Старец мил и белобрад,
с ботуши и калпак.
Радва всички, цял във сняг.
От децата чакан пак.
Хвърка бързо със шейна, ...

Закъсняла среща
Срещнаха се в късна
есен.
След дълъг Път в
очакване... ...

Каквото и да става
по света широк
мислѝ с оптимизъм,
кат добър пророк!
Не оставяй за миг ...

Беше вечерта на двадесет и четвърти декември- Бъдни вечер. Ясно съзнаваше, че вече закъснява, но и не бързаше, нямаше желание. Новият, лъскав автомобил плавно се движеше по вече заснежения път и наближаваше крайните квартали на града. От далече се виждаха премигващите светлинки, жълтите, червените, ...

Животът ме гледа със строго око.
Всевиждащ Циклоп*, кове ми съдбата
Босоного е моето бъдно добро,
вериги му стягат краката.
Дрънчáт моите мисли нечути ...

Ще достигна последната тайна врата,
ще се скрия зад прага й вечен,
ще провеся над бездната морни крака,
на бога докрая обречен!
Ръцете ще впия, за да я открехна ...

Sanremo 2012
------------------------------------------------
Ариза - Нощта
Санремо 2012
--------------------------------------------------------------- ...

Тази сутрин Мея със събуди с горчив вкус в устата. Може би прекалих снощи с пиенето - помисли си тя. Напоследък често пиеше сама. Изпитваше върховна необходимост от това. Животът й си изтече някак неусетно, или поне хубавата му част. Тази мисъл я гнетеше и не й даваше покой. Току-що навърши 61. Спом ...

Слънчев лъч се сбори с мъгломрака,
сцепил облачния шал,
хлъзна се по долината,
светна в цвят горящ воал.
Криптирано локално чудо, ...

В капки дъжд ... разтваряш душата ми
с всеки спомен, смутил тишината ти.
Сякаш миг от влюбено лято
се разлива по твоите длани.
Сякаш пулсът на лунните залези ...

Буря съм! Желая ти сърцето.
В див порой косите ми валят.
Давя те ревниво и проклето.
Жив ще си, ако благоволя.
Мълнии в ръцете ми се галят. ...

*Ивайло Балабанов
Години дълги ѝ отне да вдигне
дебела, колкото опропастен живот,
висока, колкото мечти в комина
преграда помежду ни. Ей, любов, ...

за[рад(и)]
парѝте
са
увѝ
войнѝте

На колко езици да кажа,
че слънцето гори различно.
За всеки праща перденца от вятър
и ги подпалва нанякъде.
И топчици прах се търкалят из филмите, ...

СЯНКА
Този ден – с аромат на море
запристъпва с крилете на чайки.
Провидях – как в протрито сетре –
тъмнотата се сви – в запетайка. ...

Нарисувана икона върху крилото на пеперуда.
Стъклена книга-аквариум с плаващи рибо-букви.
Вдишана розова мъгла на вълшебна гора.
Хор от диви животни с диригент маймуна.
Отпивам от живата вода за да избистря погледа си, ...

ВИНОВНИЯТ ЗА ГАФОВЕТЕ МУ ВСЕКИДНЕВНИ.
Аз никога не съм виновен!
Виновен ти си, онзи там.
Защо да зная аз закони?
Законът, тъй де,... аз съм сам. ...

Живеем в едно динамично време, в което интересът спрямо книгата не спира да стихва. Голяма част от учениците, а и от студентите, няма желание да четe, а аргументът, който използва, е че в XXIв. четенето вече не е на мода, за разлика от шумните събирания по всевъзможни заведения.
Наистина ли можем да ...

Навън вали и идва зима.
За която пак ще пиша рима.
Дъжд моля те поспри!
Още малко потърпи.
Аз искам ти да спираш. ...

Едно писмо изгубено във времето
намерено след толкова години
и там написани на лист хартия
забравени красиви думи
очакване надежди и мечти ...

Ти тръгваш си от мене славно,
макар изгарящи в обща жар!
И казваш ми, че няма връщане обратно
- към бъдещето ясно гледаш с плам!
И самота те чака, кълни в тревога, ...

След чаша шампанско светът е щастлив!
Кръвта се събужда опияняващо млада.
Надвили от хората всякакъв свян,
очите ти черни са огън на клада.
Парят бедрата ти с огъня див! ...

Когато Душата ни боли...
и прелива от очите...
... като бисерни искри...
Вземи я в шепи... своята Душа...
... погали я.... погали... после с Дъх я ти стопли... ...

Ми се случи живот во темнина
темни очи во темна соба
најпосле темнината ме заведе
го оставив минатото да спие
во својата скршена колевка ...

Сълзата ми…
Остана в спомените мои –
Фламинго, розово и грациозно
и сърцето ми те помни,
Мамо! ...

Познаваш ли един пустинник
с лице, обвято от самум,
и с кожа с цвят на тъмна глина,
с очи като зелен зокум?
Пустинника преброжда пясък ...

Реалното бе сън,
сънят реалност сляпа.
Не исках да се будя
и мигът да отлети.
Мечтите - захарен памук, ...

21,00 – 21,30 часа
Григоров се оглежда. Мястото му е заето. А и аз не мърдам от него. Нека от началото да се разбере кой какъв е. И да стигне до съзнанието му, че е не само гост в собствения кабинет, а и разпитван при разследващия. Свидетел, заподозрян – но не е шеф...
Всъщност, заподозрян не е. Пон ...

Химена Сариняна - Скъсване
--------------------------------------------------------------------------------------------
Autores: Mario Alberto Dominguez Zarzar & Ximena Sariñana Rivera
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Марио Алб ...

Ще избягам от всичко, което
насълзява очите до сляпо.
Не приемам банални съвети.
Към луната - Весталка не зяпам.
Не държа пистолет под калъфа ...

- Що не рече, мър' Стояно,
че ша станеш толкоз рано?
Щях да стана преди Слънце,
да напия твои менце!
- А бре, Лудо! Бре Зелено! ...

По асфалта крача непринудено и ведро.
Гледам стъпките си и мълча.
Спокойна съм и тъй сериозна, и лицето ми блеждука в градската мъгла.
Спирам. С привлечен поглед в училищна площадка съзерцавам детски порив - нестихващ огън.
Живот от тука блика непрестанен, и искам да съм част от таз игра. ...

Когато целият ти свят пропадне,
върху наивния теб се сгромоляса,
аз предрекъл ще съм, че това ще стане
и ще те посрещна с „Нали ти казах!“
Ти все някога ще видиш, ...

Пролетта дойде,
лятото също,
мина и есента.
Ето я и зимата
по-студена от всякога. ...

Ако някъде по пътя с теб се срещнем
и трепет във гърдите пак усетим...
Ако отново с нас се случи нещо
и за отминали неща се сетим...
Ако пак се върне някой спомен - ...

Много мъка и много брътвеж
по света неизброден са бѝли
поколение, мазано с мед,
изкачено на остри кокѝли.
И балконите плачат за теб. ...