Почивка на аванта
„От другата страна на пътя имаше къща. Хората ги нямаше. Навсякъде беше заключено, но под един навес имаше походно легло и се излегнах на него. Точно в този момент не ми пукаше че ще си дойдат. Отстрани на къщата имаше влакова линия и като я пресечеш малка постройка и външна чешма. ...

Седнала броиш цветя.
Думи въпростелни редиш:
обича ли те някой, обичаш ли и ти?
Листата късаш със очакване.
Разперила коси, ...

Сивота
Ох! Омръзна ми от тая сивота!
Уж слънце сутрин весело изгрява,
разсипва вредом свойта топлина,
а от нажежено бреме тежко стене ...

Момичето от Париж
Виждал съм те някъде,
разпознах веднаха лекия финес.
Изтъкана с елегантност,
с широкия ти поглед. ...

БАБА НЕДА СПЕЧЕЛИ ПОБЕДА
Автор: Генка Богданова
Селото ни е голямо,
но ергени в него няма.
Не е женен само Коста, ...

Наш'та любов е леха,
многоцветна градина.
С непосяти цветя.
Градинари двамина.
Обичта ни е роза ...

Мислев ќе те сакам до смртта
и два-три чекори понатаму,
а се предадов на краток занес.
Сега кога ќе ги затворам очите
ја слушам својата мирна совест ...

Съдба
Ако би могъл да ме обичаш
Как ли ще ме различиш в тълпата
Къдрокоси, тъмни, руси все момичета
Готови да се хвърлят във краката ти ...

Този свят
не спира
да ме удивлява.
Държа в ръцете си
част от раковина. ...

Две красиви очички ме гледат сега,
две ръчички се протягат към ме така,
сякаш аз съм нейният татко, нейният баща!
Това дете, сестричка е на моите деца,
къдрокосата красавица с усмивка на уста. ...

Любов, разкъсай ме на хиляди парчета!
Защото тъй се чувствам - разпилян
от онзи миг във който те познах
и като облаците някъде в небето
с криле на ястреб мигом полетях. ...

Без теб ,аз пак ще продължа
да живея.
Любовта която ти ми подари,
ще я пазя.
Години, години ...

Дантела
от мечта
гали
моята душа –
образи рисува, ...

Ще бъда огън,
на доброто старо време.
И ще бъда пламък
на душите, като мене.
Ще бъда светлина в очите, ...

И някъде в премръзналите сънища
на есенно заспали небеса,
в крилете на врабци смутено вълнени,
в пороя от несбъднати неща,
по пътища, безгласно зашумели, ...

Защо обичам Ница?
Ница е един от любимите ми градове. Има нещо уютно в него. Богат град с прекрасна архитектура, но най-хубавото е алеята покрай морето, Английската алея /Promenade des Anglais/. Наречена е така, защото е построена в деветнадесети век по инициатива на първите туристи в Ница, които са ...

Ето го
...пристига...
...превзема ви душите...
..със усмивката широка...
...кара ви да се усмихвате... ...

Нещо човърка,
нещо поправя.
(по-скоро разваля).
​​​​​​
Гледа те умно ...

В тъмната вечер вървях и си мислех
за живота, съдбата и всички мечти,
за тежкия камък, който все още носех,
за емоция, която не спря да кипи.
Вървях и не мислех, по-скоро усещах ...

– Какво харесваш в мен – попита ме тя.
Престорих се, че се замислям.
– Когато на лицето ти не откривам усмивка – отговорих.
Беше ми по-лесно да изброя какво не харесвам в нея.

Безумно много те обичам
на теб отдадох сърцето си и своята душа.
Дадох ти тялото си и невинността.
Обичам да усещам силните ти две ръце,
увити около врата ми, ...

Готов съм до Плеядите да ида,
звезда да ти откъсна от небето
и да я скътам в бялата си риза
във джобчето отляво, до сърцето.
През хиляди персеци ще прекрача ...

Прекрасна
е песента на щурците в
синхрон със звуците
ескалиращи
на тишината. ...

Добре, че има лято, за да видим
приятели от детство и роднини,
останали сме тука шепа хора
в безпаметните двадесет години!
Предадохме, продадохме, затрихме ...

А беше слънчево до вчера
и климатът ни бе добър.
Настъпи някаква химера –
потънахме в открит кахър.
Нахлуха облаци от запад ...

В бездумието истина откривам,
завързана на възел, тя гори,
със мислите си облаци оплитам,
във моите пречистени очи.
Изгрява в мен зората като копие, ...

В кайсиевата столица живея.
Ракията е с дъх на абрикос.
Вечерята ми почва само с нея,
без никакво съмнение, въпрос...
Румънците ни имат за южняци. ...

Да излъжеш някого,
че го обичаш,
е като да накараш
вчерашната салата да изглежда свежа.

Извикай ме, когато ти е тъжно,
ще дойда... Знаеш, че го искам...
Ще полежим... Ще помълчим на тъмно,
Ще те целувам и към мен ще те притискам!
Ще заспиш на мойто-твое рамо, ...

Сънувах снощи, че съм гълъб,
ти беше бяла гълъбица.
В съня си бях ти верен брат,
ти - мойта мъничка сестрица.
С теб волно литнахме нагоре, ...

Обърнаха всичко с хастара нагоре.
Светликът потъна в мрак.
На орди пристигат, нямат умора
за службица лека Глупак до Простак.
За знание даже и дума не става. ...

Не мога да се моля за това, което
търси, иска и боли душата.
Няма да ми издържи сърцето,
думите,
ако излязат от устата. ...

Избяга Вярата. Надеждата – след нея.
И Любовта си тръгна мълчешком.
Като опразнена бърлога зея –
един студен и изоставен дом.
Заминаха си... Прав им път тогава! ...

Налива се есен. Северняк ще запее.
Ще обрули листата златисти.
От облаци небесни дъжд ще полее
земята със струни сребристи.
В душата ще извие дъга от тъга ...

и дъгата след
дъжд пред излъчването
ти се оттегля

Намерих камък, странен ми се стори –
излъчваше самотност и тъга.
И някак си подех да му говоря
свободно, с нежност – ей така.
В ръце го взех, притиснах леко длани ...