Елизабет примижа, като ранените й ребра се раздрусаха при падането й. Болката обаче не й беше приоритет, а лъскавите ботуши, в които се оглеждаше в момента.
Вдигна боязлив поглед нагоре към лицето на мъж, който й се струваше смътно познат, но не можеше да се сети откъде. Той й се усмихна, а очите му ...

Откъде да започна!
Дъхът замъглява прозореца.
Проглушава нощта — драска кожа и къса коприна.
Преброявам ръцете (сатенът мълчи безпризорен) —
ти, луната и аз сме отдавна любовници трима! ...

Откровение
Исках нещо да ти кажа аз преди да завали,
дъждът премина и сякаш мислите ми той изтри.
Не помня нищо и нищо не мисля,
исках просто ума си да изчистя. ...

В очите ти затворено небето,
а в ръцете си държиш сърцето,
сърцето, което дадох ти сама
и искам да е твое до края на света.
В очите ти морето се вълнува, ...

Преплува океан с безброй съдби
и не потъна в този хищен хаос.
Ти прелетя над слепите тълпи
и не пропадна в пропастта от жалост.
Премина през пустини с жарка ярост, ...

МОЯ ЛЮБОВ НЕВЪЗМОЖНА…
Моя любов невъзможна –
толкова чиста и свята,
толкова проста и сложна,
светиш тъй ярко в тъмата. ...

Едни очи не мога да забравя,
едни очи с цвят на кафе,
които преди една година
пронизаха моето сърце.
Видях ги в края на ноември, ...

Влезе тихо при мен! Бе едва доловима,
но почувствах дъха й отблизо!
И остави следа... бе следата незрима,
сякаш никой не беше тук влизал!
Приближи се, в мига пожелала покой, ...

Ако сънят ти се пречупва през нощта,
а сутринта кафето вещае проблеми,
не се замисляй, а излез в снега –
в зимата има и хубаво време.
Излез от рано и опитай се да счупиш ...

Смърт. На близък. Или на приятел.
Смърт. На животно. Или на дърво.
Сълзи. Заради смърт.
И страх. От Нея и от Злото.
Самота. Милувка сладка. ...

22,00 – 23,30 часа.
Час и половина – разговори, разпити, беседи… С когото – каквото трябва. Някои са стреснати, други са наострени – що да ги разпитват тия ченгета, трети са готови всичко да кажат, само и само да помогнат за разкриване на престъплението. Или да бъдат оставени на мира, не им се заним ...

Не съм добре дошла в съня ти,
но трудничко ще ме изгониш.
Все някак ще минават дните,
но в нощите си с мен ще бродиш.
Дочух, че щом сънуваш някого, ...

Не съм на бурята в окото. В центъра.
А в онзи поприсвит клепачен ъгъл,
където ехото завихря съжаление
преди да го превърне в капки мъдрост.
Във центъра присвяткват остриета, ...

Ако утре до мене си ти,
светлина ще огрее във мрака,
с песен славей ще ни поздрави,
появи се, не мога да чакам!
Разтъжих се за твоите устни, ...

76
Със его Бог човекът е дарил.
Така от Себе си е Той разграничил
най-прекрасното свое творение,
когато в него с обич се превъплътил. ...

„И Странджа дивна, мълчалива…”
Прилича ми на недолюбена мома,
странна, дивна, мълчалива…
Пред нея коленичи гордостта,
когато в дебрите ѝ се залута. ...

Любов, знам, че си до мен.
Знам, че имаш име,
знаех си, че някой ден,
ще изпадна на погледа ти в плен.
Любов моя единствена, ...

Есен бе в душата ми
сега е зима
ледена и пуста
няма даже сняг
бурно е морето ...

Небето ми бродира любовта
с пулсиращата цветност на сезоните.
Усещам слънцето, дъжда и шепота им,
които ме притеглят до безумие.
И някъде, сред цялото това усещане... си ти, ...

Кой си ти в този мой объркан свят
даващ, взимайки от мен
всичко в което искам да повярвам?
Ще застанеш ли до мен
или продължаваш… ...

Очи не ти трябват да виждаш...
но трябва ти просто душа...
душата, която обаче...
захвърляш
тъй лесно ...

