Превърна се някак в моята пролет.
С цветове от дъгата душа украсяваш.
С теб започва и всеки мой полет,
всеки ден любовта съживяваш.
Днес чувствата топли дават ми сили, ...

Недоверие отново се заражда
и помръква радостта…
Дали егоизмът го поражда
или просто възрастта…
На никого животът не прощава, ...

Малко весело лисиче
имала си Кума Лиса,
хубаво като кокиче
и с ума си ще те слиса!
Но навред било известно, ...

Част втора
Юлските горещници тази година се бяха преместили през юни. Над Босфора се носеха облаци от водни изпарения. Водата сякаш щеше всеки момент да закипи. Рибарите и моряците, голи до къртста бяха по-черни от ганайци. На повечето от тях се виждаше само бялото на очите. От непоносимите жеги и р ...

Създателю! Аз не зная как да Ти благодаря, освен с Любовта, която е завладяла цялата моя същност...
Коленича пред Теб и Твоя-мой свят, който си ми подарил!...
Стоя в подножието на Тодорините кукли в Балкана-исполин и благоговея! Душата ми е пълна с толкова обич, толкова вълнения, толкова щастие, че ...

Да бе порой
в старо русло ще се спусне
да беше гръм
в усои тъмни ще отекне
да беше град ...

Август, казват, е на годината следобеда,
(а с лятото сякаш преди малко се (с)улучихме).
Пък времето бързало вече да се разделяме,
(хората почнали по селата да си кърпят улуците).
Ще свърши и август. Далече е следващото лято. ...

Имам всичко, което човек може да иска,
успехи, пари, визия и много късмет,
но повярвай нищо няма никакъв смисъл,
ако не мога да го споделя с теб...
Успехите ми важни са безкрайно незначителни, ...

Със перчем нагоре вирнат
с дънки скъсани... фатално!
с ризката на розички от сватбата
крача сам по булеварда.
крача, но не стъпвам по земята ...

Всяко нещо на тоя свят шарено-нов
избуява и крее. И както изглежда
поувяхва дори най-добрата любов,
потъмнява най-бялата наша надежда.
Все върти се животът – карусел сред звезди. ...

С някои неща си мислиш, че ще свикнеш. Гледаш ги един, два, три пъти, но дори и четвъртият те кара да се чувстващ странно и да се питаш „Защо?“. Мислиш, че няма с какво да те изненадат, че си подготвен за всичко и че очакваш много от ставащото около теб, но когато те почукат на вратата ти (или на вр ...

И когато се обръщаш назад,
ще виждаш усмивката ми вяла,
докато напускам златния палат,
в който години наред съм живяла.
Ще се питаш: „Какво ли съм сторил, ...

Тъмно, ранено, нещо необикновено.
Ранени, нощите студени,
сърцето – вледенено,
душите – усамотени.
Сънят мрачен, чернее, ...

Търсих щастието толкова години,
а то било до моята врата.
Усмихна се. Прегърнах те.
Любовен дъжд в душите заваля.

Внезапно спрях
да гледам със очи.
Земя, небе, жени.
Внезапно се събудих.
И почнах да сънувам. ...

Благодаря Ви за красивото
пожелание, госпожо Б!
Мъчно бих намерил думи из своя твърде ограничен речник, с които да опиша небивалата благодарност, която изпитвам към Вас в настоящия момент. Благодаря Ви за всяка една задача с нелепо условие, която сте ми поставяли. Благодаря Ви за всяка трудна и непо ...

Един филм
Пътувам нощем,
в един лиричен филм.
На бал от влюбени-
момичета,момчета, ...

как се следи
с душата
онова
що си заминава
без разсъдък ...

Ще минеш и през този ден,
не прекалявай със солта,
обичай който е около теб
и не забравяй да си поливаш цветята.

В едно царство, в едно господарство, скрит на 13-то ниво, защитен от спейс-командоси, извънземни чудовища, воини-киборги и обратен CD-терен, живеел страшен змей. Имал той седем смърти, четиринайсет сърца, 300% издръжливост и плана на лабиринта. А можел да бъде ликвидиран той само с Ctrl+Alt+Del. И м ...

На хората в беда да помагаме,
а не да ги изоставяме.
Към бездомните – християнско отношение,
че и те имат нужда от спасение.
Не само за роднините грижи, ...

Далечна си остана. Като облак.
От теб не спира да вали.
А Слънцето преди съм го докосвал
Сега и то заплака със сълзи...
А знаеш ли, че пари до изгаряне ...

Не те виня за болката във мен!
Нау́чи ме да страдам и обичам.
Любов да търся всеки Божи ден!
След нея неуморно аз да тичам.
Нау́чи ме, че пътят е трънлив ...

ВЪЗТОРГЪТ падна ми в краката,
като пречупена стрела.
Безпомощна, сега ръката
държи лъка, но без стрела.
А злите духове напират ...

Когато ме наказваш със мълчание,
из лабиринта му безсилен бродя,
минавам километри разстояние,
но никой път към изхода не води...
И може би граничи със безумие ...

Побърквам се когато те гледам
Със очите искащи всичко
Побърквам се когато ме прегръщаш
Та чак ще ме счупиш, да толкова силно
Побърквам се когато те видя отново ...

Кажи ми, че сънувам
Събуди ме от това
Сън или мираж си
До мен ли си сега?
Сънувах, че те губя ...

Тя беше кралица, а аз – кочияш.
Сърцето ми бедно изтръпна. За Бога!
Защо се получи това между нас?
Мъчителен старт на любов невъзможна...
Сияйна корона! Усмивка – сапфир! ...

Пребродих милиони емоции,
във чувства премръзвах и тлях,
добър или лош е животът ми,
не зная, но знам, че живях.
Подавах ръка на неверници, ...

Наблизо винаги ще съм,
дори да бъдеш от мен далече...
В твоят най-потаен сън...
Обичаща те, искаща, обречена...
Там ще те погаля нежно... ...

Мен ме мъка мъчи.
Тежка, моя красива мъка.
Не питай за нея,
не мога да кажа.
Искам да я скрия, ...

Все по-често телефонът ми
напразно ти звъни
и аз изтръпвам в мисли нежелани.
Защо ли твоята душа мълчи?
Какви ли тайни криеш неразбрани? ...

Да гледам и да не виждам,
да слушам, и да не чувам,
да търся нещо намерено,
без да разбера, да съм там.
Да вкусвам, без вкус да усетя, ...

Часовникът на стената удари единадесет, броени секунди след това вратата на кабинета най–сетне се отвори и отвътре излезе поредната „щастлива двойка“. Не знам в какви отношения са били преди идването си, но да бъда честен в момента изглеждаха така сякаш просто чакат да останат насаме за да си издера ...

Усмихнато лято приятели ви пожелавам,
моите усмивки ви подарявам.
Усмивка, Любима, Лято, Море,
пожелавам ви го от сърце!
Усмивка с приятели добри, ...

Не съм престанал да се трудя!
Преправям сторите неща.
По навик пак се рано будя
и влизам рано във пещта.
Ръце на кръста не съм сложил ...

Къде да те търся?
Къде си мой изгрев, моя мечта която нося
в душата си и буйно изгаря всеки миг и ден.
Потъна в залеза и червеният облак на заника
те изпраща в далечината. ...

с обич и с порив
огромен рабòти се в
цех „мраколòмен“