Искам да си забравим телефоните.
Да ни връхлети звезден прах и купища небе.
Да си споминим, че явно сме захвърлили
в самотен ъгъл парчета от сърце.
(Онова, което гръмко шихме с уверение... ...

Автор: Мусса Джажиль http://www.world-art.ru/lyric/lyric.php?id=9294
Коль обо мне тебе весть принесут,
Скажут: "Устал он, отстал он, упал", -
Не верь, дорогая! Слово такое
Не скажут друзья, если верят в меня. ...

Автор:Москальчук Андрей
И, как всегда, когда беда -
Ты бесконечно одинок.
Когда в словах прямых нужда -
Не зазвонит дверной звонок. ...

Простора, мечтите, слънцето, тишината.
Простора, по който птиците кръжат,
мечтите на моя живот.
Слънцето без да изгоря крила
тишината на спокойния и праведен дух. ...

Много страдания, уви, има в света -
болести, войни, наркозависимост, глад...
Вместо да възтържествува любовта -
често човекът гине още твърде млад!
Боже, Ти на тези хора помогни, ...

... Нарисувай ми музика с думи!
Без да спираш, така я рисувай!
Че след всяко поредно безумие,
все по-рядко оставаме будни...
............................................................. ...

- Внимавай! – предупреждението дойде изневиделица, но звучи съвсем искрено. Пешо се закова на място и върна обратно левия си крак като взе да се озърта, за да локализира гласа.
- Кой си ти? – попита младият гамен и огледа внимателно камъка, на който се готвеше да стъпи преди малко. Чак сега забеляза ...

На тръгване ще взема малка урна,
ще погреба изтлялото сърце,
по склона на живота ще се сурна,
чуканчета са моите криле.
На тръгване челото си ще вдигна, ...

Какво става? Очите ми ще изхвръкнат от изцъкляне, но нищо не виждам. Тъмно е. Главата ми пулсира от болка. Добре съм се подредил пак. Тялото ми е схванато. Опитвам се да раздвижа крака и да се протегна. Ръцете ми опират в стени. На педя от носа ми също има стена или таван или каквото и да е. Не мога ...

Някога, преди незнайно колко години, в селце, недалеч от Евксинския понт*, живееше една твърде сплотена селска община. Векове наред, тя следваше едни и същи неписани закони. За чужденците, които минаваха през това село, селяните изглеждаха твърде добродетелни. Истината обаче беше друга. Макар жители ...

Счупи прозореца от яд. Добре, че прозорецът беше двоен, от онези, старите, дървените, широко използвани по времето, когато още нямаше алуминиева и пластмасова дограма. Вторият джам остана непокътнат. Семейството можеше да преживее и с един прозорец.
Излъга, че е станало течение, прозорецът се е тряс ...

Не искам да заравям думи
или да ползвам за шрапнел,
изгубена във сложни друми,
измислям нов за мен модел.
Със истина ще ги обличам ...

Лятната жега е дръзка
и пъшка от нея малкият град.
Последни отблясъци пръска,
залезът носи надежда за хлад.
Тихо, с котешка стъпка ...

Деца неродени
останаха мечтите ни.
Сред вечния мраз
те шептят, разкъсват се в промяна.
Деца неродени ...

Имаш ли, бате, стотинки за хляб?
Гладен съм, чак ми се плаче.
Днес не намерих в боклука комат.
Знаеш ли!? Аз съм сираче.
Нямам си майка, нито баща, ...

ЕДНА РЕЦЕПТА СТАРА
Две пръчки лозови съм боцнал в двора
и чакам аз лозе да порасте...
Да вярвам ли на таз рецепта стара,
че грозде някога от туй ще се яде. ...

Като отронени от есента листа
те падат и неумолимо си отиват...
Душите им към вечността отлитат,
в сърцето ми кинжали се забиват...
Мъчителна е тази празнота, която ...

По „Под най-възторжения звездопад” https://www.stihovebg.com/Poeziya/Lyubovna/Pod-nay-vaztorzheniya-zvezdopad/237613.html
от Елица Ангелова, Калифорния
Ела при мене от далечни светове.
Сърцето ми без знак ще те познае:
в косите си си вплела светли ветрове, ...

