IV. - Средна възраст
1.
Почвам с два портрета. Интересни. И съществени в живота ми.
В шести клас станах приятел с Пламен.
Баща му беше художник. Майстор на портрета. Но не беше партийно активен, някак си се дърпаше от обществения живот. С изключение на изкуството. И бохемството, разбира се. Не беше ...

Елизабет стоеше в кръг от светлина, обграден от стена от мастилен мрак. Сух вятър развяваше косата й. Бялата рокля, в която бе облечена, плющеше около босите ѝ крака. Устните ѝ бяха изпръхнали до кръв и усещаше миризмата на боклук – по-остро, отколкото би трябвало, заради сухия си нос. Фин прах поле ...

Незнайно как, кога, защо,
Но нещо в мене си е отишло.
Бях винаги с очи блестящи,
От топлина и обич искрящи.
Обичах и се радвах на света, ...

Душащата мъгла
на дните безметежни,
душата ми застла,
обви я в ласки нежни.
Душащата мъгла ...

О, народе, който тези редове прочиташ,
искам да ти питам нещо, не разбирам,
как боклука още не измиташ,
в мен ли е проблемът та отговори не намирам.
Как търпиш, партийните "хора", ...

Грижливо притискам материята на извехтялото палто към гърдите си така сякаш бивам привлечена от магнит. Впивам ноздри в плата и горчива, опушена металическа миризма завзема обонянието ми. Попилите капки кръв от жестоките битки пропълзяват през сетивата ми, наподобявайки уханието на нажежено желязо, ...

Докоснах се до този свят.
Родена със любов.
Родена да обичам.
Тя е всичко моята Вселена.
Детство, радост, мъка, драма ...

Тишината в мен тихо се разпада,
щом ръката ти към моята посяга.
И взираш се в очите ми крещящи,
в миг поникват чувствата растящи.
Обичам да те гледам и познай, ...

Не ме съди! Така умея да обичам –
разтърсващо, копнежно, до полуда.
Не съм от тихите жени,
когато любовта в сърцето ми бушува.
Когато цялото море пригалва ме без свян ...

Аз трябва да вървя сама по пътя.
За триста да съм силна трябва значи.
На непорочните водите да не мътя.
Да се засмея след като заплача.
Душата между зъбите да стисна. ...

Сладка обич, сладка мъка, сладка радост от сполука.
Сладост ли бе нашата съдба
или предначертана вече беше тя?
От гнезденцата на нашите сърца
то политна и опозна света. ...

Как го каза? Мен обичаш?
Да, бе, т'ва и друг път съм го чувал!
Сладки думи, с вкус на вятър,
с много точки... ред безумен.
Как го каза? Обич? Верно? ...

Превръщам се в падаща звезда, в случаен пътник.
Превръщам се в сутрешна роса и твой отдушник.
Превръщам се в ранните минути на нощта и твоите неизразени думи.
Превръщам се в нечия мечта, а ти ме губиш.
Аз ставам и копнеж, и мрак, и сън, и пуст бездомник. ...

Тиха музика ме пренася
в тишината и сърцето ти,
цветята нашепват за тихата любов,
за твоята смълчаност в дните,
за самотата пленила нашите сърца... ...

Ле​сно се
влЮбваме
в Болките,
нОсещи
сВобода

Битката за род
Навъди се в обора гмеж,
смърдяща и непоносима,
в поза на „демократичен” таралеж
със словоблудствата за майска зима! ...

На Александър
Знам ти Пътя, Любов... Изначално студен.
Дните бедни... Сиротните нощи.
Как, преди да ме знаеш – си питал за мен
светофари... И улици нощни. ...

Свята мисъл като недокоснат цвят
през фемтосекунда от началото на времето.
Във първи стъпки Азът бе отлят,
докато Бог и Луцифер потънали в полемика
бедра люлееха върху ръба на Битието. ...

Когато разпиляваш вятъра,
го събери във шепа
Вятърът е театър,
не се превръща в пепел.
После го раздухай ...

Момиче мило, жива красота,
с усмивка прекрасна и мила.
Истинско момиче като от някога,
когато жената бе истинска жена.
Облечена в красива народна носия! ...

Обади се.
Неспокойствието ми не може да отстъпи пред смирението. Крачи в тъмното по крайморските алеи, избягвайки светлия сноп на уличните лампи. Свеж въздух и дим от цигара на минувач. За миг притихва, забавя крачка и разширява ноздри. Не разпознава твоя аромат и продължава. Вятърът подритва стари ...

