Може би съм грешна,
и често свеждам глава,
но ти благодаря, че в моите грешки,
не ме остави да бъда сама.
За миг не си помисляй че съм лоша ...

„Изкуството е
вечно непостигане...“ -
възкликна Ралин...

Класика в жанра ще кажете –
три страни и три ъгъла, три точки
нележащи на една права.
Аз бедрата си няма да положа
върху крива основа. ...

Майкъл викаше изплашено за помощ с всички сили, но гласът му не издаваше никакъв звук. Лицето му бе обляно със студена пот, а сърцето му биеше по-бързо от това на новородено бебе.
Бе увиснал, на ръба на 20 метрова запустяла сграда,едвам държейки се с пръстите на едната си ръка. Времето беше по-студе ...

12.
Не успяхме да убедим господин Георгиев да остане при нас. А и беше си прав – във вилата щяха да са на добро място. Нали и аз мечтаех за подобна база за нас...
Мина ноември, дойде същинската зима...
Сняг, виелици, затрупани улици...
Не излизахме никъде – освен до изворчето в парка. Което понякога ...

Годините не прощават на никого,
но вие можете и трябва да им простите.

Изхлузи се и този ден,
подобно на петак
из скъсана кесия.
Превалят миговете ми
на таз земя, ...

Разкажи ми! Моля те!
Разкажи ми!
А, аз ще те гледам с очи на дете –
учудено и леко наивно...
Ще те слушам, а ти ще ми разказваш ...

Снощи Слънцето казало на Земята:
- Гея, отмести се,
закриваш ми едни
хубави пълнолуния ...
08.08.2017, 8,16 часа

Чувствам се
като въже
в къщата
на обесения.
Възелът ...

Утрото е слънчево, ухае на роса. Денят е прекрасен. Да, денят ще бъде прекрасен. И знаеш ли, все пак нещо ме смути на вън, нещо нередно, объркващо и странно познато. Когато хвърлих втори поглед през прозореца, кълбо топлина се плисна в корема ми на хиляди пеперуди и ги накара да гъделичкат всяка час ...

Райски плод донесох ти, любима,
греещ от разпукани копнежи.
Само той се радваше на зимата,
без да го е страх да се пореже.
Само той от клона се откъсна ...

За какво ни е Дон като имаме Санчо.
Ей го на, същински юнак.
Хитрува понякога, но и помага.
До тебе е, все пак, макар и слуга.
За какво ни е този безумен идалго, ...

В сънищата се изгубих,
забравих и посоките и картата.
И като дете се влюбих
в любовта, онази - старата.
Вървях по въздух и пламъци ...

Ще те затрупват хиляди въпроси,
ще те обременяват хиляди вини,
ще плачеш със усмивка без сълзи,
от много болки ще спре да те боли.
Със утрото на "ти" ще спориш, ...

Любовта ограбва сънищата.
А сънищата са заместени с реалност
като оазис в пустинята на дните.
Така очарователна е самотата,
таяща точно тази мъничка надежда – ...

Хубаво момче –
леден къс, изсечен камък,
изваяние с очи –
жълт кристал и хладен пламък.
Хубаво момче – ...

3.
В есенната хладина на тази утрин селцето е притихнало и изглежда безлюдно с безмълвието си. Още първите празни къщи покрай тревясалите улички ми натрапиха чувството за обреченост на този малък свят. Тук-там, в превзетите от високи бурени градини, все още упорито жълтеят никому ненужни дюли. Като ...

Щастлива ли си с другия кажи
когато нощем страстно те целува
склонил глава на твоите гърди?
Целувката му колко ли ти струва?
Заспива нощем той до теб, а ти ...

По щъркели, изгубили компаса си,
изпращам пак писмата, черно-белите,
че януари май съвсем разпаса се,
търпението хич не е за смелите.
От птиците на изток презимували, ...

Една любов понякога не стига.
Понякога са нужни две поне,
но винаги една е чучулига,
a другите – препускащи коне!
Едно сърце баланса не намира. ...

Моля ви не гледайте старите снимки.
Пълни са те с любов и усмивки
Леко са скъсани и пожълтели
жестоко и безмилостно времето спрели.
Връщат ни в годините далече назад ...

Без да разбера,
открадна щастието ми;
Аз съм далтонист, жадуващ дъга;
Слънцето ме студи;
Сред крещяща тишина ...

В светлина окъпана обилно,
ти - момиче милно -
с чистотата на дете
утеши измъчено сърце!
Пролет вече наближава, ...

Пеперудено момиче
в сънищата ти към тебе тича,
пеперудено момиче
тичайки крила съблича,
звезден прах в очите те приспива, ...

Свършва се Пътят ми! Ще има ли утре?
Плува във зной петдесетият юли.
Целувам ти пръстена, ей там, на кутрето.
Пяна лавинна протича през тюла...
Трябва да успеем да се налюбим до зимата. ...

Рано в понеделник сутрин
сбра се бобърска дружина
клони, пънчета да тътрят
и сред труд денят им мина!
Че задачата им сложна - ...

Повея северняка
и на сребърен
кавал засвири,
а вятъра играе си
с листата ...

една страна си
пати от примати и
дебеловрати

Въжеиграчът
е стъпил на въжето.
Една муха бръмчи...

Ден световен днес
Е на прегръдката и
Нека кътка тя

В гората на полянка
има къщичка една.
Под елáта, там на сянка.
В нея стават чудеса...
Старият ловец си тръгна, ...

Отдавна искаха да живеят някъде далеч от шума на големия и забързан град, мечтаеха за къща с градина, цветя и спокойствие, различно от това в апартамент, където може да се стреснеш от внезапно затръшната врата или подвикване от стълбището, нещо от сорта: „Женаа, хвърли ключовете за колата, че пак ги ...

Тъмно е. Вятърът брули безмилостно.
Мракът стремглаво нахлува в душата.
Някакъв спомен пак плува в незримото,
влачещ след себе си болка позната.
Тихо е. Чувствам се толкова мъничка. ...

По пътя натоварих се с печал –
и в девет хоризонта те намирах.
Когато след поредния скандал,
напусна тази свъсена квартира,
сърцето мъжко се удави в плач, ...

Без теб заспива тишината ми,
в една самотност, зазидана в мълчание.
А времето се стича като бяг през дланите,
с пропити изгреви и залези от спомени.
И само утрото игриво се прокрадва ...