Росица-Умница, бебе на шест месеца, обиколи градината на баба си, носена на ръце от своята майка и макар и много малка, се радваше на всяко цвете и пеперудка, махаше с ръчички към прелитащите лястовички и постоянно се смееше. Но нищо не можеше да се сравни с възторга й, когато застана пред розовия х ...

Галят ме звездните лъчи,
добре се чувствам в съня
и сънувам твоите очи,
ала, уви, идва пак деня.
И пак далек си ти, ...

Целуни ме!
Обвий ме в нежните си прегръдки.
И не говори.
Така прекрасна си!
Като невинна сълза в дъгата, ...

Отиваш си? Аз си отивам.
Обръщаш се? Аз се обръщам.
Наказваш ме? Аз го избирам.
Къде си ти? Аз съм си вкъщи.
Не знаеше? Вече не чакам. ...

Режеше я като нож
тази болка във гърдите
и не мигваше по цяла нощ
на сина си снимките събираше
Чух я тихичко в нощта ...

Издавам книга. Тя - прекрасна!...
Бе, как наредих тез слова?
Ще стане хит - това е ясно!
И кво ще следва от това?...
За мене статии ще пишат, ...

(приказка в рими по Ангел Каралийчев)
/Част трета /
Изскърца пак кованата врата,
от конски тропот тръпнеше земята,
в посока Тилилейската гора, ...

Вися,
като килотите на съседката от третия етаж
и съхна,
като почва,
през август ...

Как ухае на дюли живота
и все още е синьо-зелен,
вкус на лято и есенна болка,
сладка круша сред двор окосен.
Жълто грозде провесило чепки, ...

,,Тези малки същества,
дето по гърба ми лазят,
пият разни вещества
и се бият, и се мразят,
ме дълбаят във недрата, ...

...дали съдбата ми се смей –
харесах си едно момче?
За мен усмивката му грей –
стеснително като врабче!
Преди да ми рече – „Здравей, ...

Толкова отговори има в тишината.
И толкова красота в тъмнината.
На тъмно сякаш по-изострени са сетивата
и по-лесно разкрива се душата.
Тихо приседни до мен и ме остави да ти чета душата. ...

Бледосивата луна - на небето,
спуснало клепачи.
Бледосивата луна - и сенките
във здрача.
Сенките, бродещи в мен, ...

Скарали се славеят и чучулигата.
От двамата кой е по-голям певец.
Дочула, долетяла и авлигата.
Присламчил се дори един щурец.
Изправили глави и земни твари. ...

Непокорни,
с напрегнати ноздри,
с хълбоци потни,
пристегнати в ласото
на невъзможнотo, ...

Избрах си всичко сам в живота свой,
избрах на всяка крачка бран нелека,
избрах страдание, тъги безброй,
поех по по-неравната пътека.
Избрах това подтикван от копнеж ...

Беше топъл септемврийски ден. Ели отвори вратите на клиниката и прекрачи смело напред.Външната врата се затвори със стенание.Най-после бе свободна, далеч от сестрите, пациентите, белотата на стаите.Колко време бе минало, не искаше да помни- три или пет месеца...
Слънцето галеше бузите и си играеше с ...

(2-6)
Край мен сгъстява се полека мрака,
Звездите никнат – сякаш са цветя,
цъфтящи ароматно в пустошта,
красящи на Земята похлупака. ...

България с Бавария ще мерят си млеката,
а аз предлагам, леко да се дръпнем от софрата
и да помислим – мери ли се тигър с буболечка
или например дребна пеперуда с едра мечка?
Но хайде стига простотии, мили родни братя, ...

Утоли сухотата на бъдното.
Закачи брошка с образ на птица.
Нова песен запей. До отвъдното
следвай себе си. Вместо в матрица,
изживей го живота, препълвайки ...

И пак е есен, листата капят
и се стичат като сълзи в моята душа.
Тревата през пролетта зелена
в кафяви краски е сега.
Лястовиците в редици ...

В това обедно време комбинатът изливаше в нагнетеното пространство всички възможни звуци. Ръмжеше, свистеше, квичеше, свиреше, боботеше, хриптеше, бумтеше и шепнеше на странни езици като разпасан, пиян полиглот. Трима мъже и една жена с натъпкани с храна стомаси, след погълнатото първо,второ и трето ...

