Поглеждам през прозореца-навъсено, мрачно, но топло за март време.Отварям компютъра - зариват ме букети и поздравления за празника.Най-много се смях на поздрава на брат ми - един як, гол до кръста мъжага в едната ръка държи букет,а в другата брадва, каквото и да значи това?!Ако не искаш свалка - на ...

Понякога човек изрича думите "Боже ще умра" или му се струва, че умира за някакъв странен миг или мигновение, но какво би станало, ако това усещане за смърт, че умираш, се повтаря отново и отново като стара развалена касета, която превърта на едно и също място...
Понякога човек не осъзнава колко нел ...

Хей, хей! Хей, хей!
Приятелю, здравей!
Хей, хей! Хей, хей!
С мен песничка запей.
Там, там! Там, там! ...

Да бих могъл
ще Ви сваля
звездите
на лодката
Съдба ...

Честит празник на всички:
момиченца, ученички,
девойки, поетеси,
плейметки, мутреси,
просякини, работнички, ...

Като в Сън
Меден звън ще търси своя шепот,
шепотът ще засънува свой бленуван звън,
звънката хармония те омагьосва с трепет,
за да те поведе в камбанен сън. ...

Колкото и да ме утешаваше, Итън беше изстинал към мен. От една страна не го виня за действията му, защото аз се отдадох на друг. Изкуших се, а не трябваше. Но от друга страна, тъмни мисли блуждаеха дълбоко в съзнанието ми, всяка вечер. Итън работеше с много хора. Имаше много колеги и колежки. Не съм ...

Ех, защо ли
този
свят
така
върви?! ...

Вече не си спомням имената им. Тя май беше Даниела, него условно ще го наричам Зденек.
В далечната 1983 година бяхме на Международна бригада в Полша. Около 60 човека средношколци от ..., България.
Не мога да си кривя душата, че Даниела бе най-красивото ни момиче. Със смолиста, дълга и естествено сит ...

Иванов - млад левент, отива на преглед при личния си лекар.
От какво се оплаквате? - пита лекарят.
Опасявам се, че съм болен от Алцхаймер, докторе - казва Иванов.
Лекарят: И как заключихте това?
Иванов: Миналата година от разсеяност честитих на съпругата Ви 8 пъти 8 март. ...

Представи си ти,
гилотина над техните глави.
Не го мисли
благо стана ти... нали?
Признай си, благо стана ти... нали? ...

Така и не разбрах какво се крие
зад примамливия гръб на хоризонта…
При мен се върна вятърът,
отнесъл преди време
розовите ми илюзии за вечност… ...

Животът не е приказка,
от мъка често хлябът ни горчи.
Стои, не мръдва тиквата,
а феята изпуснах от очи.
Но шанс не дава времето ...

Затварям искащите ти очи в плен,
не мога да си позволя да ги изгубя,
денят става нощ, щом помисля
си, че тръгваш.
Аз няма да остана, ...

Нищото.
Сбльсък и Празно.
Непознато, неразкрито Нещо.
Гранично, зад завеса
сред Нещата среща. ...

Макар и подир сто лета,
и още толкова от вси сезони,
ще се опитва някой, като нас,
с прегръдка самотата да прогони.
Ела, за днешното кафе. ...

В късен час се подминах завинаги
и от болката в миг изтрезнях.
В този тъмен живот без постигане,
всеки звук е акорд онемял...
Още помниш навярно, че имахме ...

Sanremo 2017
---------------------------------------------------------------------
Елоди Ди Патрици - Цялата вина, моята вина
Санремо 2017
-------------------------------------------------------------------------------- ...

Да ви кажа, моя Петко
нещо взе да ма съмнява -
кръшка нейде всеки петък,
нелегално закъснява.
Мисла как да го подметна: ...

Лицемерието е болест. Но и всеобщ стил на живеене и комуникация.
Тъй като е модел на поведение за всички, патологията става лесно поносима, някои дори спират да подозират, че я има. Особено, с възрастта…
От малки хората се напасват на всеобщия тон, от малки пренебрегват вътрешния си глас за сметка н ...

