Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
388.9K резултата

След полунощ

След полунощ
Нощ. Мъгла. Без звук, без глас.
Таласъмски, страшен час!
Бродят гладни, искат кръв.
Бързат кой ще бъде пръв ...
661

Ще призная

Днес всичко на глас ще призная.
Време е да го чуеш, защото боли.
Трябваше ми време да осъзная,
но нещо в мен не изгасва, все гори.
Защо винаги идваш, когато не трябва? ...
659

Обърканият

Има нещо измъчено в тона му – селски, груб, първичен, сякаш този човек не живее, не познава красивото, страхува се от чистотата му; най-уютно се чувства в хаоса, там е неговата територия, основана на физически битки, псувни и ужасни обиди.
Какво гони? Защо не спре на едно място, за да осъзнае дали и ...
808 1 3

Цената на войната

Цената на войната
Историческо есе
от Християна Красимирова Манева - 11 „А“ клас
„Историята е принудена да се повтаря,
зощото никой не я слуша.“ ...
15.7K 5 4

Обичам

Обичам силно,
с цялото сърце...
А то до болка
се разкъсва.
Дели се не ...
563 2

Darkness 🇬🇧

Darkness.
And in the darkness sun.
And a burden fills the air
As the sun goes down.
A burden of unfinished love ...
1.7K

Подпис с червено мастило

Живеех в чужд сценарий като в кино,
белязана от острото на ножа.
Очите бяха греяното вино,
което твоят поглед ми предложи.
С ръце като лозички ме прегърна, ...
831 8 14

Спасително бягство

Сълзата, от която съм създадена,
е само капка премълчано време.
Не си ме победил!
Не ти е даденост
пространството над дланите допрени. ...
2.4K 13 12

Кафе

Стар приятел и чашка кафе!
Тихо плаче пианото някъде в здрача!
Стар приятел и нощ - кадифе,
нощ, каквато с години си чакал!
В малкия бар на големия град - ...
3.3K 9 12

За бузата и ризата

„Ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата”.
> "Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата. На този, който би поискал да се съди с теб и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха. Който те принуди да вървиш с него една миля, иди ...
985

Люби ме

Люби ме страстно
само както ти си знаеш.
Води ме в приказни мечти
и ме докосвай нежно палещ.
Целувай ме и ме прегръщай. ...
2.3K 1

Животът ти бавно изтича

Животът ти бавно изтича...
за минало вечно сълзиш...
запитай се...
Има ли смисъл?
Запитай се ти... ...
539

Всички

СВЕТО̀ СЕМЕЙСТВО
нека всички люде по
Земята бъдем
518 1 1

Търпеливо

Търпеливо отброявам вечерите,
които ме делят от разговора ни.
Една нощ по-малко безплодно ще си мисля за теб.
Две нощи по-малко и ще чуя гласа ти.
Три нощи по-малко и ще видя очите ти ...
1.3K 3 1

Другата Тишина

Ако някой каже, че Тишината е лишена от звук – дали е познал онази моята, друга Тишина?
Мисля за Тишината като за момент, в който никой не говори и съм насаме със себе си. Но пак чувам вътрешния си глас…отвън грачи гарван, горе някой чисти… Драсването с молив по празната хартия също оставя своето ех ...
4.1K 2 5

Позволи ми

Позволи ми да мечтая
Позволи ми с въображението си да поиграя,
Там съм свободен
там граници не зная.
Да бъда с теб обичам ...
1K

Отрова

Отрова
Ще трябва да си спомня пак
за змиеносеца у мене...
Оная пъргава торба!
Как пак забравих да я взема? ...
911 2

Рамбо – първа страст

Последни учебни дни на десети клас. Разхождам се спокойно из града и кроя щури планове за предстоящата почивка, с палатки на море. Някаква мацка ме спира и иска да я упътя за някъде. Мънкам си там и изобщо не ми пука за нея. Пък и за какво да ми пука тя е една такава… готина, а готините мацки изобщо ...
2.2K 2 3

Натаралежено... или Съдбата...

В главата ти стотици описания,
размиват се сред твойте бездихания.
И се откривам жалък и мрачен
в искрицата на отчаяние.
Способна да запали пепел, ...
888 2

Призвание

Душата бяла, като сняг неопетнен!
Без стъпки никакви по него...
От нежност тиха сътворен
отдал на времето от своят шепот.
Достигнал висини големи. ...
739 2 10

Кът

Някак неудобни са пространствата...
Нима това е окончателен кръг?
Разрушените чувства странстват,
но накрая всеки си намира кът.
И в този тъй уютен,нежен ъгъл ...
891 7 17

Писна ми

Писна ми от лъжливи обещания
от бездушие, камуфлажно състрадание!
Писна ми от хора еднодневки,
от драскачи и от криви сметки!
Писна ми от надежди убити, ...
1.2K 3 1

Дъга

Нарисувай ми, художнико, дъга!
приказна дъга ми нарисувай,
такава дето в детството видях
и дето още тайно я сънувам...
Палитра от мечти аз ще ти дам, ...
1.2K 2 3

Бяла ружа

На Иржи
Колко мъничко е нужно
да поникне бяла ружа -
длан грижовна, ситно зрънце,
хладна струя, топло слънце. ...
1K 5 17

Лозата на Енгади

“Възлюбленият ми е за мене като
кипрова китка в лозята на Енгади...”
(Песен на песните 1:14)
А бяхме млади. Невъзможно млади.
Годините разпъпили едва. ...
1K 2 10

Любовта ти

Любовта ти прилича
на запалена свещ.
Твоят дъх ме обрича
в своя пламък горещ.
Твоят поглед ме гали, ...
811 5 10

Дом на любовта...

Днес знам, че животът ми си ти,
цветовете на дните и нощите ми...
смелостта, да освобождавам...
страховете си от затвора, да полетят...
Днес знам, че ти си водата, извора ...
738 1 4

Зареждане

Изсипвам тишината си по теб
и сгушвам се във топлите ти длани.
Красиво е мълчанието в мен,
когато любовта усещане е в бяло.
И чувствата са нежен благослов, ...
787 6 15

Шега

С морска пяна по крилете -
чайка бяла сред пустиня.
Късче хлад, безсилно синьо,
с морска пяна по крилете.
Цяла в жар, угасва клета. ...
737 7

Вълчо време

Слушам вятъра студен,
а песента му ледноструйна
вълкът събужда в мен
в тази сива нощ безлунна.
Своя вой не чувам, ...
603 1 4

Не заспивай без мен!

Постоянното тракане на влака не ми позволи да затворя очи, дори и за миг, макар да бях смъртно уморена. това ми състояние се запази вече цяла седмица. Наред с шок и ужас в бонус. Макар и 17-годишна, се бях справила с цяла орда полицаи, адвокати, прокурори и медици. Всеки би си задал въпроса с какво ...
2.7K 2 6

Литий срещу мания

Великото изпразване,
което е поезията -
дава ти всичко
и нищо
едновременно.
602 2 4

С тебе...

С тебе…
на Ж.
Аз често си говоря с тебе
за времето, звездите, любовта
и никой знам не може да отнеме ...
1.1K 4

Уча

Под дървото
на духа си
аз уча
тайния език
на моето сърце. ...
910 5

Залез над гробищата

Беше дъждовно. Винаги беше. Честно казано, не мога да си спомня последния път, когато не беше. Единствените спомени, които успях да повикам бяха много смътни и сякаш не се бяха случили на мен - слънце през белите зависи подухвани от вятъра, мирис на лятна вечер, кафяви очи.
Когато излезех всяка сутр ...
906 1