Слънчо блесна и засмя се.
Що да види, що да стори?
Посред пътя си поспря се,
с Облачко се заговори:
– Откога върти метлата, ...

Не съм вече същата.
Не се побирам в кръгозора ти?
Не всичко е да имаш къща
и детство отвън на простора.
Прости, че не споделям ...

– Какво сънува тази вечер?
– Кога? – учуди се тя. – Снощи или онази нощ? – зададе правилния въпрос и прихна в искрен смях.
Очите й заблестяха срещу ми. Изчервих се. Бях толкова вглъбен в информацията, която очаквах. Вече прехвърлях няколко възможности, които само си мислех, че може да е съзряла в съ ...

Не ми се влюбваше
сега.
Не си оставих време да се лутам.
И нямах даже време да простя.
А в тебе сякаш вече се ...

Нелепата представа, че си жив,
защото е есен и растеш, но навътре,
със зелена опашка помахва само слънцето
и си отива.
Капнало. ...

Видя ли изгрева последен
Какво ухание донесе
Дъхът му беше много леден
Но ароматът му божествен
Не мога да му устоя ...

В едно легло лежа.
С очи леко мижа.
А до мен стои копнежа.
Тихо се обтяга.
Но този път не за мъжа. ...

"Златото се очиства най-добре в огъня"
Понякога е нужно да вярваме в чудесата. Едно малко вълшебство преобразява ежедневието. Въпросът е кога да разберем, че чудото е станало. Разбира се то идва едва тогава,когато се надяваме и желаем да бъдем истински хора.
"Златото се очиства най-добре в огъня"
Ощ ...

Като поток
Тиха музика ме пренася
в тишината и сърцето ти.
Цветята нашепват за тихата любов,
за твоята смълчаност в дните, ...

Ти дишаш в телефонната слушалка...
Ни шепот, нито полъх, нито звук.
Край тебе тишината хлипа жалка,
че нещо я е влачило дотук.
Мълчанието бавно те убива ...

1. Някой ден всеки намира своя оазис.
2. Гордостта ограничава човек да експериментира в търсене на щастието. 98. Всички философии и принципи отиват по дяволите след петстотин грама ракия.
3. Емпатията ни прави човеци.
4. Всеки славей пее на своето дърво.
5. Добрата дума може да обезсърчи и най-злобн ...

Натали, Натали, как вы могли тогда
не отвести от него руку врага.
Ал. Вратарев "Натали"
Сирéната,
морската, ...

С протегнати ръце, ще се разминем.
И само с миг, все пак ще закъснеем.
Животът ще е няма пантомима,
в която търсим, молим се, копнеем.
Усещам те в зова на тишината, ...

Марин, седемдесет годишен мъж, живееше в голяма къща, близо до центъра на града. Беше се пенсионирал преди няколко години и дните му минаваха в грижи за дома. Сутрин се събуждаше рано. Излизаше навън. Поглеждаше към двора. Правеше си план, какво можеше да свърши. Закусваше и започваше своята работа. ...

Душата ми жадува
за онова море от планини,
в което се издигат
върховете на борове
като гигантски вълни, ...

на тераси в разхвърляни нощи
когато душата ми е пълна с фасове
всичките от теб
обикновено пригасям
и тръгвам да търся ...

Уморил си се от кръчми.
От бардаци.
От фалшиви червила, залепени мигли и изнасилени усмивки.
Изживял си всички барове.
Момичетата ги преценяваш от половин глътка. ...

Върви сега. Каквото имах – дадох.
От утре ще е друго... щом заспим.
Два спрели мига с тебе си откраднахме.
Не ги мисли.
И тях ще си простим. ...

... излязохме да пушим навън в ониксовата нощ – студена и кристално ясна. Широката централна улица беше празна, по паветата притичваха само кучета, случайни минувачи се стопяваха в мрака. Светещите витрини на магазините и бутиците от двете й страни хвърляха ледена светлина върху лицата ни, цигарения ...

Куп листа, като думи забравени много отдавна,
а по тях избеляват последните шарки от лято.
Замирисва на дим от лулата на есенен старец,
уловила във мрежа, на пладнето топлото злато.
Бавно време. И пътят от него нататък е бавен - ...

Скоро ще да е било. Споменът за теб връща лентата назад в прашните, паяжинясали спомени, прибрани в евтина кутия за обувки. Празно е, нещастно е. Съзирам те в звуците, чувам те в образите на делника. Има те, все още си тук, въпреки че вече те няма. Има те в пукнатините на земното ядро. Има те в руме ...

Жените започнаха да се качват в автобуса, като се подпираха една-друга, за да не паднат. Не бяха вече млади, а височината на автобусните стълби би затруднила и млад човек, както обичаха да се успокояват те. Бяха облекли най-хубавите си костюмчета, а косите им даваха вид на старателно вчесани. В авто ...

Старото одеяло излиня.
Стана грубо. Почна да се къса.
Бе раздало свойта топлина
и съвсем естествено - закъса.
Мекото лице се поизтри. ...

Есента е изкуство на природата,
другите сезони са само красота.
Есента е красива, богата и цветна,
като една жена, чаровна и суетна!
Може би изпълнена с малко тъга, ...

Чак до звездите лети
духът ти добър и смел.
Нека Бог ни прости,
че не чухме твоя апел.
Ала ти си безсмъртна - ...

Имало едно време едно малко момче, което живеело в София и мечтаело някой ден, когато порасне, да стане силен и смел Батман.
Имало и едно малко момиченце, което живеело в село Долно кучево и мечтаело един ден, когато порасне, да стане независима, смела, но и красива Софиянка.
Един ден малкото момчен ...

Не умирай преди да се съмне,
песента ми остава сама.
Сили нямам след скитане стръмно
да те губя и да се виня.
Остави ми вратата притворена, ...

До вчера бяха татуирани
единствено онези,
били със дрехи, но раирани
и от затворите, излезли.
Днес, всеки втори е със татус. ...

И отново е ден и градът ни проглежда,
две гугутки на жицата тихичко гукат.
Сръчно слънцето капки роса преподрежда,
шумно сурва се шепа листа във улука.
И отново е ден, а дъждът ни забрави, ...

Всеки миг идва със своето неповторимо дихание,
топло възбудено, или скърцащо в болка кървяща,
преливащо в прелестта на бухнали цветни ухания,
задъхано от изкачване към върховете пламтящи,
занемяло от ужас пред подлост, човешко лицемерие, ...

Ще кажеш ли, призрак небесен,
ти колко живота събра...
и беше ли някой човечец
тъй смел, че да вдигне глава...
към твоята плът да посегне, ...

Щом четеш това,
значи си грамотен,
значи виждаш, мислиш,
дишаш и живееш…
Щом четеш това, ...

Аптекарят на точното време
сипва в блюдото на везните
равни части от радост и бреме
в циферблатния път на стрелките.
Будни сънуват и сънни – будуват ...

Преклонна възраст съм достигнал вече -
почти съм тридесет и пет!
Пердаша стихчета по пет на вечер -
така приляга на поет!
По два пъти възпял съм всичко вкъщи, ...