Още при сътворението на света Бог е отредил жената да бъде спътница на мъжа, негова опора и майка на децата му. Макар през вековете мнението за нея да се е лъкатушило между образите на светица и грешница, тя е покорявала с чара, красотата и силата, с които е дарена. Да, жената може да бъде и светица ...

Не чу молитвите ми Бог –
да ме направи Ева –
вярна, покорна и блага,
готова да дава, дава, дава...
Вятър ми сложи в душата, ...

Може да бяха поне на сто,
жилави като корена
на онова стогодишно дърво,
дето расте в двора им.
Къщата – колкото птиче гнездо, ...

Коприна е душата ми приятелю,
коприна е...
От финни нишки е тъкана
от любов и тънка свила.
Докоснеш ли я-оставя мекота ...

Обичам те...
(помня, да, ти ме отвлече)
Обичам те...
("нежна тръпка" май ме нарече)
Обичам те... ...

Животът като черга пъстра
по дните се търкаля.
Понякога тежи ни кръста
и шапката ни стяга.
Ругаем го (непоетично) ...

1/Демагозите пак се кълнат,
че със Доброто ще вървят,
но със Доброто от което,
ще си пълнят истински ШКЕМБЕТО!
2/Една персона се изпъчи, ...

ЗИМНО СЛЪНЦЕ (редакция)
Р. Чакърова
Пропусна зимно слънце през очите си
премръзналият ми от тишина прозорец.
А слънчевите зайчета разплитаха ...

Начална точка...
Една небрежна синева, по стъпките ми пак се сипе,
а в нея твойта тишина, като разсърден вятър вие.
Затворена стоя сама, във свойто тайно измерение,
по стари древни правила, напред вървя със нетърпение. ...

Поминав покрај нашата куќа,
за двесте луѓе.
Знаев дека е празна и пуста.
Патот што со врзани очи
можев да го поминам, ...

Чувствам и пиша, пиша и чувствам, вече съм случена,
случки не искам, само да пиша във песен разчупена.
Душата ми е гола и дъждът вали, мъглата се стели.
Слънчеви стъпки, букви и пътища – душата е случена,
животът е песен увита в мечти, а текстът е чувството. ...

Живеех, както животът ми позволи да живея.
Пеех все същата песен, колкото мога да пея.
Не позволих на миналото да ми бъде съдник.
Не допуснах да заприличам на уморен пътник.
Открих как всичко, което става, има своя смисъл. ...

Все си мислеше, че ще е по-голямо. Някой огромен казан, като на вещица. Но това не беше по-голямо от супник. Дори можеше да си представи, че вътре има супа, ако не бе стичащото се сребро по страните му.
- Сложете ѝ маската. – нареди Върховният съдия.
Елизабет подскочи. Маска? Каква маска, в името на ...

Поиска пак да бъда жива.
Дойдох от мъртвите поля
на някаква пустиня дива
в карирана пола.
Но неотменна е смъртта ми ...

Една звезда – отгоре мярвам,
огрява моите мечти.
А даже още и не вярвам,
че тя за мене днес светѝ
Но аз вървя към нея още... ...

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша.
В хамбарите тичат уплашени мишки.
Гайдарят допива поредната чаша
и козия мях ще надуе с въздишка.
Два чана – за дългото нямане знаци – ...

Къде принадлежа и къде да избягам. Ходих надалеч, но се оказа невъзможно Аз-ът ме следва на всякъде. Тъгата от която не мога да се отърва. Под една или друга форма се явява, но винаги е част от живота ми. Дали това е просто в човешката природа или аз съм сбъркан? И защо по дяволите някак си ми харес ...

Тя, истината, никога не ще бъде изказана. Боят се много хорицата от нея – ще речеш, че е хала или стометрово цунами. Много го боли, когато я чуят, видят или катастрофират с невъобразима скорост в меката ѝ повърхност.
От памтивека тя ги ужасява; симулират фалшиво напомпена смелост, но не се получава ...

Ръцете на мама
(на мама Йорданка)
Две старчески ръце, положени кротко в изморения ти скут. Вече не могат да работят, но пръстите не спират да се движат и да предат невидима нишка. Тези измъчени ръце, покрити с кафяви издайнически петънца говорят на своя език. Артритни възелчета са се настанили по ст ...