Останаха ми зъбите в английско.
Беззъб отивам в моята Родина.
На празниците, даже да не искам,
ще се лиша от мръвка и от вино.
Учудени четящите ще бъдат. ...

Денят ми като щъркел черно-бял,
грижовно пак перцата си подрежда,
озърнеш се и ей го отлетял,
подир поредна пролетна надежда.
А мрачно и студено е навън, ...

Спасява ни само безкористна вяра,
че злото не ще оцелее,
на нас ни е нужна и обич без мяра
и светъл денят ще се смее!
Спасява ни само задружен живот, ...

Ода за един народ
Ех, Родино моя мила,
на народ не си случѝла!
Все дебили, идиоти,
правят се на патриоти! ...

Застъпват се сезоните,
клошарска дреха.
Не са по мярка,
служат за покров.
Един съм го зачеркнала, ...

Гледането, съзерцанието и прославянето
Гледането и съзерцанието – те са в основата, на всяко мислене, медитация, действие и успех – те са началото на всичко, което човек прави, и са често и най-доброто, което човек може да направи в даден момент. Например, доволен си от някой човек, или недоволен по ...

Днес ми е щастливо, лекокрило
и не стъпвам по земята, а летя.
От студа ми става даже мило,
враговете си с любов теша.
Днес ми е лилáво, пъстрокрило, ...

ПРОСЯК
Всички думи горещи ще станат на прах,
ако ти на една не откликнеш поне.
От сърцето си всичко за тебе събрах
и стоя - беден просяк - на колене... ...

Не бъркай тишината ми с мълчание
аз всъщност от столетия крещя
защото вековете помежду ни
единствено побира есента
а вън дори не е засвирил вятър ...

Тя носи болка и лекува рани.
При всеки спира в неочакван час.
Красива е, от всекиго желана.
(Под този образ я познах и аз.)
Не я повиках. Тя сама дойде – ...

К Л Е Й М О
На тази, гдето ме улиса,
да бъда цели нощи буден,
на тази гдето ме ориса
да крача сам по пътя труден... ...

Те родители нямат,
често едва оцеляват,
а понякога от глад гинат,
че безсърдечни хора ги подминат.
Нека да помогнем на тез деца, ...

Днес събудих се в прегръдките ти, но ми бе студено. Потрепнах, от страх навярно. Станах със уплаха. Облякох твоя дреха, ухаеше на друг. Захвърлих я. Потърсих своя сред бъркотията от хиляди неща. Останала бе само тя, роклята от първата ни среща, цялата на цветя. Облякох я бързо, ала пак ми застудя. Н ...

Повтори.
Бялото вълчание на зимата.
Следите: Скрежни шипки. Рани.
Мъглите търсят. В нещо да ме има.
Снегът тежи. И доземи се кланя. ...

Ръцете ми отслабват, но дланите – сърбят.
Усмивката остава – очите ми скърбят.
Краката ме забавят – мечтата ми лети.
Годините препускат с напукани пети.
Душата ми угасва – сърцето ми гори. ...

Ново начало –
очаквано, откупено.
Всяка вечер
отново с обич поднесено.
Нека бъдем щастливи – ...

Бог ни е дал цветовете.
Не е слагал символи в тях.
Но, неговата мисъл потъна в умовете,
а на земята се засели страх!
Всеки цвят облече в символ! ...

Знаеше колко време е минало единствено заради прясната болка, съпътстваща всяко вдишване. Броеше всяко едно от тях, за да не мисли върху това, което се случи, и какво променя то. Не беше готова.
Затвори очи и продължи да диша. Вдишваше и издишваше.
Вдишваше. Издишваше.
Вдишваше.
Само това й оставаше ...

,,Голямо уиски'' – каза момичето на бара с най-тъжните очи, които съм виждала. Обърнах се, загледах я – хубавица с дълга и гъста коса, чакаща с нетърпение своите 100 милилитра утеха, гледаща тъжно, объркано и жадно. Трескаво чупеше пръсти, сякаш чакаше някой и често поглеждаше в телефона си най-веро ...

– А… а-ало, това телефонът на доверието ли е?
– Слушам ви.
– Аз… разбирате ли, аз искам да се самоубия.
– Вашата жена ли ви напусна?
– Как познахте? ...

> Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!
> Димитър Талев "Железният светилник"
>
>
От яростни дни на греховна замяна, ...

Понякога искам да пиша за теб,
за всичко отминало,
което сме имали,
за неизброимите начини,
по които те обичах, ...

Вещица ли бях, или просто омагьосана?
Извършила грях, или късмета прахосала?
Ти ли ми донесе зла магия,
Че от лошото не мога да се скрия?
Всеки ден от спомените трия, ...

Севиля
Никой не викаше и никой не тичаше подире ми. Остана само тревожното предчувствие за това евентуално развитие на събитията. Улицата – дълга и права надолу. Доста време щях да съм видим за предполагаем преследвач, затова свих в дясно и попаднах в един безистен където да се успокоя малко. Огледа ...

Свети Валентин... Да празнуваме?!
Какво искам ме питаш.
Трябва ли подаръци да разменяме?
Модерно е – казват – опитай.
Материална не съм, извинявай. ...

Попитаха ме за какво мечтая нощем,
Когато сън не ме наляга.
И за кого си мисля сутрин,
Щом всеки мрак от светлината бяга.
Попитаха ме как се справям, ...

Зелма Илона влезе в асансьора, обшит от всички страни с огледала . Вдъхновена от положителния си хороскоп за деня, тя беше забравила днес, за страховете си. Облегна гръб в едно от стъклените отражения и вдигна поглед към брояча, който отчиташе, всеки следващ етаж на сградата. Загледана в числата тя ...

Притворих за последно аз очи.
Изпратиха ме без монети връз клепачи,
че майка нямаше пари.
С пари не разполагаха и мойте братя.
Ридаейки, говореха за мойта смърт. ...

Щастие мое я наричам
Усмивката и е различна
В очите и чета думите "Обичам те".
Тя ме промени
Казват че всяка може ...

Посвещава се във връзка с 4 януари
Денят на Освобождението на София
ЩУРМЪТ НА ЛЕДЕНИЯ ВРЪХ
(импресия)
Генерал Гурко застана пред войниците и викна: „Юнаци, време е да покажем още веднъж, след смелите боеве на Шипка, нашата сила и мъжественост! Лявата колона, ръководена от генерал Дандевил, трябва да ...

– Тати, тати...
Носех Бори на гърдите си с лице към мен и той гледаше през рамото ми към някой зад нас. Потупах го разсеяно по гърба:
– Не е тати. Тати го няма, мама. Това е друг чичо.
Бяха направили нов търговски център и се мотаех да разглеждам след работа, не ми се прибираше, а времето навън беше ...

Животът е нотна тетрадка...
щом нотите ти подредиш...
създаваш мелодия златна...
и стигаш самия зенит...

Дъждът вече бе поспрял. Две денонощия се изливаше над малките планински селца. Дърветата бяха клюмнали, листата им вече изтощено се предаваха и падаха бавно към калта. Земята бе пуста. Нямаше ни тревичка, ни цвете, а само локви и унищожение. Цяло лято жаркото слънце мъчеше хорицата, нито една капка ...

Изгарям
Бавно,
Красиво е, виждаш ли
Как се проклинам във пламъци
Бледи от спомени ...

Не се оплаквай в себе си дори..
Станка Пенчева
Не се оплаквам, не виня
за белегът стърчащ, отблъскващ,
за кръста що ме разпна, за нощта ...

Възможно е...
Любувай се все още вечер на Луната,
радвай се още и на трепкащи звезди!
Не загасвай от очите сини светлината
и нека празнично, ...

Тя се страхува само от градушките – 13та част
Антон гледаше сигурно от часове скупченото потрепващо в конвулсии тяло на Мета или поне така му се струваше. Не изпитваше нито жалост, нито пък се радваше, че тя страда – наслада му е доставяло винаги, когато страда душата ù, тялото ù – също, но само ког ...

Да благодарим, че живи сме,
да кажем здрави,
комата хлебец честно стискаме в ръце,
небе свободно всеки ден ни поздравява,
ту с слънце, с облак или с дъждове. ...

Имах проблем с очите –
прекалено много телевизия и видео игри.
Имах...
Докато не срещнах твоите. Бяха красиви.
Толкова, че успя да премахнеш проблема със зрението, ...