Бях и не бях,
пълзях и летях,
давех се и горях,
нощем будувах,
денем с отворени очи спях, ...

Направи крачка към мен,
знам, че те е страх.
Във въздуха студен
прелита сребърен прах.
Омагьоса ни! ...

Вещица наричат ме,
на Истината вярна съм докрай,
на Словото-магия съм пазител.
Пристъпвам тихо аз
към тленния си край, ...

Отзарана се разнесе
новина като стрела,
гостенка чаровна внесе
смут в заспалата гора:
минзухари са подали ...

Душата - проядена от рани,
отекват най-злокобните камбани,
всяка песен недопята
белязала със кръв следата,
пресъхнали, изплакани очите, ...

Болката,
защо ми е
нека бесове дави
стонът,
защо ми е ...

Сега коя съм знаеш ли
и кой си ти без мен?
На пътища отвели
живота ни във плен.
Дали ще ми заемеш ...

Природата на прави нищо случайно. Всички се възхищаваме на величието й, изразено във вода, земя, огън и въздух.
Но, когато видиш естетиката и съвършенството на съзиданието в органичния свят, оставаш не само пленен от красотата, но и провокиран към мисъл...
Пеперудените криле - комбинация от цветове, ...

Цяла нощ дъждът валя
и замислено провеси
над дървета и поля
плюшена завеса.
Тихо скри кога и кой... ...

Разсъмва се. И време е за тръгване.
Топи се мракът. Захар, в чаша чай.
Петел подхваща странното надлъгване,
че утро е. И мъдро е...Комай*.
Разпадат се. И едносрични думите. ...

Пет букви, които нямат нищо общо. Пет различни чувства, събрани в едно. Радост, тъга, вяра, болка и очакване. Това е то, любов, толкова е силна, че от седем милярда жители планета, се превръща в свят, само за двама. Влюбеният човек не се интересува от сезоните. Не вижда, как пролетта събужда дървета ...

Елизабет не можеше да разбере какво се случи. В единия момент се смееха, а в другия се появи този остър шум, Калахан пребледня, изражението му се вкамени и я завлече след себе си. Опитите й да се отскубне или да забие пети в земята и да спре изобщо не го притесняваха, а за въпросите й оставаше глух. ...

История изпълнена с кърви за свобода,
дни на жестока борба срещу турска окова!
Тежки спомени нарамила наш'та родина,
в гърдите, болката никога не отмина!
Често спомня си, тиранското робство, ...

Колко си високо днес.
А искам аз при теб да
долетя.
Да ти кажа колко те обичам и сгушена в теб отново да заспя.
Болката непоносима къса бясно моето сърце,че отне те от мен красивото небе. ...

В неделя домакините правят кексове,
Кварталът замирисва на какао и ванилия.
В неделя семействата сядат заедно на масата.
Смеят се, шегуват се и вдигат наздравици.
В неделя домакините сервират печено със сос. ...

Борис се прибираше със служебния бус от работа втора смяна. Както обикновено, всички се натовариха след тежкия работен ден. Едни намръщени, други усмихнати, всички стискащи в ръце найлонови торбички с работни дрехи. Може би и дрехите се радваха заедно с работниците, че е завършила работната седмица. ...

Излизам в шест, за работа от осем.
Прибирам се във осем, свършвам в шест.
Живот, къде си? - блъска ме въпросът.
Не си със мен, а уж си във прогрес.
Неделята е ден за хигиена, ...

Какво ли щеше да бъде, ако любов не изпитвах,
един въпрос, а много пъти се запитвах...
Какво ли щеше да бъде, ако не можех да я почувствам,
дали жив все още щях да се чувствам..
Какво ли щеше да бъде, ако сърцето ми на хиляди части беше разглобено, ...

Животът шарен е ти знай,
има радости безкрай,
от зависи дали и къде
сърцето ще те отведе.
Пътувай в светове омайни ...

There's blood on the ground
Eyes half open
Trembling hands holding the dagger
Blinded mind
Did the sin ...

Подадоха си ръце.
– Значи имаме сделка! – засмя се доволно наемодателят. – Нал тъй казват младите?
Този отсреща пое ръката, като преди това я огледа през очилата си, за да се увери в нещо, и потвърди:
– Сделка!
После си помисли: каква сделка? Но се поуспокои при мисълта, че всеки договор е сделка, к ...

Да поработим трябва за света,
с перото, както ние можем
и докоснем с пламенни слова,
най-фините човешки струни.
Да напълним бъчвите догоре, ...

Намерих те. Беше кацнал върху косите ми, развявани от вятъра.
Намерих те. Сред шепота на юлските нощи диви.
Намерих те. Там уханието на тръпката напомня за цвета от липа.
Намерих те. В клоните от пътеки на живота. Разнолики като ден и нощ. В унеса от тъга и скръб, с цветни сълзи. Понякога с минутна ...

Ти добра си, с мъдрост и съвети,
ти майка си ми, свята мила,
сърцето ти за мене свети,
ти си моята закрила!
Майко моя, ти моя си упора, ...

Всички туристи, когато отидат в един северен град, непременно се снимат до фонтана, който местните наричат „Фонтанът на Аманда“. Според някои от тях, момичето в центъра му, което е заобиколено от няколко морски лъва и още толкова риби, е русалката Аманда, която е позирала на скулптора преди повече о ...

ЩЪРКЕЛОВИЯТ СНЯГ
Тази година щъркелите подраниха заради хубавото време още преди да дойде астрономическата пролет. И това им изигра лоша шега.
Температурите рязко спаднаха до -10 градуса под нулата и на сутринта вече валеше сняг. Едри, гъсти снежинки затрупваха нивата, водоема и двойката възрастни п ...

Подготовката за зимния празник кипеше усилено.Слугите чистеха всичко в двореца до блясък.Голямата дъбова маса бе покрита с бяла покривка,а към мраморните колони бяха прикачени сребърни и дантелени завеси.Марджари се бе облегнала на стената и наблюдаваше суетенето.Някой я докосна по рамото и щом се о ...

Целувам нежно моята любима жена,
устните ни се сливат сега в целувка.
Едно вълшебно усещане, една милувка
нежна, понякога страстна,това е Любовта!
Целувам моята майка, най-близката жена, ...

Боже, Боже, ако знаете с какъв въпрос се сблъсках в така нареченото виртуално пространство… „ Защо така, бе мацки?” и никаква конкретика. Защо какво? Наричаме мъжете с различни епитети ли? Той да не би да си мисли, че наричаме мъжете само с изброените от него епитети. При това живо женско въображени ...

Подгъвам, слагам,
... гънките изглаждам,
мечтите минали,
внимателно подреждам,
в торбичка вакумна, ...

1. Няма неподкупен човек, ако все пак се намери такъв, винаги може да бъде подменен.
2. Влюбеният човек гледа на света с розови очила, разлюбеният – с черни, а непозналият любовта – без очила.
3. Жената винаги може да те изненада с непостоянството си за неща – маловажни за нея и с настойчивостта си ...

Събудих се – девети февруари
и някак леко чоглаво ми беше.
С приятелите бяхме се събрали
снощи и доста водка поизтече.
Харесвам петъците – хем умора, ...

Годините минават като влак експрес...
Донякъде броиш ги, а другите не щеш,
и не от суета и липса на интерес -
казус невъзможен е старостта да спреш!
Поглеждаш в огледалото и питаш го дали ...

Д И
в З в
у а и
б щ н
о о а ...

Събирам всички
предразсъдъци.-
какво може и не може,
какво бива и не бива.
Хвърлям ги в коша ...