Сърце, недей в мене да тъгуваш,
чувствам как отново стенеш,
на весело опитваш се да се преструваш,
знам, че трудно е да се съвземеш!
Недей така да плачеш в мен, ...

Молим Бог за мъничко щастие,
а отричаме щастието Божие за миг.
Любовта е частица мъничко щастие,
а за миг му обръщаме гръб.
Боже, защо си ни дал страховете, ...

Мойте думички са нежни –
повечето са копнежни.
Аз копнея по звездите
и по семето в браздите.
Стиховете са дантели ...

Щипчица есен,
полъх носталгия,
дим от шишарки,
чай от липа...
Топли чорапи, ...

Новата книга -
и ново начало, и
ново стъпало!

Със сигурност и вие сте чували как по-възрастни от вас се оплакват - "младите това, младите онова". Да ви кажа честно, писна ми. Аз съм на двайсет, което ме причислява към "младото поколение". Учителката ми по литература, в училище, често ни казваше, че от нас зависи бъдещето на страната и света. Ни ...

Ето, мили мой, стоя си вече 100 и кусур години сама, /но не самотна/. Отказах се да чакам, не че ми писна - имам си друга работа. Та налегнали са ме едни грижи,ток за замъка, заплата на прислужниците, данък и все такива. Не те чакам, защото знам, че ти си някъде пиян и обслужваш разни слугини. Пръст ...

За пореден път наближава краят на годината и е време за нови желания. Тази мисъл ме върна към случка от това лятото, която реших да споделя с вас.
Всичко започна от там когато в непринуден разговор бях запитан “Какво ще си пожелаеш, ако имаш три желания?”, като изрично беше упоменато, че нямам право ...

На Желязко Петков
Да хората убедиш непосилно е,
мъчително... да щастливи бъдат,
с мисли светли, с дух радостен, свободен.
Дух предците, който нам завещаха ...

Разказ
-Нере гидерсин?
-Не разбирам...
-А-а-а, куде отивайш?
Малка женица стоеше редом с мен на автобусната спирка. Шарената кърпа на главата й , черната роба и шарените трикотажни панталони я издаваха, от местните помакини беше. Заговаряше всеки първо на турски, после на своя си диалект. Слабичка, ...

Старицата реших да заговоря,
онази, дето все стои сама,
лицето и́ пропито от неволи –
с душа, смирена и добра!
-Кажи ми, бабо, как минават дните, ...

Тичаше вече два дни уплашен, без посока. Не знаеше къде отива, дори не можеше добре да се ориентира, защото ужасът го заслепяваше. Стори му се, че вчера мина няколко пъти през едно и също място, сякаш някаква сила го връщаше мигновено отново и отново там. Това беше още по-ужасно, защото сигурно беше ...

 
ПРОЛОГ
Нощта бавно спускаше черните си ръкави над планината. Слънцето се предаде с един последен лъч светлина, преди да падне под тъмния натиск зад хоризонта. Бавно, малко по-малко, веселите чуруликания замлъкнаха, заменени от мъртвешка тишина. Вятърът отдавна се беше отказал да навестява това про ...

Когато се срурят
въздушните ми кули
и неизбежно ме затиснат,
ще ме погълне
черна дупка. ...

Бод зад игла...
Влизаш и излизаш постоянно от живота ми,
като игла, която две парчета плат шие,
Бягаме, обиждаме се, мразим се дори,
а накрая все по-зашити към другия сме ние...

Отварям вратата, завъртам ключа,
а вътре е празно и мрачно,
тихо е и аз мълча,
само студ, и навсякъде прашно!
Обливат ме спомени за моето минало, ...

Ох, светецо, Валентине,
идвай бързо господине!
Котка път да ти не мине,
буря мост да ти не срине!
Идвай, идвай, отърви ме! ...

Човек е поезията си,
красотата му е поезията му,
ако има хубава поезия
значи е красив,
Красотата е много ...

Не потената парá е пáра.
Един мъж започва да остарява, когато започне да превръща жената от чувствен обект в естетическа категория.
Има правопропорционална зависимост между продължителността на брака и изхарчените по това време пари.
Любовта идва през очите, попада в сърцето, минава през джоба и си ...

Не искам да ти казвам нищо. Нито да чуя нещо от теб.
Искам да се гледаме.
Да наблюдавам дишането ти, ти моето, за да отчетем вълнението.
Да забележиш къде имам тръпчинки, когато се усмихна.
Защото ще се усмихна. На очите ти. ...

Плъзват капки езичета
по косата ми. Чак
в деколтето се стичат.
Ех че дъжд веселяк!
Топли струйки прегръщат ...

В окото сурово на зимата две врабчета
стоят под комина, но отдавна живяла
старицата печка не пали в дома.
Как се стига до прага ѝ, след като стъпки
по улицата е оставила само лисицата? ...

Беше един бавен ден, в които Слънцето едва пристъргвше през небето, а хората монотонно се поклащат под минорните му тонове. Раздиплените облаци се приплъзваха през небосвода, а сенките им пълзяха по земята, поглъщаха сянката на стената, а след това я изплюваха и ставаха все по-малки в пространството ...

Листото тича
слънцето припича
а аз –
аз мечтая си без глас.
За чисти и ...

По несретните мои кръстовища,
все отляво намира се дясното.
Все усмихнати бродят чудовища
и широко поле ми е тясното.
Изток, запад, обърках посоката. ...

Лудостта на петлите пропя в моя стих.
Бледа сянка се мярна, изчезна, и мръкна.
Аз мостове след себе си с бяс не горих,
но живота си глупав към нищото мъкна.
На критѝка с излъскан до блясък чепик – ...

Най-много истини се казват във мълчание –
когато и стрелките сякаш спират.
Две педи място – са безумно разстояние,
когато две души не се намират.
Най-много самота се крие в близост – ...

Не ми се пише, искам да надраскам
сподавения стон в кардиограма.
Онуй, което стройна мисъл няма,
по релсата на думите не пасва.
Не ми се вика, искам да запълня ...

Купидон огледа своята стрела,
до цел достигна,
цяла в бронежилетка
от сметки и банкноти скрита!
На сухо Купидон сега преглъща, ...

Моето село е днес обезлюдено...
Китни дворове - обрасли в коприва...
Няма ги хората - бедни, отрудени -
други работят на техните ниви.
Ах, Демокрацио, дива, бездушна, ...

Много рано и наспана
Весела в неделя стана.
Позаглади си косите
и помисли – „Ах, горките,
как са сиво побелели ...

И министърът заговорил с човешки глас…
Полицаи гонели три часа джип с мутри. Разстоянието намаляло само с пет метра. И то, защото мутрите спрели да изпушат по една…
Не нанасяйте удари под кръста на законодателния орган…
Както обича да казва мой приятел: живеем с един крак стъпили в мрачното минало, ...