Морето е с отворени очи.
И гали тихо нежният му гребен,
и учи песента да не горчи
без тебе, и единствено за тебе.
Затрита в лабиринти е страстта, ...

Сини вечери, нежни и скромни.
Бели страници – кой ли ги помни?
Черни букви – страст от страстта,
би ли пръснал сред тях мисълта?
Те се страхуват от вечните чувства. ...

1.
Възкресение
Казват, че ако човек бере душа по Великден, то той е чист и праведен – свят човек. Това тяло, в което е живяла чистата човешка душа, ако ще преживява мъките на Исус Христос, търси начини да се опростят греховете на обичните му хора и да не се пишат неговите на тях.
Има един дълъг и лъ ...

В нощта хиляди звезди сияят –
нека всички тях да ти даря,
а ти дай ми на любовта раят
и аз ще ти благодаря.
Пролет е сега – усмихни се на мен, ...

Мария свежда глава, смутена от съчувствените погледи на минувачите, докато количката й трополи по неравните плочки на тротоара. Облечена е в лекьосана болнична нощница, косата й е сплъстена, немита от седмици. Острата болка в кръста се засилва при всяко разтрисане.
– Съжалявам, но плочките са разбит ...

Бабините гозби
Още ги помня тези вкусни летни вълшебства, сътворени от баба с продукти от двора и градината...Простата храна, която създаваше по собствени рецепти беше неповторима и сега си спомням за нея с малко тъга, защото повече никога няма да ги опитам, а и доста от рецептите си отидоха с баба. ...

Нали щяхме да се грижим за чувствата на отсрещния? Ти ми обеща. Бях глупав, пленен от искряща усмивка човек. Чувствах. Имах сърце. В слепоочията ми бумтеше желанието да си моя и ничия друга. Егоистично ли ти звучи? Възприемай го така, както искаш. Аз бях готов да се боря за теб. Милеех за нашето общ ...

Не един и двама са поетите,
които плачат по нея.
Не един или два стиха кървят,
с нейния почерк.

Без сбогом си отиде, мамо.
Тихо и безмълвно.
Чакам те и знам,
че път обратно няма
Само споменът остана, мамо. ...

Все питаш за безсънните ми нощи,
а аз отдавна спрях да ги броя!
Не зная, жива ли съм още –
най-грешната сред грешните в света!
Нозете ми до болка са ранени ...

Марийка: Иванчо, вреден ли е алкохолът?
Иванчо: Категорично не. Откакто се помня да пия, не съм навредил на никого от околните. Дори и на Сергей Скрипал!

Сняг от ябълков цвят.
И отново април е.
Пак се вглеждам назад:
Господ в мене повил е
чист и чакан живот... ...

Ще седнем ли, Господи, с тебе на масата –
нали сме все хора, мъже и половина,
да разчупим парче хляб да нахраниме вярата
и кръвта да подсилим с поне чаша вино.
Молитвите, тях вече всички ги казах. ...

Онова, за което мълчим...
Онова, което желаем...
Онова, за което не спим...
Онова, за което мечтаем...
Онова, което усмихва... ...

Поредно корабокрушение,
събирам сили да заплувам,
след залез – кърваво знамение,
спокойни брегове сънувам.
И пак горчи солта по устните, ...

Остави ме да бъда твоят художник,
твоят създател, твоята съдба,
седнал замислен пред своя триножник
те гледам: "Боже, каква красота!"
Как да рисувам очи, във които, ...

По „Животът е...“
от Андромаха (Белла)
Научи ме, когато ми е тежко,
когато сякаш няма да разсъмне,
когато всяка истина е грешка ...

Юрий Гагарин
съветски - усмихва ни -
все тъй - по детски!

Ќе ја изгаснам љубовта
како светло во собата
кога ќе сфатам
дека е порок
кога ќе стане неразумна ...

Непознатият стрелец беше изчезнал, бърз като сянка. Бяха го зърнали само за няколко секунди, след което той се скри от погледите им сред дърветата, който протягаха безбройните си клони като грамадни ръце.
Неочаквано Явор се изстреля нагоре по пътеката.
Бързо взе разстоянието до поляната.
Слънцето бл ...

Добър вечер, мое тъжно плюшено мече!
Моя стара нестоплена тъга.
Добър вечер, мое парцалено сърце!
...шито сълза по сълза.
Добър вечер, мое тъжно плюшено мече! ...

Храна не ми е нужна,
нощта ми е погача.
Едно е да съм сита,
а друго да не плача.
Луната да ме слуша, ...

Още при първата ни среща, преди няколко месеца, нещо силно ме беше учудило. Такава стройна, млада и хубава, усмихната и уважителна, а сякаш стои малко на ръба… Не си спомням точно защо беше влязла в книжарницата.
Тази сутрин тъкмо изнасях рекламната табела навън, свеж и топъл се очертаваше пролетния ...

Насели нивата със ръж,
бранували я с' сухи клони!
Видял баща ми, като дъжд
майка ми сълзи да рони!
След болки и родилен зор ...

Пет прасета се събрали
пред съдебните портали.
И разпънали плакати:
"Не на Кóледи богати!"
Силно викали, грухтели, ...

/Женска изповед на 8 март/
Моят бе, моичкият ги приказва такива едни..."Любимата жена, вика, е хляб наш насущен. Ама на човек понякога му се приисква кифла"... Иначе, да помни кога какво е – никакъв го няма. И се налага на този ден да го питам отдалече: „Някой дали помни днес има ли нещо празнично з ...

Чужди ще се простим. Хладен е март.
Пак е завят пътят за Драма.
Изгубих си картите. Няма хазарт.
И посред зима няма и драма.
Отговор непременно сърцето ще иска. ...

Исках да вярвам в любовта,
да намеря път към сърцето ти.
Това за мен бе вечността –
поглед дълбок към душата ти.
Исках да вярвам, че ме обичаш, ...

Доброто, човешкото
е да почувстваш
истински чужда болка.
Не трябва тук само
дума ...

Големият град ме прегърна,
душата ми млада той взе.
Не мога назад да се върна,
забравям за мойто селце.
С очи от неон и реклами, ...

Ела, не тръгвай, че боли ме,
не чуваш ли, ела!
Извиках силно твойто име,
нима не чу гласа?
Със теб си тръгва радостта ми ...

В съня си срещнах /Не/Позната.
Външно тя приличаше на мен.
Горе-долу толкова висока.
С чуплива къдрава коса.
Стори ми се някак си /Не/позната, ...

Цял един живот
ще бъда с теб,
ако това мечтаеш...
Цял един живот
ще пея за теб, ...

Дели ни само
нашето мълчание.
И разстояние... една луна.
Дали ще мога
да те докосна някога, ...