Женѝ, честит ви
Осми март и благослов
за вас в молитви!

Тази сутрин събуди я специално,
с целувка по челото, с роза в ръка.
Направи й кафето идеално,
с голяма усмивка да започне деня.
Направи й красив комплимент, ...

Отеснял е животът ми, мамка му!
Вече трудно побирам се в него.
Тези впити в душата презрамки
ме заклещват съвсем като в менгеме
със стоманени нокти, трошащи ...

АЗ ИМАХ..
Аз имах една райско кътче,
на дъното на Техеран,
където от деня измъчен,
за глътка въздух ходех там. ...

Понякога съм стъклено чуплива,
понякога съм от гранит скала,
понякога съм огнена и дива,
понякога съм звук на тишина.
Понякога съм цвете в пущинака, ...

Тихо пада снегът и през дрехите попива право в душата.
Кара я да мирише, да гние!
Символично, като коса през пръсти, хиляди посоки търсят път.
Отвътре – навън!
Аз съм точно малко по-истински от най-фалшивия. ...

Боли ли те?
Не можеш да я скриеш.
Дори в смеха ти болката личи.
В този труден и объркан свят, смутено
се вглеждаш с неразбиращи очи. ...

Когато Зи звънна на вратата, Аная вече бе облечена и тъкмо се обуваше. Високи затворени обувки на платформа. Отвори и видя Зи, нахилен като клоун, и с малко сладко букетче в ръце. Беше облечен в черен спортен панталон и кецове, а отгоре беше с черно рокерско яке. Косата му беше перфектно подредена. ...

Извайваше я
ден след ден.
Намерил бе сърцето на скалата.
И вдъхновен, и озарен
твореше в кътчетата на душата. ...

Сърцето белязано е да отбележи
всичките радости, скрити копнежи,
всичките болки, химери, раздели,
чувства фалшиви и изветрели.
Всичките думи складира, филтрира, ...

От залеза изхвръкнаха копита,
разкъса древен вик воала розов
и хукнаха стремглаво по вълните
прекрасни полунощни еднорози.
Вестители от друг, незнаен свят, ...

Наздраве с чаша бренди до камината.
Не топли, инак имаме дърва.
Нали и с тебе някога се имахме,
но огънят не стигна... Затова
ела до мен. Седни. Навън се мръква. ...

И защото бях лятна, наивна и топла,
тази зима дойде и без милост се вкопчи
във сърцето ми, мислите, моето тяло,
и завинаги явно реши да остане.
Между мене и тебе днес сняг навалял е. ...

Честит да бъде!
Слънчев и лъчист!
Изпълнен с нежен шепот!
С приятелства чисти!
Нека денят е усмихнат и ласкав! ...

Години я няма, превърна се в спомен.
Отиде си тихо, тъй както живя.
Раздаде без корист сърцето огромно.
Озаряваше четири детски лица.
"Отче наш" първи път с нея засричах. ...

Нахлупих Земята като шапка,
зареях погледа си
през всички телескопи –
орбитите им се плезят,
/като обръчите на Сатурн, ...

Не ни достига въздух в дробовете,
града нечистоплътен ни зове
хванете се в ръце и почистете,
пушилката от ден на ден расте.
Все по-голяма, все по-доловима ...

- Мърморко в такива особени случаи, как определяш, кога може и кога не може да се намесиш?
- Има някакви правила кога, но всеки случай си е крайно индивидуален.
- Ахаа… А това ти занимание да помагаш има ли си някакво точно определение?
- Чак за определение - не зная! Но нещо като дълбоко необяснимо ...

На дядо момчето, красиво и силно,
дано да пораснеш засмян и честит.
И нека не знаеш тегло непосилно.
Отгоре ни гледа охлебен чешит.
Отгоре се вие свирепата ха̀ла. ...