Хвърлям всичките си сънища
в киселата пепел
на нашето нещастно минало.
Повръщам въжетата,
с които пазеше душата ми ...

ЛЮБОВ
Ако нявга мога да избирам
Как да си отиде Любовта
Дори от болка да умирам
Внезапно искам да се разделя ...

Мисля си днес в този слънчев ден,
какви ли чувства се таят в мен.
Щастие улових току-що в душата моя
и искам да дам и на душата твоя.
Но няма да е правилно така, знам... ...

Защо сълзите ми се стичат,
а сърцето ми зъзне във лед?
Защо е чуден слънчев ден,
а в мен е мрак и вятър?
Защо и дума не отронвам, ...

Пред Портите Господни
Попитали един, а той казал:
– За мен живота е ядене,пиене и жени.
Друг казал:
– За мен живота е разходки. ...

В памет на сестра ми
Защо я предаде, живот?
Бе влюбена в теб до полуда.
Тя носеше тежък хомот,
но беше за нея ти чудо. ...

На Емо
Препълнена съм с лято. И с тъга.
На морско дъно амфора съм. Стена.
Далеч пред мен е някъде брега,
а хоризонтът е безкръвна вена. ...

– Хей. Спиш ли? Имам добри новини.
Отворих бавно очи и я видях надвесена над мен. Лицето ѝ грееше озарено от огромна усмивка.
– Мъртъв ли съм? Това ли са добрите новини? – отвърнах аз.
– Не глупчо. Разбира се, че не си мъртъв. – тя се засмя с коприненият си глас.
– Тогава ме събуди, когато умра. – о ...

ДУША
Чели ли сте някога душа,
написана, описана със думи,
гравирана в спомени руша,
стени, които всяка нощ издигам. ...

Не ми прощавай любовта към теб.
Остави да я изстрадам както мога.
Не се обръщай. Тръгвай си. Късмет!
Не ме ли чу? Отивай си... за Бога.
Вратата е затворена. Прости. ...

Живяла някога в едно царство-господарство чудно красива принцеса. Тя била толкова хубава, че дори красотата се чувствала засрамена в нейно присъствие. Слънцето изгрявало и залязвало заради нея, луната лунеела с цялата си сила в нейна чест, а реките били готови да потекат наобратно, стига принцесата ...

Все се опитвам да напиша
стиха – да те накарам да се
почувстваш обичана и щастлива!...
И все започвам така – рима
след рима, пиша за любовта! ...

Какво ще помниш ти, дете,
от пропиляното си детство?
Едва ли знаеш как расте
с годините ти твойто бедство.
Че мама с тате са в развод ...

РАВЕНСТВО няма
ли, няма и БРАТСТВО, и
неСВОБОДА е...

Запей ми за обич, прелитащо птиче!
За топлите нощи и хладния мрак...
Запей ми за тъжното младо момиче,
което замина с най-късния влак.
Навярно младеж без сърце е оставил ...

Взирам се в небето и разсъждавам върху всички тези вселенски теми, които останалите хора или презират, или просто отбягват по неведоми и необясними в моите очи причини. У мен се заражда въпроса кой всъщност е лудият? Дали това съм аз, двадесет годишния младеж, когото всички оприличават на шестнадесе ...

Можеш ли...
Можеш ли да дишаш?
Можеш ли да се усмихнеш,
но не насила... ей така, някак истински?
Можеш ли да обичаш, ...

Лятото настъпва бодро,
с плам на юноша надраства Пролетта.
От красотата си безкрайно гордо,
опиянено е от младостта.
В мощна буря живеца излива. ...

Ожарило се е Слънце! Прежуря!
Всичко малее в мараня!
Жадуваме капчица свежест
и молим се на дъжда:
– Не ни отминавай! ...

Понякога тя идва странно
от рукналия нейде дъжд,
запалена с искра, внезапно,
в очите на случаен мъж.
Припламва огън, лумва клада, ...

Кара ми се колело!
... може да е без спирачки!
... скача ми се в купа слама!
... Ха дано не види Мама
.. .ходи ми се по въже, ...

I am here, please embrace me!
And bring back life before!
This pain and grief... they break me.
I can't take them anymore.
We are born in a disaster time – ...

Майко,
дай ми тишина, сигурност и вяра.
Бъди до мен,
усмихни се,
не плачи. Твоят син е тук и тъжи. ...

БУКОВ ДОЛ
Тъжни са нашите разкази, защото идват издълбоко, от душите ни. Те дишат и живеят от нашите въздишки, от нашите най-съкровени спомени. Стоплят ни далеч от роден край. Дават ни сили да продължим напред. Ние знаем, че там винаги има едно място, една частица от космоса и неспирно вървим към не ...

> ∞
>
>
>
> ...

Сякаш липсата вече отмина,
сякаш спомена вече го няма
и на двамата не ще ни отива
връзка след наша раздяла.
Сякаш липса не ще се завърне, ...

Помниш ли денят, нашият ден,
като два гълъба летяхме,
красотата ни следваше в мига,
бяхме плахо щастливи.
Но щастието е много красиво, ...

Изобличи ме, когато най те обичам...
Наричай ме луда и всякаква...
Съблечи ми дрехите, които обличам,
че дразнят ме много понякога.
Изтощи ми логиката колкото можеш... ...

Минаха години
Отминаха години... Отминаха!
А погледът ми все напред върви,
на плещите ми - натежава раница,
от многоцветни пътища, сезони, дни. ...

Хей ти - по пижамата
и рошава коса,
красива си!
Точно така - с усмивка,
сънена и без грим, ...

Изтича времето
през крехките ни пръсти.
Животът е клепсидра с теч безмилостен.
Моментите ни скъпоценни, пъстри,
с любов събрани и закътани - ...

Хубава жена
Хубава жена, харесвам я така -
с красиво лице, дълга коса.
Едно прекрасно творение на природата!
Хубава, но всяка си има цена! ...

Даже мазохистите не знаят тази любов,
дето е от болест по-лоша.
За болест лекарство или гроб,
а нея в гроб не мога да я сложа.
Тя безсмъртна ли била?! ...

Ламарина
Душата ми престана да работи.
И тя, от самотата опустя.
Зацикли нещо. С бавни обороти
взе да превърта. И напълно спря. ...

Хареса му тук. Конната база беше в града. Имаше същата близо до покрайнините, където живееше, но тази беше по-уредена. Конюшните бяха чисти, всеки кон си имаше минало, вероятно и бъдеще. Дори имена им бяха дали. Имаше много треньори, всички бяха по-млади от него и това го убеди, че вече е време.
Поп ...

Препускайки шеметно, дните,
унесени в приказен бяг,
поспират за миг край вълните
и тихо мечтаят за бряг.
Изкъпват се в морската пяна, ...

За мене петъка е черен,
вещае ми два дена самота,
различна от останалите делници,
една измъчена и грозна пустота,
в която оцелявам пак без тебе, ...

Разсъмване
Разсъмва се. Нощта е уморена
от болка и наслада, от екстаз.
Зората пак се ражда подмладена,
усмихната във този ранен час! ...

Вината ме вика от тъмното,
като гладна стоглава ламя.
На една ръка разстояние,
но не мога за миг да я спра.
Без да искам, изпуснах я волна ...