Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
"Лудият" Маг
твоят мистичен Учител-
те, хората, така ме нарекоха!
"Лудият" маг съм,
твоят Духовен вестител!... ...
18+ Игрите на страха - пета част
Когато се събудих на следващата сутрин бях сама в стаята. Реших да се поизлежавам и да се възползвам от усамотението, за да помисля. Нужно ми беше малко време, за да осмисля случилото се предишната нощ. Любопитно ми беше, защо точно сега Мартин бе решил да признае грешките и лъжите си и дали въ ...
Луди,дърти лелки или на баба ти Дафа, фустаните!
Прощаване
И да прегърнеш своите вини.
В страха си да повярваш, че потребен е
и с много обич да го приютиш.
Душата-скитница в различни измерения ...
Доктор Вреден - глава 9
Чувах някакъв шепот до ухото ми, но не можех да осъзная дали сънувам или не. Думи, които не можех първоначално да различа една от друга. Тръпки преминаха по гръбнака ми и най-накрая се осъзнах и отворих очи. Димитър се беше надвесил над мен и шепнеше на ухото ми.
-И се събуждаш, и се събужда ...
Съперник
Кажи му да си тръгва, изгони го,
защото вече ти е писнало да ме делиш с него...
Смачкай го, набий го, победи го!!!
И признай, че ме обичаш на това голямо твое его...
Сто раковини
в морски цветя да разцъфнат.
Бяла надежда и синя дъга
ту се възраждат, ту глъхнат.
В младия шепот на морски звезди ...
Потъжи
Бягай. А разцъфналия зной...
Бягай. А сърцето на прибоя
кой ще утеши, незнайно кой..
Бягай. Тъй ми шепнат сетивата. ...
Безследно изчезнал
Попитах Луната: Къде си?
Казах ѝ: Гледай и търси!!
Минаха дни, минаха нощи,
А тя лице смени …мълчи?! ...
Калинка Бърборинка
с име сладко Бърборинка,
в рокля с черни петънца,
седем броя при това.
Цял ден пърха си на воля ...
Двойната корона на злото, глава втора
Коларов се прибираше пеша в къщи, той поначало рядко ползваше колата си, едно старичко “Рено”. Смяташе, че Пловдив не е чак толкова голям град за да не може да се прекоси пеша от нормален здрав човек. През тази учебна година беше оглавил катедра в историче ...
Полет
като птица разпервам аз крилата,
на слънцето радвам се като дете,
така не ми се слиза долу, на земята.
Тя е пълна с хората небрежни, ...
Дъждът
Носи се тихо безмълвният звук.
Сякаш заточен така е вовеки.
Толкова лек- ала с удар на чук.
Капе дъждът по листа и дървета. ...
За ИЗКУСТВОТО
Във кръчмето се събрали
поет, художник музикант
и започнали да спорят,
кой е по-голям талант. ...
Дървото край реката
В китната гора пролетта беше вече пукнала. Цветя и храсти споделяха своите багри, птици и насекоми се носеха из въздуха, забързани със своите цели и задачи. Ухание на свежест се рееше из цветната гледка, изрисувана от цъфтящи дървета, допълващи се с различни краски и оттенъци.
Въпреки привидната х ...
Късният сняг
Беше март, а бях се разлистил.
Цветовете ми бели отнесе
и запрати в лепкава кал.
В ранна пролет, в бяло разцъфнал ...
Трябваше
Беше му домъчняло
за онези наши мечти:
край на едно, на друго - начало.
Изприказва се мъдростта, ...
Крила ми дал, но трябва да ги шия
и без да видя тръгнах да политна –
съвсем наивно втурнах се към пропаст,
а той ме хвана, сетне ме издигна.
Крила ми дал, но нужна ми е воля ...
Движещи се проекции
Даа, май пробуждат се вече.
Спомнят си миговете - точно
и ясно - кои от преди били са.
Колко ли паметта им е дълга? ...
Красива революция
и чувство между уплах и възторг.
Направиш ли към мене две-три стъпки,
душата ми се свива на кълбо.
Разсеяно през пушека ме гледаш ...
...
последен опит да запазя отпечатък.
Покрий ме цялата с пенести вълни
и нежност като тях очаквана.
Сбогувам се със теб, море - ...
Подай ми ръка
когато целия ми свят се руши
Бъди сълзите, в които се потапям,
когато огънят цяла ме опустоши.
Когато на парчета рухна на земята, ...