Теменуго, цветенце мало, игриво,
от небо ли падна, та синьо си, синьо.
Ил' тебе те майка такава родила,
с лѝце си бело, красиво, красиво.
Кога съм се ази родила, родила ...

Сервизът тъне в обичайното си апатично състояние. От обяд никой не е влизал. Не че преди това бе много оживено. Ако не броим Венко Пърпора с вечно спуканата предна гума на балканчето друг клиент нямаше. Антон ядно захвърли вехтия телефон и се изтегна като скъсан ремък от юмезе на протритата дамаска. ...

Оплетени сме в битието,
летим, пълзим и изход няма.
Тежат душите, бруто-нето,
са само двайсетина грама.
От алчност, или от нехайност, ...

Бяла врана,
избегнала катрана,
мимоходом плъзнала се по тигана
и на всичкото отгоре оцеляла,
пърха ли пърха да вземе да литне. ...

рожден ден
свещичките натежават
с една повече

Два вълка се борят в човешката душа,
според старо предание от някога.
Единия е добър и бял, хората казват,
а другия е лош и черен, така разказват.
Двата вълка се бият, водят борба, ...

> Не ме гледай така, момче.
>
> Адриана Йорданова
Слушай, момче, не ме гледай
влюбено и дръзко през стъклото. ...

Една вечер, докато чаках на спирката, до мен седна млада и красива жена. Дали имаше и 30 години?! Беше облечена с официален костюм и бяла риза, с коса прибрана на кок и прилежен грим.
- Каква класа, какво ли работи? -зачудих се.
Любопитство ми надделя над срама и реших да я попитам.
- Добър вечер, м ...

Различни хора, различни идеали,
и аз не съм си идеална,
това навярно всички са разбрали,
човек съм, не съм безгрешна но, морална!
Но образите се кривят, ...

...И ще я гледаш как,
с разперени като криле ръце
тича тя в градини от цветя...
И ще ти се прииска
да я имаш в своите обятия, ...

Да се превърна в морска капка искам
и да усетя сблъсъка с прибоя,
от гъдела на пясък да се кискам,
със бисерните миди да говоря...
И да целувам чайките от плажа ...

Звучи ми като някаква шега:
"По-добре късно, отколкото плиткото"
и чудя се, където съм сега -
слънца ли са или са облак тиквите?
Все пак имаше бистра вода ...

Понякога ти писва да си ти -
еднообразието убива!...
Но другите смразяват те с очи:
„Какво?...Промяна ли?... Не бива!”
Достатъчно съм си омръзнал аз! ...

Не ме търси, сред цъфнали овошки,
нито в полета с грейнали цветя.
В прашинката не съм, която гложди
в очите ти, събудила сълза.
Не ме търси, сред лунните полета ...

благословена
Седмицата страстна и
в сърца вгнездена
благословена
Страстната неделя - до ...

Тези имат непоклатими тези*,
но на маса, докато се мези.
Снощи сваляха властта,
днес боли ги пък глава.
Сред пишман революционери ...

- Желаеш ли чай?
Кимнах, изненадана от предложението. Възрастната, учудващо пъргава за своите 70 години жена, се изправи от другата страна на масата и влезе в къщата си. Свободното място на пейката, което бабичката остави след себе си, бързо бе заето от яркостта и блясъка на смелото мартенско слънце ...

През 2003 – та година‚ реших да се омъжвам за художник от Перник. Беше луда любов с Дани, впрочем коя ли е нормална, но тогава бях на деветнайсет и тая дивотия така ме беше превзела, че ходех като член на секта и не се бях прибирала в Кюстендил при нашите, от цяла година. В онзи следобед обаче, най- ...

Слънчев лъч погали ме, и ето,
усмивка се прокрадна на лицето,
топличко му стана на сърцето,
събуди се отново в мен детето.
Хукнах през глава навън да тичам, ...

Billie Eilish - lovely (with Khalid)
Thought I found a way
Thought I found a way out (found)
But you never go away (never go away)
So I guess I gotta stay now ...

Billie Eilish – when the party's over
Don't you know I'm no good for you?
I've learned to lose you, can't afford to
Tore my shirt to stop you bleeding
But nothing ever stops you leaving ...

Пътуваме с талигата на времето,
провесили крака навън от нея,
със две ръце се чешем едновременно...
прозяваме се... общо взето - блеем...
Къде сме тръгнали, къде отиваме? ...

Късно е
> ...Късно е. Няма обратен път назад...
>
> Живко Колев
Беше петнадесет минути преди полунощ. Тя седеше на терасата, втренчила поглед в пълната луна. Очите ѝ бяха пълни, но нито една сълза не смееше да се отрони. Цялото ѝ тяло беше стегнато. Раменете ѝ леко потръпваха от летния нощен полъх. ...

Стисках чашата с кафе в мразовитата утрин, опитвайки се да открадна част от топлината ѝ за посинелите си от студ пръсти. Можех да се измия и с топла вода, но студената ме разсънва, опъва кожата на лицето и веднага отрезвява от всеки остатък на последния сън. Честно, точно тази сутрин предпочитах да ...

В тишината на здрача
олеквам пречистен.
Дълг съм - петаче,
в ръката на скитник.
Ехо от мисли - ...

Колко трудно без думи разбираме,
че животът е кратко дихание...
Океани от сълзи събираме
да измием вина и страдание...
Колко трудно с очи се обичаме, ...