Има смисъл
/Не само заради вятъра в косите
и морските вълни в нозете ми.../
Отново съм цяла, вървя по земята!
Днес пак съм тленна... прибрах си крилата. ...

Гадна мазилка. Мазни петна.
Под от омраза. Думи хапливи.
Счупена мивка. Тъжни лица.
Дива заразa. И джамове гнили.
Хора сърдити. Гнойни гърла. ...

Щъркелът със счупени криле
топли си гръбнака край комина -
чопли малки късчета небе,
гне́здили в перата цяла зима.
В спомени за юг добре запазени ...

От години, все там си стоеше,
на завоя, до старият мост —
но не светеше, просто стърчеше,
като някой, застанал на пост!
Наближаваше дългата зима! ...

Прободена бях, но кръв не потече.
Изгори ме пак любовта!
Огън в гърдите!...Не си спомням вече!
Отдавна забравих какво е това.
Не знам! Като всички и ти може би, ...

Това беше мисля една любима тема, но малко по-навремето, когато още имаше такава представа за "истински мъж", полумитично предавана от близкото ни минало. В момента по-тиражираната тема е – мъжът е всъщност слабият пол, и това което е бил някъде, някога, вече не ни засяга. Аз бих искал да се върна н ...

бабувал е на
една „демокрация“
явно сатана

Бог, който е в Троицата, сътвори небето и земята, и морето, и всичко, което е в тях, и което е дошло от небитието, защото нямаше свят и нямаше нищо в него, а Бог го превърна в битие и стана светът. И тогаз Той взе пръст от земята и създаде човека, когото награди със своя образ и стори така, че да ра ...

По пътечка към реката,
с въдичка една в ръката,
тръгна Зайко сам и горд,
че рибар ще е, "спринтьор".
Сто кила ще улови – ...

Преди да те срещна, не пиех кафе.
Тогава обичах шума от дъжда,
усещах как нежно ме милва с перце,
стоях у дома с чаша чай във ръка.
И срещах навън непознати лица. ...

от творбите най-
небесни пò творба е
живият живот
.....................................
пò творба е от ...

304. Казват, че имам лошия навик да депресирам. Понякога си мисля, че са прави.
305. Никой не е напълно сам, защото Бог е във всеки един от нас.
306. Правосъдието често се възцарява в онзи съд, в който няма съдия и адвокати.
307. Искаш да върнеш времето назад, а дори не знаеш в кое време си ти...
30 ...

Рядко пиша за любов
може би защото се страхувам
,,страхувам се и още как...
защо пък все да съм ''рогат''.
Обаче пише ми сърцето бледо, ...

- Здравей!
- Здравей?
- Радвам се да те видя!
- Кой си ти? Къде съм?
- Аз съм смъртта! А ти си на сигурно място! ...

заваля…
и разплака деня
кротко… есенно
после… в очите ми стихна
тъгата ...

Мечти, надежди, красота –
или душевна пустота?
Дали в душите ни светлина има –
любов към близки и родина,
или тях егоизъм ги владее ...

Нито на изток от рая съм бил,
нито на запад от пъкъла чер.
В двора ми пее синигер в дактил,
свири щурче до лехите с пипер.
Стъпил на босо в росата до мен, ...

Навън е нощ дъждовна,
а аз съм сам-сама.
Отправям поглед в тишината
към празното легло и нямата стена.
Страхувам се от сънищата бели, ...

Меката коприна уви ми рамената,
пое ме в прегръдка и принесе във земята.
Бликна вир от капки росни,
нежно вплитащи се в косите абаносни.
Над мен премина връщаща се птица ...

Откакто тя си тръгна, съм доста разсеян в работата си. Не че правя големи грешки, просто… ми е трудно да се концентрирам. Някой ден вероятно здраво ще се оплескам. Естествено причината е в нея. Цели единайсет години я нямаше в живота ми и почти я бях забравил, но сега… Сега мисля за нея почти през ц ...

Самопомощ
Рай
Или вместо опиум
Тук няма болка. Няма сълзи, тревога и ужас. Спокойствие е тук. Защитено е тук. Тук е крепост. Въздушна. Велика. Има безкрайно синьо небе, в което са потопени и плуват най-различни пухени облаци, преливащи цветовете си ту в розово, ту в млечно бяло. Във въздуха е топло ...

Поетите имат мечтите, забулени тихо в съня,
и паметно шепнат и викат в най-искрени тъжни листа...
Поетът полита от слово и пада в пенливи вини.
Морето от мънички чувства покрива небето с гори.
И нямало лек за съдбите, но имало топли неща... ...

Самадхи

Изви се сянка. Като вик
в осиротялото дере.
Изплези времето език.
Октомври звънна с дайре,
събра невинните листа, ...

ДЪЖД
А улиците са толкова спокойни...
Чудя се, дали не ги боли
от тези дъждове поройни"
Ирена Тодорова ...

Болката ми омекна...
огъня ми изгаси се...
за да се запали отново...
не можех да дишам -
бях забравила - ...

Емоции със вкус на стар затвор
под час разхождат поривите на душата.
Тъй скучно е да водиш с всички спор
и безнадежно е да вярваш в светлината,
а тя е тук – прекрасна в есенния ден. ...

* * *
На тротоара
мокри есенни листа
шеметно блестят
в най-огнените багри. ...

Някак ненадейно,
като в приказка стара,
на пръсти дойде любовта.
Бе някак различна,
не бе остаряла, ...

Со магливи букви
наредив цел баталјон реченици
на фронт те испратив
хиерархија измислив
на врвот те поставив ...

Сега сме само трима
Останали сме само трима в село.
Един от тримата сега съм аз.
По "лабиринта" сме вървели смело
и стигнахме така до този час! ...

Овце.
Овце за броене.
Ниви
за жътва.
Камъни за събиране. ...