Пред малкия прозорец
свещта едва мъждука
изрекла скрити тайни
от един живот
пламъче последно ...

Знаеш ли какво е усещането, когато изключиш едно от сетивата си?
Дъхът излиза на пресекулки, кожата настръхва, кръвта се нагорещява, мислите хвърчат бурно.
А дори не искаш да отваряш очите си, за да видиш. Искаш тъмнината, приветстваш я.
Кубче лед.
Капки се стичат по кожата и оставят съвършени прозр ...

Посвещава се на врачаните, загинали по време на съюзническите бомбардировки на 24 януари 1944 година
Изящна елипса. Съвършенство на формата, облечено в месинг, отразяващ бледите нощни светила на януарското небе се спуска към снега на непозната земя.
Малката стабилизираща перка издава единствения шум ...

Бедна къщурка. Влага и студ.
Едничко одеало, нагризано от плъх.
Дим от комина в празнични дни.
Бабата спи.
Тенджера празна кънти. ...

Днес зимата е с вируси опасни,
а Грипът, както винаги е нов -
Събудих се от колики - ужасни,
едва отидох сам във Пирогов.
Там лекарят протегна меки китки, ...

Ще дойде добрият човек.
С бяла брада, но с черно одет.
Като господ –
хрисим, но с твърда ръка,
стожер народен в дни на беда. ...

В дисплея се взираме за нови оферти.
Търсим. Намираме. Хабим много нерви.
Питаме. Предлагаме. Чакаме момента.
Вярваме. Не вярваме. Живот - кино лента.
Мъж или дама без никаква важност. ...

от утре ще го опитам
това нещо с обичането
в по-малки количества -
да не ти разказвам деня си,
да не подскачам от радост, ...

Гледам през дървена рамка
пърхащи сиви криле на врабче.
Студена и тежка дъждовната капка
ми шари прозореца в модно райе.
Вятърът днес - лудетина съща ...

Когато раздвоените очи
се връщат да си дочетат звездите,
по алфа и омега си личи,
че има постоянства неоткрити.
Което петолиние расте, ...

... ако можеш ме спри...
Или: Безкрайното завръщане на бягството...
Ще витая край твойта врата.
Ако ще със триста ключа да я заключиш.
От въздишки път ще си изплета. ...

А първо тръгна си баща ми.
След него тръгна си и мама.
И както казваше сестра ми,
това е някаква измама.
Те бяха живи пред очите ...

Още малко остана!
Само да победя гордостта и ината си!
Още малко остана
и ще стигна до Шао Лин в планината!
Още малко! ...

Унасят
калдъръмени
копита.

Балалайка бяла
била
блондинката на бала.

Мето се прибираше от последната си екскурзия в планината в нерадостно разположение на духа. Напоследък хич не му вървеше с обувките. Късаха се пущините, а то взеха и да им се отлепват подметките . Вече хвърли няколко чифта на боклука, ей тъй, за едното нищо. Ех, поне да имаше качествено лепило, друг ...

...или защо е все по-трудно да бъдем щастливи
Човешкият ум е нещо безусловно доказано. Той е остър до степен на извратеност и това не подлежи на съмнение. Накъдето и да обърнем взор към панорамите на съвременната цивилизация, ние виждаме ясни доказателства за остроумието на ума /да ми бъде простена ...

-Мамо,кога ще порасна,искам като твоя маникюр!-детето сънено разтри очички и втренчено я погледна.
Имаха си всичко,скоро с Петър си бяха купили кола,живееха в просторен апартамент и това съкровище момиченцето ,което им се роди преди три години.
-Хайде заспивай!-прошепна Ива.
Зави мъничето,излезе от ...

Вятърът погалваше косите му със своя нежен полъх, носейки ухание на морски пáри, лято, и на нея...
Той се взираше - далѝ в някой и друг слънчев проблясък сред хладките вълни, или пък изследваше хвърковатите капчици, пътешестващи със бриза. А съзнанието му бе далеч...
И не тревоги мъчеха ума му, нито ...

Беше ден, а сърцето, вечерното,
младостта ми прие за незнание.
Бях дъга. В отенък на черното
и ръждиво добро възпитание.
И измери до грам, неизмерното. ...

Есента е просто сезон,
в който си пълним
мазетата.
В зелено сияят
сърдечните ни ...

Едва ли някой, ще си спомни,
че някога и аз съм бил.
Сълза едва ли, ще отрóни
поникнал сам над мен бодѝл.
Едва ли вятърът, ще плаче, ...

Хората са арогантни. За съжаление е така. Може би се питате, как така са арогантни? Отговорът е прекалено лесен. Всеки един от нас си мисли, че е специален. Всеки един от нас иска да е различен от другите. Всеки един от нас изпитва нуждата да е най-добър в определено нещо. Но защо? Защо хората имат ...

По бяла постеля,
през бяла постеля
се вижда ефира,
той не изстива,
грее и пее, ...

Незрим си или недоловим,
като скитник, като дим,
сън или миг непобедим,
нестихващ звън
в разни дни, ...

Мислех си за дума като – Колко,
откъде се появи в света?
Колко време, колко нощи? Болка –
антисила, адска самота!
Колко обич, колко страсти? Подлост – ...

ЛЮБИМА
Зад прозореца ми заскрежен,
вятър клонката навън люлее.
С добрината си е устремен,
снежна топка да свали от нея. ...

Здравей, читателю или просто – човеко! Приятно ми е! Аз ли? Аз съм също като теб – нежна, лутаща се, трепетлива душица, търсеща път, опора, утеха или просто смисъл, за да продължи… или спре, където е щастлива.
Щастието. Какво широко понятие е това, колко много картини ражда умът, все светли, топли и ...

Забрадена сред облачно поле,
луната тази нощ е тънкорога.
Подарък ми е цялото небе,
в което някой е запалил огън -
да разтопи коравите следи ...

Ако думите не стигат,
или логиката куца,
ако мъката надига,
и засяда като буца,
ако топло и студено, ...

нещо за душата
може би чаша с цветя
или на канела аромата
посипан върху печена тиква вечерта
или може би да съзерцаваш картина ...

нездравословна
честността... уви - макар
и безусловна

Не бе ли важна добротата?
Която у човека се виси.
Всеки гледа красотата
На лицето дето се ширѝ.
Човекът сложил очилата, ...

Има смисъл да вярвам в ръцете си,
във мазолите груби, и в тях,
отмалели, но жилаво впрегнати
отгде идат, знам, залците хляб.
Има смисъл да вярвам в ръцете си ...

Животе мой, защо ли ме подлагаш
на клюките, интригите... кажи?
Не ти ли стига, че ежедневно ти ме смазваш,
като общувам със богати, но бедни на Души.
Животе мой, прати ми слънце, ...

Минорно
В памет на Надежда Бонева
Навярно преродена си в звезда,
която в смътни сънища изплува
и търся някъде от теб следа, ...