие в света,
в душата си с отдавна паднал мрак,
отчаяно навело бе глава.
Едно дете, самотно като цвете, ...

- Княгиня Евдокия сестрата на Цар Борис III болна била от епилепсия. Нещо като моето требе да е. Па то Царят и един Учител на име Дънов били близки. Тоз’ последния па бил водач на некакво си братство.
- Бялото братство – знам за него. Че какво?
- Точно той обадил на Царя за туй место тук. И още му р ...

В небесни висини се стича нежност,
родена във вселенска необятност .
И капките на споделена грешност,
попиват в осъзната безвъзвратност.
Видях те и душата ми подсказа, ...

Едно младо момиче, минавайки по улицата, се натъкна на грозна картина. Стара немощна жена се влачеше по земята. Веднага изкара телефона си, снима жената, след което ѝ помогна да се прибере до апартамента ѝ. Там беше шокирана от голямата мръсотия и реши да ѝ изчисти жилището. Бабата веднага ѝ се опла ...

Жените са цветята на реалността, грижовно поливани от майстор, роден под щастлива звезда и дарен с възможността да живее вечно.

В облаци хвърлям монети.
Скитаме с теб без компас.
Чакам да паднат късмети.
Падат листата след нас.
Есен рисува раздяла. ...

Ти на таз земя
си ни сал една.
В света кой народ друг
има красотата, що има тук?
Затуй ти си ни в сърцата ...

Повечето хора просто не знаят какво/кое е най-важното нещо на света... затова, когато те срещнат на пътя, те питат за второстепенните неща от живота: имаш ли кола, жена, работа! Никой не те пита дали си щастлив, защото почти всички си вярват, че това, което не може да се купи с пари - може да се куп ...

Знам, в реалността е друго.
Не така нежно, не така деликатно и романтично. Затова те пресъздадох в мечтите си, допускам те в сънищата си...
В мислите си гостенин без покани. Позволих ти да се настаниш удобно. Не си у дома си, но се почувствай така. Би ми било добре.
Ако успееш да се почувстваш, ще о ...

Боже, какво гордо лицемерие...!
Всичко е облечено театрално,
но нагло изисква от нас доверие,
че ни представя нещата реално.
Редят се политици на парад, ...

Когато паднеш и крак охлузиш
намазваш с мехлем: да, боли,
но след време болката минава
и белег само за спомен ти остава.
И друга болка има: по-силна ...

Не мога да те впиша
в стих, море...
Стиха преливаш,
пениш се и стенеш,
звездите давиш, ...

Атеистична Молитва
Ако боже съществуваш
и добър си при това –
мисля, че добре ме чуваш
горе в свойта синева!... ...

Погребване на Боговете...
Във Черни дупки из Вселените
погребваме си Боговете
и в тия Гробници на Времето
ще бъдат те през Вековете... ...

Завръщането на Моряците...
Петнайсет ду́ши във ковчега на мъртвеца...
Йо-хо-хо...И бутилка ром...
Аз чувал съм, имало нейде в морето
над него надвесена стръмна скала: ...

Говори ми се с теб…
Без излишни думи.
Без нито един звук.
Без модерна технология.
Говори ми се – от душа.

На хумориста Васил Иванов
за добре дошъл сред нас!
Аз радувам са много, че си тука
и смешните ти мъдрости посрещам!
Надявам се да не вещай разлука ...

които
имат се
за богове
тях
адът ...

Скришом вятърът подсуши ми сълзите
и нежно помилва ме там по косите.
Сложи целувка и разтърка страните
и утешително се заигра с мечтите.
Пропусна срещата снощи моряка, ...

Събуждам се
и няма ги
лъчите -
само разпилени
листове, ...

не
се
властимащите
големеят
а ...

Чакал съм та, либе Стано,
долу у реката.
Скрих са от сабахлен рано
язе на върбата.
Че мори ма мен мерака ...

Удивително е колко много време ми е нужно, за да не свърша нищо!
Похабявайки времето, обаче, според Айнщайн, аз похабявам и пространството, защото двете били едно и също. Демек, ако лежа достатъчно дълго време в стая от 20 квадрата, на края на лежането тя би трябвало да е станала 18 квадрата. Разбир ...

Лято. Жега е, иска ли питане.
Накъде ли отиват така
Той с крака натежели от скитане
а до него разбира се Тя.
Тя говори. (С жена да не спорите). ...

Когато луната, спусне синкавото було,
и звезди обсипят черното небе.
За туй нищо се не чуло,
че сърцето ми скоро ще умре.
Изчезна любовта красива. ...

На рамото ми щастието сяда,
кръстосва крак, поглежда ме с очи.
Към нещо щуро ме подканя,
дяволито гледа, чак въздухът трепти.
Засилва се и скача на земята, ...

Трошичка внимание,
трошичка топлина...
Заискрява Надежда една!
Следва залък солиден
неискреност и лъжи. ...

Заговори старият дъб
зелена сребриста ела.
Не, че нещо ѝ имаше зъб.
От дъжда ли сърдит? Доскуча
му, че беше неделя ...

Ако можеш да тръгнеш - върви,
аз изгубих следите от стъпки.
Моят поглед не стига, дори
до най-близкия камък на пътя.
Нямам сили денят ми е враг, ...

Квик. Познат ли ви е този звук?
И прави сте, но и грешите!
Той днес със източник е друг -
та вгледайте се в новините.
Я виж - предизборен плакат. ...

колчем
„аз“-ът
се замозабравя
пред
потопно време ...