Косата ми раздухано брои
на нежната ти ласка вятъра
в дъха ти над копнежа ми надвесен...
Луната спи,
а блясъкът пълзи ...

Тази година с моята благоверна решихме да отидем на почивка. Да отморим сивите клетки, задръстени с разни науки и да се отдадем на кой каквото си иска. Като глава на семейството, предложих родното Черноморие, хем да подпомогнем икономиката ни, хем да си припомним някои географски и исторически особе ...

Автор: Генка Богданова
Аз нося спомен за безкрайни степи,
за слънце грейнало в лазурна вис,
за зимни степни ветрове свирепи,
топли юрти, с дъх ухаещ на „кумис“. ...

Палиш цигара.
Правиш първата си дръпка
и вече си се научил да говориш.
При втората,
можеш да караш ...

Есенните багри без пощада,
рисуват в земните ми дни,
една пътека – тиха, осребряла...
В отронен лист не ме превръщай ти!
Надеждата ми – плодна и узряла, ...

Днес не съм на смяна,
чакайте ме чак маняна.
И да ви е много сороу,
ще ме видите тумороу.
Търси ли ме важен орган, ...

Лежейки за пръв път един до друг,
заспа в ръцете ми, мила,
оттогава е ясно, че точно за тук,
съдба досега те е крила.
Опазила двама ни, тебе, и мен, ...

С носталгия помня моята родина,
искам пак да ида там.
Много повече получавам в чужбина,
но далеч от България съм сам.
Че не парите правят човека щастлив, ...

Така съм се вкопчила в тебе, живот!
Изглежда, съм вече до смърт пристрастена.
Забравих дори твоя тежък хомот.
И колко мечти, и надежди отне ми...
А исках съвсем малко... Толкова малко! ...

С всеки стар катинар
някога е заключвано нещо,
нечии двор, къща, душа,
опустели на восъчни свещи.
Със свещ го открих на тавана – ...

I. Бягство
Майк имаше хубава работа, пари, кола, не му липсваше нищо материално. Имаше и хора около него, които го обичаха. Животът вървеше добре, но... отстрани. На Майк нещо му липсваше. Усещаше тази липса цял живот, но не можеше да я определи с точност. Когато навърши 30, най-накрая разбра - липс ...

Какъв съм бил преди не помня.
Аз помня само онзи ден,
в който през очите на страха
видях как живота се изплъзва.
И в този миг прозрях, че всичко ...

Сълзи остави на вятъра,
да тлеят по земята.
Тези дъждове,
да пълнат сърцата...
Бъди жена, ...

Един за друг ний бяхме
частици на едно сърце
и ден, и нощ горяхме
под малко, наше си небе.
Сега намръщени и неми ...

Ти си като водата,
липсваща в моята пустиня.
кажи ми дали сърцата
пазят любовта светиня.
Как да спра тази магия. ...

Неделя е.
Ден за почивка.
И за размисъл
(може би)!? Да.
Всяка мисъл ме връща с усмивка ...

Доколкото умея да мечтая,
мечтата ми на дом прилича.
Разхождам се от стая в стая
и въпреки стените аз обичам.
Теб има те в шума и в тишината, ...

На Емо
Преди посрещах лятото с копнежи
и исках да съм стряскащо красива,
да съм желана дяволски, понеже
усмивката ти беше още жива. ...

Една нафукана ангорска котка
си правеше вечерната разходка,
повела на опъната каишка
дръглива, сива, безподобна мишка...
Опъваше се мишката, защото ...

Пета глава
1.
Стана светло, но никой не се появяваше по улиците на селото. Не се показваше Дойно – а той пръв минаваше пътя до кръчмата и отваряше магазина, не се появи Илия – селският пастир, който от две седмици вече извеждаше добитъка на паша само по околните рътове, даже Минчев не тръгваше към с ...

Се раѓам еднаш во сто години
да си го славам името
да бидам посебна
да се огледуваат планините во моите очи
да спие сонот во сенката на долината ...

Лято е.
Юнак се влюби в хубавица.
Болест го налегна, но
от любовта не се умира.
Винаги дарява щастие и красота. ...

Не искам да заспивам
пак сама
и с благородство
да сгрявам
нечии чувства ...

Дете със автомат! С граната!
Дете, осакатено от войната!
Крехка девица, с колан динамит!
Мъж, в мъжка сила, в експлозив обвит!
За какви се мислите бе, ХОРА?! ...

Тя свиреше на цигулка и стоеше в първият ред от ляво, а русо – пепелявата ѝ коса блестеше, осветена от прожекторите, като посипана със златен прах. Той свиреше на флейта и стоеше от дясно, но всеки възможен миг погледът му се отправяше към цигуларката вдъхвайки от красивото ѝ присъствие, а флейтата ...

Зелена светлина, червена –
във стаята ми мигат светофари.
В стените сенки са вградени.
Сънят очите ми затваря.
Потъвам пак в небитието. ...

На 17.09.2017г. се навършват 595 години от смъртта на последния български владетел. Този владетел не е Иван Шишман,нито Иван Страцимир. Този български владетел носи името Константин и е син на Иван Страцимир. Макар името на Константин ll да се среща в трудовете на български автори като Пламен Павлов ...

Нощ без теб
Цяла нощ очите ти сънувам!
Цяла нощ сърцето ме боли!
За устните ти цяла нощ жадувам!
Лика ти търся сред безброй звезди! ...

Ангели/Демони плуват в кръвта ми
В жесток безконечен двубой
Ангелски шепоти галещи
Демонски мамещ нагон
Държа аз ръцете си сплетени ...

5, 10, 15 метра...
метрична градация,
с която губя най-красивата усмивка.
Отдалечаваш се, отдалечавам се,
усмихваш се, усмихвам се, ...

- Мамо, мамо, виж какво намерихме! Мамо, нека го задържим, мооля те, много, много - дъщеря ми Яна нахлува с боси и прашни крачета по току-що измития под, а зад нея пристъпят, видимо развълнувани двете ù приятелки от съседния вход
Катя и Елена, с които са почти винаги заедно и в училище, и в квартала ...

Создавам хоризонти
таму каде што ги нема
од песок, пепел и бисери.
Кога ме бараат
мене ветерот ме собира ...