Погледни ѝ очите –
обещаващо сини,
като лунните нощи
между пролет и лято.
Из пределите скитат ...

На В
Рисувай ми дом, светлина и прозорец.
Препускат миражи по нощните пътища.
Когато те няма, аз сам си говоря
и пия тъгата на будните сънища. ...

Земята се върти около оста си
със седем милиарда земни страсти.
Превила гръб, безмълвно носи
мечти, надежди и въпроси.
И пори космоса сама ...

Небето над нас сега е безоблачно.
Пълно безветрие. Тишина и мир.
Мир и блаженство.
Но там някъде. Отвъд хоризонта.
Там се ражда бурята. ...

Насъбрал се жар сърцето таи,
след всяка горчивина, фасът
приятел верен до него пламти.
Цигарата не ще му навреди, а
този незабележимия с образа ...

О т сутрин до вечер,
Б ез да го искам.
И да си далече,
Ч увствам те близка.
А з, на обич обречен, ...

Колко вселени завладя?
Не за да ги притежаваш,
а за да препуснеш из тях,
без някога да съжаляваш,
че устремът ти те е спънал? ...

За Ангел аз те мислех и те обичах,
защото Ангелите умират без любов...
Но не знам дали не съм се лъгала
и днес те питам:
Ти Ангел ли си или си Демон най-жесток? ...

Есента е... многолико и сложно понятие.
Днес тя кротко ме учи да я разбирам –
с боси стъпки по шумата пише соната
и нехайно оставя вятърът да я изсвири.
После ме ослепява с най-светлия лъч, ...

Колко сме крехки, колко сме чупливи,
а се държим сякаш сме от стомана?!
Духът крепи ни, затова сме живи,
и него трябва ловко да измамим.
С илюзии се храним и с надежди, ...

Люлее се мъгла, като дете,
между стеблата на ръцете.
Смехът ѝ бистър, сякаш е звънче,
прогонва съненото в раменете.
С околните, един до друг, вървим. ...

Щастлив съм сега да напиша
какво е за мене любов.
За мене любов е, когато
ти кажа без капчица страх:
„Свободна си, можеш да тръгваш, ...

Не харесваше моловете. Не обичаше и гробищата. Сред високите кристални светлини, многоцветни лъскави реклами, тичащи деца, бутащи се мъже и жени и ставаше тъжно и задушно. А гробища не обичаше, просто, защото преминавайки покрай редиците с паметни плочи в ума и летяха картини от неизживени мечти, ща ...

текст и музика-Соня Станчева
аранжимент-Кирил Гунчев

Знам как обичаш мойта компания,
когато настъпи нощта.
И докато гориш в пожар от желания,
ще повярваш, че Бог е жена.
💗 ...

Случайно, или пък по нечий знак,
преплете пътищата ни съдбата.
Объркана и наскърбена бях
от хорска завист - чувство непознато!
Една сълза ти с устни пресуши ...

В езерцето на очите ти,
под храсталака на миглите,
до блясъка на звездите,
сянка от уплаха виждам.
Твърде силна, твърде слаба, ...

Миг преди бурята само
някак измамно е тихо.
После ще лумне бял пламък
и скоро няма да стихне...
В огъня там ще умират ...

Денят,
такъв, какъвто е,
се взира
в циферблата.
Връз малката стрелка присяда ...

Напомням - калейдоскоп от образи, случки, хора... Всякаква шарения - без особен сюжет. Объркан и хаотичен като живота...
Глава четиридесет и шеста
За стария дресьор и атракциите му
Рекохме да влезем за малко във Ванчовото кафене, да пийнем по едно горещо, а после пак да отидем в парка. Грехота е да ...

Цял ден хвъркаме от цвят-на цвят
и прашеца носим. Грам-по грам.
В кошера ни чака тарикат,
търтей тлъст и с апетит голям.
С работата той е скаран, ...

(На Ангел)
Отвътре е толкова празно
Пусто, тъжно и самотно.
Остана само сърцето омразно
Да плаче и бие неохотно. ...

Тръгвам отново. Загубих се. Пак ли?
Време отровно гърдите пробожда.
Имам пред мен от безпътици факли.
Ръчно направена вяра оглозгана.
Давах, а нямах. Бедност изстадана. ...

è
приятелството
временеподвластно

Думата „сила“ е често използвана от мен под една или друга форма, в един или друг контекст. Силата на жената, на мисълта, на волята, а сега и на молитвата.
Сама по себе си думата молитва излъчва сила. Без колебание това е последното средство, до което често прибягваме, но очакваме да е най-силното и ...

1. Хиляда лъжи не могат да заместят една истина.
2. С малките планове започват големите дела.
3. Добрият човек може да се срещне и в най-лошото семейство.
4. Безтегловността е временно състояние.
5. Колкото и да си голям, не се опитвай да стърчиш над другите!

Върна се на село с надеждата, че ще живее спокойно и добре. Ще обнови бащината къща, ще засее много цветя, да и радват душата. Не обичаше да ги къса, искаше сутрин щом стане, да почувства аромата им ведно с чистия родопски въздух. От терасата й се виждаше гората, есенно накипрена в жълто, кафяво, че ...

Неграмаро - Само 3 минути
--------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Giuliano Sangiorgi
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Джулиано Санджорджи ...

Да обичаме, означава да си вярваме...
а от тази любов изтъкана от вяра
няма по - истинска и несломима...
Само ако знаеше колко съм влюбена
в теб, в живота на всяка точка и свят... ...

Мода - Достатъчно никога нямам
------------------------------------------------------------------
Autori: Emiliano Cecere, Lapo Consortini & Marco Ciappelli
------------------------------------------------------------------------
Автори: Емилиано Чечере, Лапо Консортини & Марко Чапели ...

Все някога аз ще издъхна...
загледан в небесната шир...
в безкрайната горе вселена...
и в нейните чудни звезди...
Душата ми дълго ще броди... ...

Как се става българин?
Адски бързо. С много пари.
Кръвта не е важна.
Сякаш дяволът превзел е света.
Ето, отвсякъде се показва. ...

На Е. С.
Ти си всичко, което не съм.
Аз съм всичко, което не си.
Докога ще си само мой сън?
Докога ще съм твой блян красив?... ...

Доброта
Къде си ти сега Доброта?
Скрила си се дълбоко сега,
дълбоко в човешката душа!
Заедно със своята сестра Тъга! ...

АМАН
Аман от скапани съседи!
Не всички хора са добри
Не свършва всичко със победи....
Не чакай само добрини! ...

Аз винаги гледах през тъмен екран,
разкъсан от чувства познати.
Тълпата крещеше: „Та той е пиян!“,
топовен куршум ме разклати.
За хиляди братя останах „човек“, ...