Нарочно оставих стиха недовършен. Предоставям на прочелите да го довършат ( и в прекия, и в преносния смисъл ;) )
Дните ми се щурат пощурели.
Пролетно запролети се вече.
Лудна Лудогорието с мене.
Слънцето слънчасало се стече. ...

Казват, че за да не си живял напразно
трябвало да посадиш поне едно дърво,
дом да изградиш и с мисли разни -
да напишеш книга. И... дете - поне едно!
Аз едно дете отгледах, двама внука, ...

My friends don't walk, they run
Skinny dip in rabbit holes for fun
Poppin', poppin' balloons with guns
Getting high off helium
We paint white roses red ...

Композитор и изпълнител: Иван Дракалиев
Гост музикант: Маркар М. - цигулка
"Контури от миналото" 2019
#track#13

Дядо ми – бащата на майка ми, беше тъжен и деликатен човек. Той много рядко се усмихваше и като се напиеше, казваше на баба, че някоя сутрин ще го намери обесен на асмата в двора. Всяка вечер, той напиваше болката си с Мавруд, приготвен от лозето на двора. Спомням си, че през студентските години бях ...

Сърцето дарих ти без нищо в замяна,
прие го, ти беше красива засмяна...
Погледнах те нежно в очите... Сияят!
Пред нас е вратата... Очаква ни раят!
И можехме мила да бъдем щастливи, ...

Това не е точно история, нито пък разказ, който заслужава някакво особено внимание, това просто е лично преживяване, което реших да споделя.
От известно време живея в Белгия и полагам някакви усилия да се справя с местния език, в моя случай – нидерландски, можеше да е и френски!
Езиците никога не са ...

Из цикъла "На турне"
Аз съм най-красивият тон на вселената – фа диез! Чуйте само как звучи името ми – фа - ди - ез, като ангелска музика, гали ухото, истински балсам за душата. Аз съм Божествен тон – светя със златиста светлина, разпръсквам прелест, съвършенство и благодат! Ако надникнете на пианото ...

Из цикъла "На турне"
Краварят на село Добряково – Нестор – ходеше винаги мълчалив, намусен, със свъсени вежди и рунтави мустаци. Чeшит си беше Нестор, бамбашка човек, както казваха по тези места. Ако някой го попиташе нещо, той винаги отговаряше с мълчаливо поклащане на глава – „да” или „не”.
По-въз ...

България понастоящем е трагикомична гледка. Напикаващи се баби и дядковци с потропващи ченета, които при първото покашлюване изпадат или на масата или на неравно асфалтираните пътища на БойкоБориСе. За бабите както и да е. Ще приемем, че това им е едно предимство, предвид меките венци, за мечтано фе ...

Черни черници – зелени листа.
С тях засищаме гладните ларви.
Виж, запридат от нишките светлина
топли пашкули. Дано ги овардим.
Сладкия сън им люлеем, ...

„поет“ е мироглед

Ех, какво форсиране му падна
пред онзи дразнещ пътен светофар!
И юрна се събраната там банда
без зрънце мисъл и без капка срам
да гони Его, хвръкнало нагоре, ...

Чуваше се моторът на готовата за потегляне кола. Валеше ситно, на дребни капки.
– Къде си понесъл тази чаша с вода, татко? Навън е мокро, след дъжд.
– Небето плачи дъще, като душата ми! А водата в чашата е за вас, да е на хаирлия, за където тръгвате, да са ви отворени вратите- възрастния мъж ливна с ...

Щип, щип дупенце,
бабино детенце!
Боц , боц коремче,
дядово ергенче!
Кус, кус гладниче, ...

Когато тръгнете по пътят от Пловдив за Смолян, който лъкатуши по гръдта на Родопа планина, по някое време, ще забележите табела, на която пише "ЗАБЪРДО". Не се колебайте да завиете на дясно и да посетите това приказно място.
Точно там накрая на селото живееха Минчо и Минка. Току-що се бяха върнали о ...

А казвахме си “Няма да го бъде -
живот насила сляпо да повторим
напред с глава мечтите си ще сбъднем,
и чудо, и добро едно на ден ще сторим!”
И някак капка подир капка разпиля се ...

„…моето цвете е там някъде..."
Антоан дьо Сент-Екзюпери
Малкият принц
Посветено на един от моите учители
Струва си да се живее! ...

Слънцето е вече на запад,
в заревото му чезнат лъчите,
любов и младост отиват си,
на бурен живот отброяват се дните.
В непрестанно състезание с времето, ...

Заспива Слънцето в прегръдка на Луната,
разперила изящните крила.
И звездни сълзи къса над Земята-
парченца влюбена душа.
Плаче и разказва как в небето, ...

Композитор и изпълнител: Иван Дракалиев
Гост музикант: Маркар М. - цигулка
"Контури от миналото" 2019
#track#10

Композитор и изпълнител:Иван Дракалиев
"Контури от миналото" 2019
#track#1

Върху крило от сън рисувам с цветен тебешир парченце от любов.
Позна ли я - въздушният ни светъл замък с кулите от облаци...
Юргани пухкави от бял шекер-памук за нас - децата ѝ избраници,
поискали да заживеят в дом скициран от мечти. Изцяло нов.
Сега ме прегърни с прегръдката на изгрева, която обеща ...

За каква ме мислиш?! Гледаш ме! Следиш с поглед движенията ми…Как вдигам чашата с кафето, как долепям устни до ръба, надигам и отпивам. Топлата течност се стича в гърлото ми. Преглъщам. Знам, че си впил немигащ поглед в същността ми и дълбаеш, търсиш зад стената на тленното. Това ме притеснява и дра ...

Изгарят ме желания необуздани,
в мечтите ми намерили подслон
и в мислите ми - незарасли люти рани...
Пътувам векове към своя Дом.
Притеглят ме, недостижими, Световете ...

Когато някога затворя очи
и духът ми политне нагоре,
не ридайте мои мили души!
Невидимото ще проговори.
Ще се спуснат звездите над вас, ...

Музика и вокал- Никодим
Текст - Иван Бодуров
Инструментал - Детелин Йосифов
Това също го правих по поръчка за приятел,но си драснах едно вокалче за развлечение.Може би темпото трябва да се вдигне малко,че звучи меланхолично и протяжно.

Глава X
Слънцето тъкмо започваше да позлатява листенцата и да приплъзва капчиците между боровите иглички. Сега ароматът на смола беше най-силен, направо лепкав. Мъгла този път не скриваше горската красота, но беше и по-студено. Тук-таме се виждаха и първите запалени комини. Сгушен на такова местенце ...

Свидна си ми, теб желая -
ангел бял и чист от рая.
В прегръдките ми ти бъди
и спаси ме от беди.
Настъпва вън пролетта, ...

Време, не ме оставяй да се забравя
в твоите отмервания ритмични,
да мисля, че врата пред мен се отваря,
а дните са изречения многосрични!
Да забравя, че пътят ми върви надолу ...

Агнето Асен бърка си айран.
Бикът Борислав бишкоти пече.
А вълкът Васил ръфа вафла сам.
Гъсеничката Гери грах гризе.
Делфинът Дани реже си домат. ...

Иска ми се да можех без теб,
иска ми се бях свободна.
Но знам, че съм дала обет
към любовта ни някак прокобна.
Нямам сили аз да си тръгна, ...

Днес реших да те обичам
ни повече, нито по-малко -
точно колкото аз искам -
горчиво, сладко, натурално!
50 нюанса нелогичност ...