Завръщам се с най-топлите си чувства,
всред залеза във приказния, неподправен, детски свят.
Сърцето ми забива лудо а душата жадно вдишва,
дъха на млечно-лилав, люляв ароматен цвят.
И пак ръце протягам към лъчите златни ...

Минутке спокойствие!
Твоята сила
в мигове нощни ми дава крила.
Тъй както в небето
Луната красива ...

душата -
в ЛЮБОВТА
зареяна
Земята -
от войнѝ ...

Все по-често чувам как душата ми плаче,
обречена да вижда истини и да мълчи,
жестоко е времето и някак нехае
да отрони своите истини...
Ридае душата — тъмна е нощта ...

опитах да ти покажа
необятността на любовта
опитах да залича страха
да го хвърля в пропастта
да гние ...

Звездичка една просветна през май
23 години вече тя е мой рай…
Зарите си пращаше към мен,
но неусетно някакси … порасна ден след ден.
Свети тя днес с ярка светлина ...

***
Цветовете ми ридаят в тъмното, търсят посока...
и всеки стон раздира едно „Обичам” в тишината...
А страховете дишат, ограбили времето ни...
*** ...

От скрина се подаваш и ме гледаш ти
с твоите големи, зорки бухалски очи.
И пак каниш ме свенливо
да забравим в миг, че времето лети,
залисани във волни, цветни, плюшени игри. ...

Любов ли е, разцъфват бели рози,
пламъчета грейват в очите,
и хукват... пътищата боси
на среща със усмивки дяволити.
Не пита никой, има ли дилеми, ...

Жаден бръмбар хищно пие късен цвят
с представа,че обядва у Лукул !
Нехае той , че свити на пашкул
отдавна братовчедите му спят!
Че утре ще завият зли фъртуни ...

Каква безкрайна юнска нощ
изтече бавно над морето.
Сред звездния ѝ сребърен разкош
е буден само замечтан поетът.
Сега вълните укротени спят ...

Искам да стана голямА.
Силно аз пак ще обичаМ.
Като моята мила майкА.
Аз, но сега все още съМ.
Малко сладко момиче. ...

Под сянката на големия бор,
сред звуците на старата къща,
плетяхме с тебе надежди
и мълчахме, слушайки вятъра.
Чемшири обгръщаха двора ...

чуден ден в зоопарка
слон язди крокодил
пингвинчета играят на петанка
таралеж в клоунските гащи се е скрил
две меченца сладки ...

Душа зелена. Синьото небе.
И хоризонтът ласкаво разгърден.
Тук всичко си е пак, каквото бе,
в годините, когато бях безсмъртен.
Земя – и от надежда по-красива. ...

Вишната на двора
пак е цъфнала.
Посадена от твоите ръце.
От мъничко дръвче,
с любов обгрижвана, ...

От известно време наблюдавам във Фейсбук повтаряемост в определени действия, извършвани от потребителите - мои по-близки и по-далечни ФБ приятели, които протичат в някаква (вероятно ритуална) последователност. Не съм запозната с резултатите, но реших да ги изследвам по-обстойно и да ги опиша в дневн ...

1. Играчките - неизменна част от нашия живот. Единствената разлика през годините е повишаване на тяхната себестойност.
2. Повечето в един момент се обръщат към себе си. Някои за да оправдаят собствените грешки, а други за да се променят към по-добро.
3. Ежедневната липса на средства, подтиква човек ...

Ерос Рамацоти - Са̀мо с теб
----------------------------------------------------------
Autori: Eros Ramazzotti, Adelio Cogliati & Pierangelo Cassano
---------------------------------------------------------------------
Автори: Ерос Рамацоти, Аделио Коляти & Пиеранджело Касано ...

Ти ме видя, аз също...
Само с поглед ме прегърна
и погледа ти сля се с моя...
И разбра какво е сърцето ми...
направи ме част от твоето... ...

Cinematic / Tribal
(правена на FL Studio Mobile)

1.
В мен пустота, около мен мрак...
И някакви странни фигури в бяло...
Къде съм?
Защо? ...

Глава XXVIII
- Рая, моля те свали Оливер долу от масата. Не виждаш ли, че муцуната му е в чинията ти!
Рая се ухили, но като видя суровата физиономия на майка си побърза да свали малкия лакомник под стола.
- Федя, нищо не си хапнал. Добре ли си? Искаш ли Лидия да ти приготви нещо друго?
- Мамо не се ...

Биаджо Антоначи - Ако наистина те има...
-------------------------------------------------------
Autori: Biagio Antonacci
------------------------------------------------------------
Автори: Биаджо Антоначи ...

Посипи ме с прашец, моя цъфнала вишно!
Скрий браздите ми фини от плач и усмивки...
Не, не искам във мен вече нищо излишно...
Ще заровя лице в снежно-листна покривка.
Ще се влея в земята под твоите клони, ...

Вятърът е мъртвия ти спомен,
за когото сухи са очите.
Мрачно е небето като пропаст,
скрила в дъното лицата на мечтите.
Няма кой внезапно да извика ...

Толкова дълго,
толкова дълго
изкачвах чужди върхове...
Дълго дишах разредения въздух
и сънувах дъждовни озонови сънища, ...

И още само миг и с теб ще бъдем на плажа... Ще се затичаме към хоризонта, който ражда слънцето секунда по секунда, вдишване след вдишване, и туптене след туптене на сърцето ми, на сърцето ти... Ще притаим дъх, без звук и без движение, докато ивицата стане полумесец – тънък резен диня, заблестяла в с ...

През кривите огледала на гладка мозъчна кора
във моята душа се вмъкна, с кама лъжа
отряза тук и там по нещо чуждо и непреживяно,
съши си го без срам във роклята на суетата,
решѝ, че сред тълпата ще минеш за богата. ...

Къде ли е тя, не знаем ние,
но всичко попада винаги там,
любов и музика в себе си крие
и болка и страх, понякога срам.
Разкошна, изящна изпълнена с плам ...

Казват, че характерът ѝ е пожар –
доближа ли се, ще се опаря.
Но пред нищо няма да се спра!
Обичам с огъня да си играя.
Чувствам се тлеещ огън до нея, ...

Следа от сърцето по път към душата
оставих пред тебе на прага любовен.
Разравях аз огън в ръка със машата
на делник навъсен в часа ни съдбовен.
И всякоя крачка за мен бе и радост ...

Ти помниш ли искрящите очи,
невинно споделената усмивка,
косите озарени от лъчи,
неволно изтърваната въздишка?
А помниш ли отлитащия залез, ...

Дали да не подремна месец-два поне.
После когато се събудя, ще помисля:
Стрували си да си буден, когато
около теб ежедневен мрак цари.
Когато си почти на петдесет, а чувстваш се поне на сто. ...

Не можеше да се познае. Не беше такава. Жаждата за мъст не я оставяше на мира. Не спеше, едвам слагаше по няколко трошички в устата си. Всичко ѝ беше безразлично. Дали е ден или нощ, какво значение имаше? Нейният живот спря в мига, когато разбра, че съпругът ѝ я мами. С момиче, няколко години по-гол ...