България!
Страна на шепа хора ти остана,
а историята те познава и като Империя голяма!
Та нали за нас Вазов " Аз съм българче " остави,
а после разни хора наши ни нарекоха славяни! ...

Ще бъде дълга и студена вечерта,
ела при мен, на топло пренощувай,
в живота има радост и тъга
но моля те, сега не се страхувай!
А после, ще посрещнем утринта, ...

В такъв кучешки студ нормалните хора не пускат и кучетата си вън, затова, когато Силвето се прибра, въздъхна с облекчение. Ей сега ще си запари чай, ще разпусне, после ще спретне нещо за хапване, ще се напари в банята, едно вино ще удари…
- Силво, Силво, ма! – провикна се от хола разгологъзения Миро ...

- Това, лудото, Господ да му е на помощ! То че прави бели, прави, ама и много го бият, мари!
- Бият го, зер, Господ да ги убие! Ами дано е жива майка му, че като се загуби, тежко му и горко.
Така си хортуваха бабите, насядали на големия пън под ореха. Като поошетат из къщи, се събираха на сянка или ...

Котаците ловят снежинки в полет,
трепери в снежни клони чинка сива
и двете чакаме те, свидна пролет,
но зимата не си, не си отива.
Висулки под стрехата ми сияят, ...

Научени са да крадат, те нямат муза и талант
не знаят и кога да спрат, те просто искат да блестят,
да светят в поетичната си нощ като луна,
макар и с отразена светлина.
Готови да платят цената на позора, ...

Невероятни пролетни поля летят
насреща ми, пречистено-зелени.
Извива светло и звънливо моят път
и пак изгрява пролетта за мене.
Пътуване – благословено време ...

Мартенска радост си ти,
сбъдна мечтите ми, сине.
Щъркелът, който лети,
чу и не ме подмина.
Спусна вързопче за мен, ...

от конче вихрогонче хвръкна стрела
и без да иска крилото на лястовица одра
три капки кръв капнаха от небето
върху момчето яздещо през полето
на ръката му имаше амулет ...

ЗА ПОЕЗИЯТА
Поезията не е само думи.
Емоция, от нищото дошла!
За мене тя е стреляне с куршуми
и гребане със счупени весла! ...

Честит рожден ден!
Светъл пример не бях, нито ясно небе –
все стремглаво обяздвах Пегас.
Но през целия път ти юздата ми бе,
мое кротко, премерено „аз“. ...

21.
- Добър вечер...
- А, заповядайте... Пак към вас ли?
- Да, да... Пътували ли сме друг път?
- Да, нали често ви прибираме... Извинявам се, само да звънна на жената да ме изчака малко, че тръгвам с клиент... Аз съм... След десет минути идвам... Работа... Да... Чао... ...

Хрупка снегът под случайните стъпки,
в бяло искри и ти спира дъха.
Сгушени клони, под него напъпили,
спят и сънуват днес цветна леха.
Неми са къщите, няма и улици, ...

Пролет моя,
как те чакам!
Да възкръснеш из снежните друми,
да изпъстриш с розова клонка дома ми.
Да изгрее с усмивка зората, ...

Хукна по улицата с всички сили, стискайки ботуша в едната си ръка, а ребрата – с другата. Виковете на войниците, докато се биеха с Калахан, все още се чуваха, но в Елизабет нямаше и капчица съмнение, че много скоро той ще се разправи с тях. Дали щеше да тръгне след нея тогава, или шумът от битката щ ...

от Андромаха (Белла)
„Ледът е спотаена жажда,
оставена да се охлажда,
за да не ни изпогори... „
Ледът е само вкаменена жажда ...

Прости ми, не съм съвършена,
ти често го използваш срещу мен.
Натякваш слабостта ми и ранена
очакваш да остана в твоя плен.
Прощавай, но не мога аз да бъда ...

Червено в жълто преминава,
но тъй горещо пак остава.
Бели пламъци изгарят,
сякаш в пепелта звезди изгряват.
Бял лист с мастило напоен, ...

Раждаш се
радост за родителите
после... идват бедите
грижа за родителите
но поемаш живота си в свои ръце ...

на Д.М.
Ти не можеш да обичаш.
А пък аз съм те избрала.
Диви мълнии привличам
с нежността си премаляла. ...

Искам те!
Марио влезна в стаята и затръшна вратата след себе си. Веднага отиде към спалнята. Там го чакаше неговата Алисия. Брюнетка с къдри с остър връх и едни сини като морето очи, тяло като богиня, бюст като на Афродита и мръсен ум, по голям и от на дьо Сад. Както винаги бе облечена с черните си ...

България е вселена, свят, отечество; стряха, приютяваща хиляди смели чеда, родител на Героизма, покровител на онова непреходно чувство, което ни кара да усещаме кипеж във вените, да спрем на място, да поднесем венци на юначните ни герои и да се любуваме на всичко свое, подарено ни от ръката на мъдра ...

Какво дочух, не бе ли нежен шепот
от първите искри на пролетта?
Отново прозвуча – красива ехо
от стъпките на мека топлина.
Ела, за да събудиш красотата, ...

Ветре бурни, защо не заспиваш?!
Уморен си от дневният бяг.
Разкажи ми за вечната обич,
ще те скрия до външният праг.
Ветре мъдри, ти всичко разбираш! ...

Какво са книгите?
Мислите на писателя?
Моментното състояние на автора?
Или са огледало на целия вътрешен свят на създателите им?
Книгите са това, което искаме да бъдат. ...

Златната рибка се оказа обикновена каракуда и ми омръзна вече да клеча край гьола за тоя, дето духа. Говоря му на д-р Г, че трябва да се смени стръвта, но той все ми разправя едни небивалици, че златните рибки кълвели на кебапче, на пържола, на хайвер... „Абе приятелю, - обяснявам му – времената сег ...

Какъв за Бога беше тоя трясък
и тази вцепеняваща вълна?
Душата – скъпоценен камък с блясък,
разби се на стотици стъкълца.
А бе сапфир, сред каменна градина, ...

Сред късни часове агонизирам
и клада е последното ми време.
В руините на спомени се взирам,
дори надеждите са непосилно бреме.
Родилните води сега изтичат ...

Крета къщата – морна, самотна вдовица –
напоена от спомени с тежкия дъх на пелин,
а на покрива стар, като фар за изгубени птици
дуелира се с вятъра ням и опушен комин.
Поразбит от годините, килнат, без няколко тухли ...

Боли ни, когато се гневим.
Гневим се, когато сме безсилни.
После пък униваме, скърбим.
Съдбата на ум или с глас корим.
Жадуваме неистово, горим, ...

Понякога и тя си тръгва.
Затръшва входната врата.
Прехвърля прежните си чувства
към друга нечия душа.
Забравя страстите, сълзите, ...

Една сълза,
една дъждовна капка,
една река,
една усмивка,
една надежда, ...

Много хора са алчни да сбират
във душата си чужди сълзи.
Все едно диаманти намират,
щом към другите мъка пълзи.
Много хора са склонни да хранят ...

Безмълвна ме остави тази нощ
присмиваща се с твоят смях.
С една интрига за разкош
прободе мислите ми с грях.
А бе април – валеше цвят, ...