Още тичам нагоре по стълбите,
и със радост живея във времето,
настървено си вдишвам минутите,
без да охкам, опънала стремето.
Още вярвам във вятърни мелници, ...

Качих се на въртележката с кончета,
И се въртях, и въртях, и въртях.
Захарен памук и дъвки за балончета.
Животът прилича на лунапарк.
Качих се на въртележката с кончета. ...

Бях там,
където три реки се вливат,
водите се прегръщат
и тихичко шептят,
бреговете с ласка ...

Стоя самичка на брега...
Минават изгреви, минават зими.
А хоризонта, все така
Е твърде идеално равен.
И нито капка в повече – лазурно синьо. ...

Небесно е. Красиво с дъх на бяло.
И стъпките ми даже са прозрачни.
Оглеждам се в деня си – огледало,
което с побелели сълзи плаче.
Минавам през кристалната завеса ...

От половин час Лили и Боби редяха кубчета с картинки. Лили беше много разсеяна. Непрекъснато поглеждаше към дивана, където в голям найлонов плик седеше красиво, плюшено мече.
- Лили! - ядоса се момчето. - Погледни, какво си направила?
- Какво?
- Ето, какво! - Боби посочи кубчетата. - Това, тигър ли ...

Човек ли бе или кукла?
Марионетка? Проститутка?
На конци невидими ли играеше
докато в тишина ридаеше?
Нима не бе нещо повече от плът, ...

Коледата чука на вратата.
Идват празниците светли.
Иска ми се с доброта,
да напълним днес пакетите,
не със стоките от Мола ...

Ошав
Опазил най-малкият син златната ябълка, откъснал я, отнесъл я на майка си. Тръгнали сетне тримата братята да търсят халата. Сам самичка останала клетата им майчица. Гледала тя ябълката, въртяла я из ръцете си, мислела си за синовете.
Един ден си отрязала късче от плода. Рекла да отреже по резен ...

Аз все така ще те обичам,
във края на деня,
на устните ти въздуха ще вдишам
и сладко ще се унеса.
топлина, по вените ми ще се стича ...

Прозорец към звезди....
искам да скачам...
не, не ме е страх...
казах ти – да летя се научих...
Едно вдишване, ...

Завряният зет
Заврян зет е такова същество, непознато
във други държави. Вирее само у нас.
Подвластен на много правила всепризнати –
достоен за Гинес го правят от раз!... ...

Колко тихо побеляха косите
И времето всякаш без миг отлетя
Дори спомените безпомощно спят
На ръба на моята скръб.
Светят очите в заспало невиждане ...

Защо мъжете отиват на война
Симо Спатията се изсули от кръчмата и се понесе в тръс към къщи. Закъсняваше с цели петнадесет минути и това щеше да се отрази на семейната му биография. Като се замисли, каквото и да правеше, онази все беше недоволна. Под „онази” се разбираше жена му Мима, която беше зод ...

ЕКСТ. ВРЪХ "ЙОЛКОВИЦА" - ДЕН
Зазорява се. По върховете на планината пъпли сивкава утринна
мъгла. До близкия вършец води козя пътека. Тя изкачва върха,
леко се спуска към малката полянка на билото и после се
изгубва сред боровите и буковите дървета. По пътеката, откъм ...

Чекрък от светлина, от облак – руно
и, някой ангел, който да заприда
най-приказната коледна фъртуна...
Такова чудо, ще ми се да видя!
Как нишката се вие необятно, ...

Бяла коледна нощ идва бързо
и със себе си носи мечти.
Зад шейната шейтан* е завързан
и по дяволски, думи шепти:
"Вярвай в бъдното, беден човече, ...

Понякога се връщам още долу,
във кладенците тъмни и дълбоки,
във спомените задушаващи отново,
когато бях тъй слаб и тъй самотен.
Тогава давам воля на страха си ...

С това стихотворение подарявам по една
шепичка надежда на всички жени, които се борят с рака...
Рисуваше те. Думите ѝ бяха
за мене огледало на сетивност.
В очите на въпроса ми горяха ...

Во овој паралелен свет
ти си на страната
на моите непријатели
а јас сум самовила
со седум копја во грбот ...

Образът на добрия старец е влязъл в съзнанието на почти целия свят като естествена асоциация с Коледа. В нашата страна, по стар обичай, щом настъпи месец декември, неговият лик започва да се показва от прозорците и вратите на училищата, от опаковките на безброй шоколадови изделия, от някои реклами, ...

Екскурзия във първи клас
Откъслечно сега си спомням
една екскурзия на Първи май,
която бе като "Световно"
и свързана със моя край! ...

ѝма неписан
закон - не обичаш ли -
обич не чакай

И дочаках мига
да се срещнем отново,
да ме сгряваш без мяра,
да се любим без слово....
Запазил от далеко ...

Не се научих да крещя.
А имам нужда да го сторя.
Да вия с глас срещу нощта
от счупения си прозорец.
Вълчица в мен да се роди, ...

5.
- Няма ли да отидем за обяд? – попита Бог и кимна към внезапно потеглилите количките си Хенри и Томас. На двайсетина метра зърнах Ади и Сара, също запътили се към кръчмето…
- А как? Представяш ли си какво ще стане, когато се появя в два екземпляра…
- Спокойно…
И наистина – аз си седях в бараката, ...

В онази нощ снегът
натрупал бе почти до пояс.
Във ниското небе замръзнал облак
извил бе матов гръб
в несбъднат и застинал порив. ...

Беше отдавна - преди тридесет века,
Парис се влюби в красива жена!
Тя го обикна и тръгна със него,
а Омир написа поема с война!
Аз не съм Омир, но пак ще опитам, ...

Сънувах, че шофирам в леден дъжд.
Завоят идваше след друг завой коварен
Да, знам как скоростта възбужда всеки мъж...
дори към среща с камион товарен.
Унасяше ме бавно скоростта, ...

Родих се или бях роден…
Не помня тази куртоазия.
Но помня тленното,
че на порока в плен
отидох в бар, ...

Както си вървял през гробища унесен,
един човек внезапно, стреснат спрял...
Наострил слух: "Ми, да – музика и песен!
Истина!"...Огледал се и онемял...
Приближил и гледа – голяма веселба, ...

Покáни ме във твоята градина,
отрупана с различен вкусен плод.
През мене мигом сладка тръпка мина -
все дарове под слънчевия свод!...
Как радваше окото тази прелест, ...

Още преди Лизи да е отворила очи, вече знаеше, че нещо се е променило. Но пак не беше подготвена.
Мората пред нея стоеше застинала. Всъщност до една се бяха приземили на земята и не помръдваха, дори когато страшниците ги залавяха в клетки или ги промушваха с оръжията и магиите си. Сякаш не усещаха н ...