На вратата отново се звъни,
не искам да отваря, знам,
че пак си Ти!
Порокът и падението облечени
в човешки вид, ме търсят, ...

Превърна се в пепел ненужна...
пред моите морни очи...
отнесе те ледният вятър...
повя те в незнайни страни...
Аз още съм тук, не съм мръднал... ...

Този сняг ще ни стигне, аморе.
Да покрие калта и умората.
Може пък да дочакаме пролет.
Не затваряй прозореца.

Искам да те любя, да те убия,
от теб живота с устни да изпия,
да те погълна, да те отнема от теб,
да възпея с отрова бесния гнет...
А после да те вдигна, ...

Най-близките хора не можеш да стигнеш,
болката гледа в очите им днес.
Ти имаше шанса да бъдеш красива,
но днес си единствено тъмно море.
И странната участ те люшка в сърцето, ...

ПЛЕЩИ
на Хриси Мачикян
Мъжът политна в тъмното…
Преди това погали със любов жената,
която спеше във леглото му ...

Убиец на души
Ти винаги си бил добър артист.
И ни за миг във теб не се съмнявах.
Разбрах, че си завършен егоист.
Лъжите, изневерите – прощавах. ...

Понякога желаеш да си тръгнеш,
Но въздъхваш тежко и оставаш.
Понякога мечтаеш да потръпнеш,
Но лед душата ти сковава.
И всичко в теб кипи за таз промяна, ...

Ти искаш пак да те обикна...
но виж, не ми се получава –
нима със робството се свиква?
Със плен във вражеска държава?
В спиралата на битието ...

За любов не ми се пише
защото знам ги отговорите
символични, бледи, недвусмислени.
За война не ми се драска
не обичам таз ''окраска''. ...

Приятел, търся си сърце,
такова... истинско, човешко.
Напукано макар да е,
ще го споя с две капки нещо.
То, моето, отдавна спря, ...

За мене ти бе недостижима мечта,
единствена и несравнима,
но остана си с времето чужд и сега
вече друг ме нарича любима!
Той ме кара отново да живея в мечти, ...

Вали дъждът със страшна сила,
а слънцето е скрило усмивката си мила
зад облаците буреносни, посивели -
черни, пухкави къдели.
Вали, сякаш мъка се излива ...

На Арабела
Някой път,
ако без да искам
ритна попа
във г*зъ…, ...

Не много отдавна и не много далеч, в едно малко селце живеело едно семейство, на което след дълги години очакване се родило детенце. Майката и бащата били невероятно щастливи и горди с първородния си син. Те вече не били в първа младост и това дългоочаквано бебче дало нов смисъл на живота им. До тоз ...

Не може
цял живот
душата ти
да бъде
на колене! ...

Вървя по същата пътека,
наконтена от нов сезон.
Суетната природа майка,
с типичен женски нрав,
обича да я преоблича. ...

"Заповядайте, книги само за лев!",
подканваше хората дребна старица,
заглушена на града от моторния рев,
с надежда в очите, подобно искрица.
"Заповядайте, имам Ботев и Вазов!", ...

Бай Асан от село Бедно се събуди с махмурлук.
През прозорчето погледна към градината. От тук
виждаше как съчки сбира булката му, как превита
към небето задник вири… при колене са гърдите.
Гледайки я как ритмично се поклаща и се труди, ...

Падат пухкави снежинки,
всичко вънка побеля,
стана синкаво и тихо
и застлано с бяла пелена.
Тичат мънички дечица, ...

– Здравей.
– Здрасти.
– Казвам се Гери.
– А аз – Людмила.
– С какво се занимаваш? ...

На Коледа!
Днес от север в тъмнината,
в най-очакваната нощ,
Дядо Коледа с шейната
ще потегли с пълен кош. ...

Най-чистата обич е дар от детето,
то твойта ръка доверчиво държи
и своето място заема в сърцето.
А тази любов теб до край ще държи.
Но идва моментът ръката да пусне ...

Когато младостта си отива...
Като сън се изнизват годините млади.
Живееш забързано. Не смогваш дори
да спреш да починеш - ще забави
оня ритъм житейски, болт, от който си и ти... ...

Всяка сутрин се будя с мисъл за Теб.
Ти си свещ запалена в мрака
и горяща с кръвта от сърцето ми.
Ти сълза си в окото ми, дето чака
твоята длан да докосне лицето ми. ...

Когато ме потиска тишината
и утрото безкрайно е далече,
със образи насищам тъмнината
и стаята ми не е празна вече.
Рисувам смях на влюбено момиче, ...

За преходността
О, колко е нетраен този свят!
И колко се нетрайни дните.
И всичко живо, вехне като цвят,
щом го откъснем от лехите. ...

Јас сум птица со гнездо на југ
кога пријателите ќе ме остават
нема да го скршиш мојот беспрекорен лет
кога очите ќе ми ги врзеш
ќе си го познам својот пат ...

Някога баба много обичаше да ми разказва за Гората на мъртвите. Това е едно от онези суеверия, които един път влезнали в главата ти, никога не я напускат.
„И помни,“ казваше тя, „никога не погребвай мъртвите, така обиждаш не само природата, а и него.“
„Кой е той, бабо?“
„Духът от гората, милото ми.“ ...

Отиде си моята муза,
с тихи стъпки в нощта.
Тихи стъпки, бързи,
защото и бързо минава…
днес любовта. ...

Есента бе дошла. Лекия ветрец, който духаше караше листата да правят водопад от различни цветове в парка. Този парк не беше обикновен, а гробищен парк. Там където мъртвите намираха своя вечен покой.
Катафалката караше бавно по алеята. Падащите листа от дърветата бяха все едно отронващи се сълзи коит ...

Октомври 2008
Седях напрегнато пред компютъра във всекидневната и дообработвах последните резултати от измерванията, които правихме с моя екип, на сградите на училища, болници, детски градини и административни сгради. Предпочитах да работя вкъщи, вместо в офиса. Спокойно ми беше. Така или иначе с мо ...

По пътя достигнах поток с жива вода,
приклекнах за да отпия и да пречистя лицето си,
но не подозирах, че в същия този момент
океанска вълна ще залее жаждата ми.
Въведен от вълните в дълбините на откровението, ...

Коледа си нямахме тогава,
имахме си само Дядо Мраз,
но въпреки това, не ще забравя,
празничното настроение у нас!
Очаквах с радост Новата Година: ...

Те танцуват страстно танго
и Армик пали в тях огньове.
Не е важно къде и с кого,
но мигът е почти съдбовен.
Жарка плът, долепена до плът, ...