Сприхав и кашлящ пролетен ден
сее зараза вглъбен.
Белите облаци със сини очи
в небето за миг нареди
и слънцето забули с мъгли. ...

Берта - седемгодишната немска овчарка на Боян Тотев беше превъзходно животно. Имаше издължено тяло със здрава мускулатура, среднодълга ръждивокафява козина, като само главата и гърба се отличаваха с черния си цвят. Придвижваше се почти винаги в тръс, с леко наведена към земята глава, съсредоточена, ...

И ето запалих първата цигара,
с дим обвих си чувствата –
попи в дивана.
В дясната ръка държах коняка,
в лявата безлика бе жената. ...

Много съм малък. Нямам думата. Дали пък не трябва да се страхувам, че надигам глас? Вероятно някой ветеран веднага ще смаже наивния порив на онова, което от сърцето извира и което не търпи отлагане.
Предполагам, че не трябва да мърдам от периферната зона. „Да не си посмял да направиш и крачка!“, къс ...

Един ден тя ще знае.
Ще знае рождената ти дата, бащиното ти име, къде си роден, зодиакалния ти знак, името на родителите ти. Ще знае на колко години си се научил да караш колело, кои от роднините ти са починали, колко домашни любимци си имал, колко си мразил да ходиш на училище.
Ще знае цвета на ири ...

Казват че под края на небето живеят незабравени души,
Те просто слизат за последно всеки път,
А там под края на небето, една жена полупозната,
Чака нечия душа да слезе за последно,
Една неутешима болка, ...

Събуди се в отвратително настроение. Беше три след полунощ. Стана, вдигна щората в кухнята и се загледа в лампите на улицата. Гледаше, мислеше и дремеше прав. Какви бяха тези кошмари? Откъде се появяват? Като демони от миналото, които искат да превземат бъдещето. Да ти покажат, че всеки следващ ден ...

Отпих от пълната чаша,
отпих си глътка една
и в сивите сенки на здрача,
съзрях самота, самота....
И спускат се облаци сиви, ...

Като в приказките дом.
Покривът блести след дъжд.
Две деца играят вън.
Чакам с гозба своя мъж.
Като във кошмар тъма. ...

6
Когато спряха пред портала, къщата на Ротингер не се виждаше заради гъстата мъгла. Хари отключи и тримата тръгнаха по студената алея. След малко силуетът на сградата се очерта, а щом наближиха шадравана, цялата й гротескна външност се разтла пред очите им.
- Усещам го с всяка фибра на тялото си - ...

Ухае на малинови устни, когато затворя очи.
И в тези следобеди вкусни
заравям се в твойте коси.
Отново е лято и лягам
в тревата, където си ти. ...

И с цигулка в ръка,
луната свири своята балада.
В тази блага тишина,
над морето замечтана,
спря за миг дори нощта. ...

Катерина беше много малка, когато разбра, че е “селянка”. Родителите й се преселили от село в столицата, когато тя била едва осеммесечно бебе и оттогава неизменно живеели в големия град, но въпреки това, съвсем несправедливо децата от квартала често й се присмиваха, че е “селянче“.
Един ден Кристина ...

Напред, устремени към победа
О, народе, който тези редове прочиташ,
искам да ти питам нещо, не разбирам,
как боклука още не измиташ,
в мен ли е проблемът та отговори не намирам. ...

Низ солзи и смеа ветувам,
ќе ја извадам зората
од кората на јаболкото
што го гризам,
ќе те вратам назад ...

/На старите ми врагове/
От вашите заплахи не се сепвам.
И от сплитните ви не ме е страх.
В борба със вас живея и укрепвам,
като приятели сте ми, разбрах! ...

Помня ги гарите. Пъстрите пътници
стискат в ръцете билети за някъде.
Имам си спомени. Някои смътни са –
все по-далече отиващи влакове.
Хладни траверсите светят с безвремие. ...

Къде си, къде си бунтовен народ?
Посягат на твойте светини!
Зачеркват спокойно и вяра, и род,
затриват човек и Родина.
Как гледаш замаян и сякаш че в транс... ...

По „Даром“
от Андромаха (Белла)
Животът ми е даром даден
и следователно не ми принадлежи.
Живея, за да го раздавам ...