Безгрижно-безметежни стоите на "Върха".
Безизразно-небрежни мълчите за глада.
Ласкателно-копнежни за слава и пари.
Люлеещо-кънтежни за постове,коли.
Пилеещо-гърмежни народните пари. ...

Невинност и лъчи,
искри и лед...
Дошъл е март. Пристъпва пролетта,
усмихната като зарадвано дете.
Копнежът на стаените дървета ...

Атомно…
Събират се стихиите във мен
и тихо се превръщат в нежност,
света ми от безкрая озарен,
нашепва за пристигащата вечност. ...

Дълбоко се съмнявам в любовта
негаснеща, запазваща се вечно,
устойчива като годишни времена,
поднесено блюдо горещо.
Съмнявам се във искрените чувства, ...

Събужда се от сън, със поглед примижал
и слънчева милувка го посреща.
Усмихва се насреща, спомен оцелял.
За топъл ден, живота пак се ражда.
А утре пак привидно ще притихне, ...

"Родена съм във нечий свят,
осъдена да бъда вечно чужда,
а искам да се прибера "у нас",
ужасно искам...
имам нужда! ...

Събирам аз...
Събирам във сълзи
студени и безкрайни нощи,
утрини без изгреви,
мъгливи, мрачни дни ...

Не ми пиши на тази поща!
Че все се стряскам,
като видя надпис:
"непрочетени 2 броя".
Очаквам да ми пише ...

Зима бяла се е спряла
над градчето китно Бяла.
Бели ниви, бели двóри.
Сняг затрупал е стобóри.
Бяло агънце подскача, ...

ЦВЕТЯ ЗА БАРДА
Eдна пожълтяла черно-бяла снимка, отпреди близо четиридесет години, припомни на Барда как навремето събираше в градинката до фонтана на импровизираните си концерти десетки почитатели, предимно младежи на неговата възраст. Бродираше страстно арпежи по струните на китарата и не просто п ...

ПРОКОБА
Ах, как желая
да се впиша,
с думи прости
в „Литературния небосвод”. ...

Омръзна ми,
не,
писна ми
да съм поет.
Поет е всеки, ...

(По действителен случай)
Бяхме заедно още от първи клас. Четирима големи беладжии. Цанко, Янко, Станко и моя милост. Освен че за разлика от героите на Дюма нямахме шпаги, другото разминаване с тях бе че ние не спасявахме ничие царско достойнство. Ничий авторитет. И не се борихме срещу сиви кардинали ...

Този дъжд не плаче,
а почти се смее
над тъгата наша
по отминалото лято.
Тихичко почукват ...

Рисувам с въглен
профила ти
и въгленът
все
се ...

През март, дърво посях за да расте
в едно с човешките сезони
мечтата ми за дом и за дете,
и люлка, скрита, в неговите клони.
Април събуди първия филиз. ...

Ти си моят свят!
На изгрев слънце
тихо влизаш
притихваш
с полъхът си ме обгръщаш ...

Бе шумно и пълно с хора. Навън бе тъмно вече и ярката светлина в стаята дразнеше очите ми. Видях го още когато влезе. Не го познавах, но беше като песен, която съм слушала през цялото ми детство. Кислорода в стаята се изпари. Стана ми задушно и горещо нищо че бе зима. Тъмнината превзе апартамента. Н ...

1. Изкусният ще разглоби своя живот за ремонт и после пак ще го сглоби.
2. Ако постоянно се сравняваш с другите, рискуваш винаги да си неудовлетворен.
3. Недокосваните спомени са най-горчиви.
4. Мигът на истината за твореца е времето от представянето на творбата до първите отзиви.
5. Печалбата от ха ...

Силна съм, но съм и слаба
вдигам все голяма врява.
Искам в този ден зелен
аз да стана феномен.
Да крача бодро и с вдигната глава ...

Золотой кувшинчик
Ваня Пазибар, неожиданно оказался владельцем большого кирпичного дома в этом селе, может даже случайно, потому что сам из другого села, там не очень-то родом выделялся, - тут приведенным зятем сидит в самом богатом из уцелевших старых кулацких домов. Оказывается, важность какая-то ...

Усетих те, любов,
когато се завърна,
в ден обикновен.
Не беше сън,
а гръм в небето задържан. ...

Очите ти – искрици, като звездици,
а устните ти – сладки като шоколад.
Косите ти меки, веят се като коприна.
– Ангел ли си?
– Не, просто жена.

Лъжа е, че съм те забравил!
Лъжа е,че съм си простил!
Лъжа е, че те срещам безразличен!
Как бих могъл?! И бих ли бил
способен да остана жив за миг дори, ...

Навън студено е.
Понякога и вътре...
Недей прегръща с ледени ръце,
едва го стоплих, ще замръзне...
крехко е влюбчивото сърце. ...

На вън вали сняг на парцали, студ както никога до сега. А сърцето ми навярно замръзнало е и се е превърнало в буца лед. Толкова красиво се сипе снегът, че пълни очите ми с радост. Само че душата ми е сива няма кой да чуе мелодията ѝ. Ще погледнат ли очите ми отново с любов? А сърцето ще обикне ли от ...

Днес не си закачих,
мартеничката любима.
Чаках любовта красива,
да посрещнем Пролетта.
Слънчицето, бе ми другарче, ...

Мразя
Рождения си ден
И всички празници
И неделите също мразя
Зимата ...

Трети март, празник за нас си ти,
страната ни от дълго робство се освободи!
На този ден България,
отново на картата се появи.
Пет века под робство народа ни бил, ...

Квартал – заприличал отдавна на гето –
опоскано и изтърбушено,
бе скътал в най-кривия край под небето
самотна къщурка олющена.
Стопанката – стара, без никакви близки, ...

Може би вината се крие дълбоко в нас самите.
За разочарованията, сълзите, щастието, дори и любовта!
Изгарящата вина, че сме отблъснали стойностните хора,
затваряйки се дълбоко в себе си с крайна враждебност
и неспособност да оцениш истината. ...

Поисках да усетя пролетта,
да плисне сили в зимните ми вени,
но снежната вихрушка разпиля
надеждите за стръкчета зелени.
Навсякъде – виелици и мраз, ...

Мечтая.
Тъгувам.
Проклинам.
Будувам.
Старая се. ...

Затвори очи и представи си,
че съм най-прекрасна на света,
че съм млада и красива,
че съм истинска звезда.
Помечтай си да си с мене ...

Ядрото на свободата е в окото на рибата,
побеляло от последния сняг.
Хвърчилата са хриле на небето
за командното му дишане,
когато от глухарчетата киха ...

Под тази тиха белота,
премръзнала, но оцеляла,
живеят топлите лета...
Но тя за любовта е цяла.
Живее мраз над топлота – ...

Не ти ли дадох всичко, което можех?
Каквото носех в себе си бе все за теб.
Потъват в тъмното днес думите нищожни
и все съм тъй от Господ Бог проклет.
Откъснах ти парченца от душата си ...

Амулетът - това е силен предмет - предмет, зареден със сила, който като се "присъедини" (по време на първия контакт) или като се съедини с човека влияе на неговите мисли и чувства, а от тук и въобще на живота му. Следователно амулета става фактор в човешкия живот. Амулета в този смисъл е живо същест ...

Отивам на реката, не да плача,
аз искам да открия твоя лик
във бързеите чисти и да чакам,
за да дочуеш моя кански вик.
Отивам на реката, не да плача, ...

С пуканки накичиха дърветата
зеленото петно на сивия квартал.
Усмихват се загадъчно лалетата.
Градът пробужда се. Не е умрял.
От детски смях кънтят паветата ...