Дали се бих смалил като прашинка в дните -
да бъда точка в центъра на колелетата...?
Така навярно щях да оцелея
(но нямаше да имам своя сянка)
в затвор от спици - със присъда вечност...!

От напъните да е все оригинален,
той само стана още по-банален.
Когато и "клозетна лирика" прописа,
талантът му съвсем... така... се размириса.
След обиколката по градски тоалетни ...

НЕПОЕТИЧНО НАСТРОЕНИЕ
В един съвсем непоетичен ден
чадърът ми безупречно се счупи,
дъждът валя - най-силният - по мен
и всяка капка правеше хралупи. ...

От облачета имам огърлица,
затварят ти очите на места,
в които са дъждовни птиците.
Реалността, в красивото мистична,
е някакво стаено благородство, ...

Димът от твоята цигара -
опиум за душата ми.
Триумфът на Дявола...

Отиде си, а недопити чашите ни тук остават,
ти тръгвна си внезапно, ала отговор не даваш.
И да гадая трябва със сърцето наранено,
наред какво не беше, и какво ли е сгрешено.
Денят преваля вече, мрак се спуска над земята, ...

Когато цъфнаха жасмините,
почувствах се приятно луд,
запалих си фитила на годините
и замириса на барут.
Изхвърлих си компютъра и флашката, ...

Днеска пак изтупках се на плажа,
И чадър ми сложиха, да кажа.
Пак сме същите юнаци -
мама, тати и детето Яси.
Глезльото съм аз на мама, ...

(На любимия)
Заспивам със болка в сърцето
и мисля отново за теб
пред мен оживява лицето
познато и мило наглед! ...

И ненужен, и сух, и безизразен
тук е моят човешки език.
Виж небето, съблякло си ризата
и във вирчето станало блик.
Ами нивите! Място не стигнало – ...

Седнали американците да правят филми за динозаврите, да имитират живота им в детски паркове. Зрителят зяпа добичетата от праисторическата ера, тръпне, свива се, оглежда се и си казва: "Боже, че то като у нас!"
Отдавна обаче по уж българската телевизия нямаше нищо, което да отразява българските пробл ...

Поканиха ме на представяне на книга. Обикновено не ходя – не обичам местните /където и да е!/ културтрегери и групичките около представящия писател, поет, художник…
Този път отидох. Бивш ученик. Не беше от любимците ми. Да речем – от втората редица. А те при мен са доста редички в дълбочина – та чак ...

Издигнати над калното, над сивото,
летящите с крила-дъги се реят.
Привлича ги със аромата си красивото
и те щастливо пеперудено се смеят.
Но дебнат ги завистници, злосторници, ...

Хей, ти!
Да, точно ти.
Ти, която си се свила на кълбо в леглото и си изплакваш очите.
Ти, която се събуждаш сутринта с подпухнали от снощния плач очи.
Ти, която можеш да понесеш толкова много болка, ...

>
>
> "А може просто дяволите в мене
>
> да са умрели в търсене на Рая." ...

Гордо поклаща стройна снага
разперила клони белокора бреза,
а до нея на две се превила
натежала от плод една слива:
– Ой, ти, късокрака сливо, ...

A lifeless creature, once human born –
the eons shaped me with no regret.
My human heart they turn to stone,
while memory is gone in gothic menuet.
I see my pale reflection in the mirror, ...

Светът се разви,
и сам се затри –
в нелепи лъжи
и слепи вражди.
Играем игри. ...

Беше 19 юни когато те срещнах. Времето беше доста променливо, като настроението ми.
Ти седеше на масата и обядваше хот-дог само с кетчуп, майонеза и лютеница...точно както го обичаш.
Аз стоях срамежливо до теб и гледах как сладко ядеш.
Малко след това се запознах с теб...
Бяхме цяла компания. Другит ...

Жабчо си квака: ” квак- квак” ,
подскача от крак на крак.
Съблякъл се е чисто гол,
да се къпе в своя гьол.
Но пристигна Щурчо хвърковат, ...

Свикнах все да съм сърдита.
Свикнах да съм си арбитър.
Свикнах да не разговарям.
Свикнах да ми викат Сара.
Правят даже и магия. ...

Рачо излязъл от рекичка
да се разходи по тревичка.
Срещнал Червейчо голям.
- Хей, сега ще те изям!
- Рачо, моля те недей, ...

/синът ми, който на 14 юли 2013 година, бе жестоко убит от негов бивш съученик, по незнайни за нас и приятелите му причини./
Отново ще запалим днес свещици
в твоя памет, рожбицо добра.
Ще се помолим със сърца открити,
да свети ярко звездната душа. ...

Мина много време
Откакто ти си тръгна
А аз събирах себе си след теб
Откакто чаках да се върнеш
А ти се все повече се отдалечаваше ...

Подяравам ти луната,
там, на горе погледни,
нека да ти озари съдбата,
смелостта си тя да ти дари.
Подарявам ти цветята, ...

(Всички, които са намерили смисъла на живота
се приемат без записване от психиатъра
в кабинет 304)
Намира ли се смисъл във безсмисленото,
кажете ми, намери ли го някой? ...

Обичам те,
но трябва да те пусна.
Ти си всичко, от което имам нужда,
но не си това, което искам.
Обичам те, ...

Светкавица нощното небе разкъсва...
облаци дъждовни помагат на нощта!?
Вятърът по костите напомня –
луда, кошмарна нощ очаква любовта.
Немирна нощ... по улиците хора няма? ...

Кой
Кой, мамо, слънцето гаси,
припалва през нощта луната,
небето със звезди краси,
а сутрин крие ги в росата? ...

ДА ОПОЗНАЕШ СЕБЕ СИ
Да погледнеш в себе си...
Да опознаеш себе си
до дъно...
Да изследваш съзнанието и душата, ...

Стиска ли ти да си пишеш с непознат?
Да си пишеш с удавник, с човек отдал живота си за нещо непонятно и далечно?
Един умрял, един убит, един удавен - на Кръста всички сме еднакво- симетрични.
Стиска ли ти да навлезеш в неговата смърт, в любовта му, във водата?
И би ли си говорила така небрежно ...

Обядвам дълго.
Понякога виждам как лятното слънце се мести, вероятно притеснено от хладния ми поглед. Изкатерва се на най-високото било на небето и се чуди къде да се скрие, защото няма никакво облаче. Голо слънце, голи хора, голи мисли щъкат наоколо. Толкова е топло, че ако материята не се разсъбле ...

В полето лятна буря се изви,
глухарчето притисна към земята...
Полегнаха уплашени треви...
Небето огнени стрели замята...
Трептеше слабичкото му телце, ...

Ех, че хубаво на плажа,
нека ви разкажа:
Тати води ме на пейка,
слага повода на рейка,
че си падам малко блейка... ...

Моето лято е някак си семпло*,
стъпва тихо по росна трева.
До дувара на селската къща
гали спомен, роза една...
Моето лято е селско и бедно, ...