8.
Хората в развитите страни отдавна знаеха, че в Африка, а и някъде другаде по света, има глад и смърт. По медиите показваха дечица с надути коремчета и тънки пищялки, майки със съсухрени гърди, умиращи животни, напукана земя, от която надничаха жълти коренища...
От това се интересуваха най-вече за ...

Денят заспива върху дългите ти мигли.
Мълчанието е дворец от тишина.
Две сови, малки нощни лигли,
се смеят в близката гора.
Приятно е във лунната ни стая, ...

Облаци цигарен дим -
будни неспокойни нощи...
Защо сама себе си руша
в мрака на загиващия свят!
Загиващ свят - коварен зъл ...

Свали щита.
Махни завесата.
Нека аз съм зрителя,
а ти главният актьор в пиесата.
Из дълбините на душата си, разведи ме. ...

Ах ти власт,
зейнала си паст,
телата продаде
душите изяде!
Защо толкава желаем, ...

Беше залисана в работа и не усети подгизналия от вода мокет. Краката й изведнъж се намокриха. Пак си беше купила некачествени обувки. След това се чу гръм от късо съединение, компютрите и климатиците спряха. За миг офисът притихна, а след това настъпи масова суматоха. Всички се разтичаха, зазвъняха ...

(Не)споделено
Да красиво е, силно е, ясно е
как се гледаме. Непроменено е.
Хем е истинско, хем е измислено.
Скъпо струва ни че забранено е. ...

Вървя сега във есента с чалъми...
Край мен се носи мириса на сняг.
И вее вятър лѝсти от салкъми
край мокрия и на реката бряг.
И плачат облаците във несрета ...

/Лолита/
В шоколаденото щастие,
сред бонбонения рай
в плен на нискострастие
на фантомен господар... ...

Не знам дали ви е известно, но принцесата е само една, защото още преди да се родят, преди даже да са заченати, бебетата, без да знаят, се съревновават за една сребърна лъжичка. Тя не е точно вълшебна, една от бабите им я беше разменила за голяма купчина стари накъсани сребърни верижки, отеснели й п ...

Автор: Генка Богданова
Сбъдна се сънят на Дана
и кметица скоро стана.
Преизпълнена с желание
свика общото събрание, ...

Нима ти си още в заблуда?
Нима не си още разбрал?
Дори и с най-силния удар...
не ще ме събориш в калта...
Ранявай ме колкото искаш... ...

Сънувах те, майчице... В някаква утрин мъглива,
в която се сипеше сняг над пътеките зимни...
Наметната с шала си – тръгнах към теб, да те видя.
И в миг ме прободе сърцето – не пуши комина...
И стегнах сърцето си, мамо. Преглътнах сълзите. ...

И какво от това, че стремглаво препусках
та да стана на двайсет, и на трийсет и две!
Колко малко живях. Колко много пропуснах.
Ако можех минута да върна поне...
Щях да плача от радост щом ми рухват мечтите. ...

Все още идваш в съня ми,
и разпалваш моята страст,
неискам ти да си в ума ми,
да ме обсебваш с твойта силна власт!
Все още те сънувам и желая, ...

Разкъсвам се, на части се разкъсвам. Пилея есенни надежди, вярвам в чудесата. Разкривам отново света и сякаш станал е по-приказен и по-живописен. Дълбая по кората на дърветата. Живителната им мощ вече не е тайна.
Късам себе си, част по част и чертая обръчи от страст. Онази първичната. Пламенна и див ...

(по Закона за местните данъци и такси)
Нагазиха бъбриво през вълмóто на гробовете брадясали,
препъвайки се в плочи с кратки имена и простички фамилии.
Чернееха прегърбени жениците като мъниста, разпилени сред мъглата.
Подпрян на своята лопата, встрани почтително димеше с фас и потни длани циганинът. ...

Посърнала сърна в среднощни срещи.
Просветва светлина в църковни свещи.
Преброден брод към преизподня.
Изровен ров с ръце ще роня.
С взор в земята, теб да зърна. ...