Неспокоен като мен,
лесно ли заспиваш вечер?
Във сърцето ти комети
мятат ли се посред ден?
Дишаш ли като турбина, ...

След работа прилегнах уморен.
Заспал съм бързо със чаршаф завит.
Седя на място първо в трен*,
пред мен се движи светския елит.
Господин със фрак и дама с тен. ...

Измислица е любовта!
Моментна слабост нараняваща,
когато осъзнаеш сам, че само
споменът остава...
И пак ще има хиляди звезди, ...

Прострял се между двете дати,
животът в шепите изстива.
И сред познати, непознати
така - със сЪлзи - си отива.
Във този интервал от дати ...

Как възниква мълчанието?
Навярно с целувка без ек.
Или пък със скрито съзнание,
Че целуваш предмет, не човек.
Как се прикрива мълчанието? ...

4
Ти си причината
да прогледна
чуя
усетя ...

Синьо море.
Истинско и бурно.
Морски вълни.
Фосфоресцират в ноща.
Облаче бяло ...

Прогонени от Рая – на Земята,
затворени сме в немощни тела.
Душите ни безпомощно се мятат,
сред куп беди мечтаят за крила.
А в райския чертог не е щастлива ...

Вратата се отвори, младият мъж прескочи прага и излезе.
- Крадец, крадец! - провикна се женски глас след него.
Телефон. 112. Набиране. Полиция.
Последователност от безсмислени действия, които жената беше готова да предприеме.
Пари. Телевизор. Бижута. ...

Ти знаеш ли какво е да откраднеш
парченца от любов – да се нахраниш
с трохи за птица, вечно гладна
и по крилата със кървящи рани...
Видяла ли си как след полет ...

Красива есен... Дъждовна..
Вятър развява паяжини
и пъстри листа...
Очите ми, разплакани, дъждовни стъкла...
Сърцето – обвито в хладна есенна мъгла... ...

Петдесетгодишният младок – Любомир Станойкин, живееше в разглобеното село Кошара. Един от най-жизнените жители на това обезлюдено място бе ерген. Женски създания нямаше в кочината на свинята Гого. Надали можеха да се открият при дъртите кокошки, които отдавна бяха загубили способността си да кудкудя ...

Добър Човек
Добрият Човек просто прощава,
лошите неща той ги забравя.
Той силен е, доброто олицетворява,
а слабият човек не забравя, а отмъщава! ...

На моите раце се бришат прстени од пепел.
Јас сум дете на црквата
извирам од еден поток.
Додека трчам по добро
злото ми е зад петици ...

Казват, че вече не е със ума си -
нервна и сприхава, луда старица.
Рядко излиза дори от дома си...
Като на юг неотлитнала птица -
чака безропотно зимната дрямка ...

златее есен –
слънчице-гальовниче
по детски грее

на Тотко
Знам,
както Икар
в полета
ще изгоря! ...

Неразбория
Поредният пациент се изниза окрилен от диагнозата, турена му от д-р Руменчев, а никой след него не влиза! Докторът дремеше на бюрото, спеше му се по начин, за който народът е казвал „… две не види” . А той трябва да преглежда. В унисон със сестрата. Това на пръв поглед. Но ако вникнем в ж ...

Не всичко е любов, приятелю!
Светът край нас не винаги е цветен.
Като клавишите на старото пиано е-
ту бял е, ту е черен.
Не рискувай да гледаш в очите ми. ...

За да обичаш Пловдив ти е нужно малко -
една погалена от вятъра трева,
театър древен и звезда над него
оглеждаща се в капчица роса.
Горчиво-сладки са целувките му сутрин ...

Плаче облак, плаче нощта,
има толкоз хора в нищета
и гризе ме съвестта,
че не мога да променя света.
Колко сълзи и надежди празни ...

Поете наш, който си в отвъдното,
пиша ти аз, читател от бъдното...
Някога написа в писмо до мен
„Не бойте се, деца, за утрешния ден!“
Било е толкова отдавна, а сякаш вчера, ...

292. Любовта съществува, но тя се губи сред облаците на днешното безразличие.
293. Избирайте мъдро, защото някои решения са цял живот.
294. Не плачи за това, което вече е изгубено. Усмихни се за това, което тепърва предстои.
295. Никой не може да спре бурята, но бурята може да спре всеки.
296. Залез ...

В един среднощен влак
се вози Самотата,
невидима, с наведена глава.
Отсреща й е седнала Тъгата.
Унила е... Невидима и тя. ...

Стържеше по гребените на вълните този вятър, щърбеше ги, във въздуха се чуваше свистене; от бурния сблъсък на вихрушката с морето ли или от друго звукът съскаше, грапав като шкурка, драскаща поресто дърво. Грозно и потискащо беше сивото на този месец, хотелите не работеха, а морето – почти спокойно ...

Мъж си -
като сред огъня роден.
Мъж си -
от безсмислието победен.
Мъж си - ...

Това се случило отдавна,
в далечни стари времена.
На било стръмно сред морава
от памтивек живяло стадо.
Овчици бели, дългоруни, ...

Къде си, батко?!
До своята малка сестра,
Ти да бъдеш трябва сега.
Когато от топла прегръдка има тя нужда,
Когато от кошмарите трябва някой да я разбужда. ...

На татко
Бащите никога не плачат
дори и в раната да капе сол.
Бащите само смело крачат,
дори и с дявола да са в двубой. ...

Животот ме дроби
како стакло во своите раце.
Имам планови за време,
а немам тло
каде да ги пуштам своите чекори. ...

Добре дошъл по изгрев, Страннико,
до Извора на Богомолките!
Не ти е разрешено да оставаш тук,
но аз ще ти помогна!
Слез от коня си! ...

Дъждът си пише името в кафяво
край кестени със лачени обувки,
тъче на бряста рокля от какао,
печата в локвите целувки.
Сърнелките посипва със парцали, ...

***
Росица Чакърова
Пак там ще ме намериш - у дома,
под стряхата на мнимата ни къща,
под натежала от безсъние асма ...

Времето плаче за Май.
За онази кръговратна внезапност,
която превърна сивото в рай
и разказа, че няма случайности.
Че в сърцето си пази студа ...

Мечтая си за излезли от мода сувенири：
скъсани дънки, ролки в косите и Бийтълс
За нещастие, ти все още се носиш
Когато мине твоето време,
любовта ще се върне на мода ...

Живот
Той: Не, не, не! Тук не може да се живее…/излиза/
Тишина.
Той: /влиза/ И там не може да се живее…
Културна ...

Вървеше наперено по малката селска уличка. Тротоарът беше тесен и очукан, но лошият му вид не ѝ пречеше. Беше свикнала да маневрира ловко с високите токчета, преодолявайки потрошените павета. Беше облечена с шарена прилепнала рокля, която очертаваше пищните ѝ форми. Едрите ѝ задни части, бюст и бедр ...

Здравей, любими. Пак съм тъжна.
Не съм ти писала отдавна.
Аз често крия се зад маска чужда,
но има дни, в които не помага.
Кълна се, аз за теб не мисля. ...