Питаш ме какво е да обичаш.
Може би е танца на дервиши
или пък дъхът ти да се стича
в друг като римувано двустишие.
Може би е слънце имплантирано ...

Имам баба пъргавелка -
весела, засмяна.
Млада е и хубавелка,
също като мама!
Всеки ден след мене тича ...

Обичам те
Обичах и обричах се до дъното
на всяка чаша пълна със отрова,
и всяка нощ, заспала непрегърната,
отпивах пак – отново, и отново. ...

Зяпам през прозореца и мисля – имам тоя лош навик. Макар да знам, че колкото по-малко мислиш – толкова си по-щастлив. А най-щастлив на майката Земя е идиотът. Седи на счупена щайга, заметнат със скъсан чул, дъвче парче плесенясал хляб. И си представя, че е на златен царски трон, наметнат с алена ман ...

Градусите сюблимират
с ескалиращ темперамент.
Ветровете носят пепел,
изгорени синева.
Сол лепи по жадна кожа, ...

Със мен да се живее не е лесно.
Обичам и да готвя, и да чистя.
А вкъщи справям се чудесно
та даже гладя си и ризите.
Със мен не се живее никак лесно. ...

Запита ли се днес дали сърцето
ми за теб гори, дали е още твое?!
В очите ми дали видя парчета
от рубин и нестихващи порои?!
Прочете ли през тези разстояния ...

Жив ли си?
Живееш ли живота на някой друг?
Искаш ли да бъдеш някой друг?
Искаш ли да приемеш, онова, което всички правят?
Искаш ли да чувстваш, тъй повърхностно, както другите? ...

Една любов.
Една къща.
Без дрехи.
Без задръжки.
Само ти и аз. ...

Не го остави този свят на мира.
Въртя го дълго в двете си ръце.
Вечеря с него. Вади му секира
и нож заби в доброто му лице.
Той никога не ти обърна гръб ...

Кой да ти предположи, че има някакъв конкретен „тип“ момче, което мога да опиша като dream-guy! Имам предвид, естествено, винаги са съществували характеристики у мъжете, които ме привличат... Обаче на установения типично кифленски „NEED-TO-HAVE“ пакет, без който не бих забелязала някого, винаги съм ...

Какво ли пеят пеперудите,
прониже ли ги сиводелец,
дочуват ли ми чудото
или са пърхащ делник?
Дочух аз разни слухове ...

Животът е картина, която всеки трябва сам да нарисува. Не е важно дали си художник, не е важно дали можеш да държиш четката по правилния начин, не е важно дори дали си далтонист, важното е да имаш желанието да я започнеш.
Възход. Давате ли си сметка какво е това? Не е като да преминеш нагоре в ниват ...

Нестинарка
Парят ходилата от жарта
и искри се гонят в тъмнината.
Болката умира във страстта,
ражда се любов във светлината. ...

Глава VII
Когато пристигнаха пред ресторанта вече беше съвсем тъмно. Лора изпита истинско щастие да излезе от "суперколата". Дойдоха и в повече фамилните разговори. Откровено недружелюбната Мая не я изпускаше от очи. И това не беше само женска ревност. По всичко личеше, че не си представя когото и д ...

Да бъда някак си невидима
в свят един, лишен от поетичност.
Да бъда някак си отричана
от него пак, така отдавна свикнах.
Свикнах му на тайните шегички ...

да пазиш
вярно
нечий
гръб
а твоят ...

Автор: Генка Богданова
Влюбена съм в нощите безсънни,
в тишината под луна сребриста.
В чувствата си – езера бездънни,
се потапям – ритуално-чиста. ...

Dreaming Of You
Seen you from afar
Wondered who you are
Wondered what you're like
Think you're just my type ...

От онзи мрачен ден на февруари
все с ръста ти гигантски се измерваме,
а още от посредственост се парим
и ни един не можем да последваме.
Но ти си толкова недостижим! ...