Разрових се, в килери и зимници,
за пролетно почистване готови.
От сънища - отдавна мъртви птици,
прашасали копнежи и любови.
А паяците-спомени се скриха, ...

Есенен унес
кехлибар от кестени
в око на врабец

Картината за пореден път .Ами търси се

Здравей, мило дневниче! Гледам, доста малко странички са ти останали. Попрочитам изписаните. Някои ме усмихват, други ме разплакват... Последните стават все повече. Защото любими хора са си отишли, а аз имам нещо недовършено, недоизчистено с тях. Защото местата им са останали празни и болят. Плача з ...

Вглеждам се
в кехлибареното око
на гроздето.
Чета апокрифите
в ириса му ...

Под прозореца ми едно момче прави серенада. Не на мен, а на девойката от Първия етаж. Заслушвам се в рефрена:
„… Не мога с думи да ти кажа
колко те обичам аз!
Но мога с устни да опиша
тази непокорна страст.“ ...

Глава 21
Дими се върна в стаята със сериозно изражение и остави пистолета на масата, като аз вече цялата треперех от нервите.
-Събери си нещата, Ани – каза ми той сърдито.
Ококорих очи.
-Къде отиваме? ...

Твоето име - любов се нарича!
Муза си моя във всяка поема!
Лесно мъжът и жена се привличат,
но любовта се на сила не взема.
Идваш при мен от далечна вселена, ...

От малка паяжина се спуска тънка нишка,
надолу, по-надолу стича се в сълзите.
Търкулва в блясък перлена въздишка
и акостира в пристанището на мечтите.
Там всичко е различно и неземно бяло, ...

Не ме разколебавай да открия,
частицата, която ни възражда.
В душата ли, в сърцето ли се крие,
неистово - неосъзната жажда?!
Щом дишаме – тя в нас гори безспирно ...

Вдигнала кофа, заметнала чанта,
взета от някой китайски "бутик",
кой като нея - събира сто лайка,
във Фейсбук боклукът става велик.
Развява прическа и с токове трака, ...

Дали ако си тръгна, ще остана?
Дали ме искаш нежна? Разпиляна?
Дали ще ме обичаш помъдряла?
Среброто във косите разпиляла?
Дали ме търсиш, ако съм далече? ...

Бях благословена от съдбата,
която подари ми дар след дар.
Докосна ме тя нежно със позлата…
Прекланям се пред този господар.
Дари ми щедро здраве, тъй желано, ...

Цели четирнайсет века
в борби, в неволи оцеля
и още толкоз – нека! Нека!
Но нещо май се поболя!
Ще крета някоя година – ...

Говори ми тихо, говори
Сваляй бавно дрехите излишни
И целувай, нека да гори
и изтрий сълзите ми предишни
Бавно ме обгръщай и люби ...

Беше тъмно, но светлината от коридора бе достатъчна, за да й позволи да види, че е най-обикновена стая. Имаше прозорец право срещу нея, малка маса точно под него, легло в единия край и скрин в другия. Но най-важното от всичко бе, че нямаше хора вътре.
Лизи веднага посегна към стъклото, скрито в кола ...

ИВАННА
Старый вдовец Иоким Пресный хранил свою прежнюю удачу и забытую любовь. Носил плетённый в двенадцать кожаных жил арапник, гнал откормленного коня, и ещё шерстеобрабатывающий доход имел.
Он остановил сани возле собственной кирпичной трепальни, швы в кладке углубились от дождя и ветра, окошки м ...

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебника по физика. Утре съм на олимпиада. Родителите ми отдавна спят. С едно ухо слушам телевизора и през слуха ми преминават новините. 141 години от освобождението на София. Градът, който всъщност никога ...

Когато хаосът ме сполети,
отварят портите си в мен,
несподелените желания.
Загубвам се във себе си и тръпна…
Смалявам се като дете, ...

Статистиката показва, че на всеки мъж след 75 години се падат седем жени. За съжаление е късно…
Жената на моя приятел за мен не е жена. Ама ако е хубава и добричка – той не ми е приятел…
Милиони години ще бъдем скелети, ще срещаме скелети, ще прегръщаме скелети. Я поне сега да стиснем нещо по-сочно ...

Мечтите зная, струват хиляди надежди.
повяхнали от пропаднала любов...
От лъжливи обещания, горчиви!?
На падения и грях.
Излъган не веднъж... не смееш, ...

Министърът на Външно
е резервиран външно,
а Силовият ни министър –
със слаба памет, рисков,
Министърът пък на Войната ...

Тя – с вежди черни,
с гръд – като скреж.
Аз – малко нервен,
с много копнеж.
Уж речовит съм – ...

"А аз какво съм? Аз съм само глас,
който се мъчи да те произнася."
Райчо Русев - rajsun
А аз?! Какво съм? Аз съм само глас.
Гласът се мъчи да те произнася. ...

Останах само със самотата,
къде изчезна добротата?
Такава ли ми е съдбата,
а уж всичко идвало от душата...
Попитаха ме защо съм сам, бил съм добро момче, ...

Сърцето много пъти ти прости.
За теб последен беше всеки грях.
Но да прощава то се умори,
и без любов да свикна не успях.
Това което с тебе имах аз ...

Думи нямам, за да кажа,
действия не предприемам в застоелия си живот.
Светът и трепетът са ми една мечта,
нереален сценарии в моята глава.
Не знам нищо за света, ...

Самотна градина, овехнали рози.
Седя и си мисля, нещо ме тормози.
Защо откъсват само красивите цветя,
а останалите овехват през есента?
Защо розата има бодли и ...

2.
Минди се опитваше да преживее поредния депресиращ ден, въпреки че утрешният нямаше да донесе нищо добро. Нито следутрешният. Положението ѝ ставаше все по-отчайващо и изход от безпаричието нямаше. Тя беше свикнала с това. Беше свикнала с всичко.
Да живееш на ръба на бедността беше ежедневие за мно ...

18.12.2004 г.
гр. Габрово
Драги Явор,
Пиша ти това писмо с призив за съпричастност. Не помня дали съм ти разказвал за моята съседка. Най-вероятно не съм. Мина се казва. Не ѝ знам фамилията. Само знам, че е родена тук, в селото, в което живеем сега - Черневци. Селото е малко, има-няма 10 души живеят ...

... Снежно-бели облаци ме обгръщат и ме топлят в кошмарите... Белотата заслепява сетивата и забравям за нараняването. Сякаш е топло, нежно, меко, красиво... Между долу и горе няма прегради, а мекостта преобръща представите ми за Рая и Ада...
... Цъфтежът на дръвчетата е пълен с нежността на мекотата ...

Наизустих си сънищата, Боже,
в очакване на знак да ме повикаш.
Сълзите по съсухрената кожа
ме парят, но и с тях съвсем привикнах.
Привикнах с мисълта за кратка тленност, ...

Те - парите - не достигат
в класовото общество,
но затуй пък се издигат
в култ - до божество!
Над властта - материална - ...

Дай ми чудно горско биле
брано рано по росата,
та да стана пойно пиле,
да запея по гората.
Дай ми бистричка водица, ...

Когато се чувстваш разбит,
пренеси се назад в годините,
разрови запрашените спомени, избърши ги и...
и открий любовта...
Да я видиш няма да е възможно, ...