Поспри за миг, че още те обичам.
За мъничко в сърцето надникни.
Безкористна любов не се отрича,
дори когато въздухът заспи.
Поспри за миг, когато се смрачава. ...

О, аз съм скитник
в твоите очи...
във бездните
на твоите зеници...
където денем ...

Търсих, много търсих...Вярно...
Любовта навсякъде я търсих...
Да обичам и обичана навярно...
Земята цялата почти претърсих...
Наранявах, мене ме раняваха... ...

Вали дъжд.
Вървя замислена по мокрия тротоар,
толкова замислена, че все едно душата е напуснала тялото ми.
На автопилот съм.
И не ми пука, че съм мокра. ...

Боже опази... Куцо магаре да те ритне!?
Бясно куче да те ухапе...
Прост човек да ти внуши,
че ти по прост, от него си, човече.
Тогава моля те иди...!? ...

Животът е странен
07.06.2017
Животът е странен,
леко объркан
И малко претъпкан ...

— Моят син ли? Дойде! Ти, не слушай, че лош го наричат.
Той е харно момче и ми носи я цвете, я плод.
Ако искаш седни, ала клетвите знай, че отричам.
Моят син е добър! Ще повтарям това доживот.
— Вече месец си тук. И сестрите се грижат за тебе. ...

Когато алчността не се насища,
отваря с трясък портите на ада.
Тълпа от демони безспир приижда,
захапвайки душите без пощада.
Отвсякъде безумие зазижда ...

И нека любовта да бъде надгробната плоча,
положена върху живота ми!
Анна Ахматова (превод:Тереза Светославова)
Понякога ми се ще да направя
рекламация на живота. И да го върна. ...

Пиша – следователно съществувам. Толкова е нещо толкова просто, нали?
Заповядай в моя свят – на щастие, на тъга, на любов. Мястото, в което думите ми имат тежестта на закони. Наслади се на красивите градини, в които се усмихват цветята на словото ми. Запознай се с моите тъжни, весели, сияещи и мрачн ...

Той разтърка очи. Трудно му беше да ги отвори. Не искаше. Нямаше представа колко е спал... дали е спал. Светлината проникваше през клепачите му и чертаеше червеникави форми, отдавна забравени. Усмихна се. В него се породи лека надежда за нещо ново и бавно открехна клепачи.
Всичко си беше същото. Той ...

Караш ме
да се сдобрявам с демоните си,
а те са страхотна компания.

Не съм болен, но съм в треска.
Първолак ще ставам днеска!
Тупка радостно сърцето.
Първолак ще съм и ето –
нова униформа имам, ...

Днес е толкова слънчево, топло и тихо.
И листец не помръдва на дървото отпред.
Лятото, идващо или заминаващо, ще се върне отново при теб.
Котаракът на двора е сит.
И полегнал на входа спи и мърка доволен. ...

ДЖЕНТЪЛМЕНИ
Ние, бриджьорите, сме джентълмени. Ще кажете: „Я, па тоя, открива топлата вода! Това го знаят всички.” Може да го знаят, но аз го преживях.
Събудих се в Окръжна болница. Лежа вече цяла седмица. Два дни съм бил в безсъзнание. Нещастен случай. Казаха ми, че паднала керемида от покрива на к ...

Един ден Надето ми позвъни от нас:
– Приятелката на Кристиан те търси, онова момиченце от сватбата.
– Там ли е?
– Да.
– Дай ми я... ...

Отгоре слънце като пещ.
Въздухът гърлото прогаря.
Отнийде полъх свеж,
живот, притихнал във отмала ...
Само аз не се предавам, ...

Нека да бъдем приятели стари.
Помниш ли детското време? Мечти...
Помниш ли своите верни другари?
Помниш ли дългите нощи? Сълзи...
Нека се върнем в безкрайните нощи. ...

Любовта си отива без време
с предварително купен билет
със запазено
място в сърцето
което ...

Когато губя смисъл и нещата
потапят се до дъно във прахта;
когато посивеят небесата,
посърнали от бледа празнота;
когато малко вяра ми е нужна, ...

CV – няколко признания кратки
за цял един живян живот.
Е, как? Нима се сбират в папки
белези от намордник и хомот,
със синините във душата ...

Перо от гарван
Какво е туй, що все ми се умира
и вечно те разплаквам във предсмъртност.
Голямо чудо. Някой някъде отива
в посока на безпътната си лудост. ...

Йордан се прибра късно вечерта и запали изкуственото осветление. Изтегна се на дивана и си отвори любимата бира в метална опаковка. Беше се уморил от безкрайните служебни интриги и сега притвори очи, изключен от заобикалящото го.
Точно срещу него, подпряно на едно краче, стоеше един красив кактус , ...

Не дойде и на следващия ден.
Междувременно във фирмата се случваше нещо. Шефът ставаше все по-раздразнителен. Красивата му секретарка едва смогваше да записва заповедите, които си противоречаха: едни срещи се насрочваха, други се отменяха, трети едновременно се насрочваха и отменяха в зависимост от ...

...............
Погледът ти реже тънки филии
и рони от хляба трохи.
Ще нахраня с тях гълъбите
на гладните си надежди. ...

Папагалчето Флори
Посветено на дъщеря ми
Всеки знае колко е полезно децата да си имат домашни любимци. И моите си пожелаха да им купим пустинна мишка, нещо като малко лалугерче, която се оказа бременна и роди три мишлета. Само няколко дни след раждането майката Клер умря, което естествено беше голям ...

Топъл лъч светлина
огря моята душа.
Стопли моето сърце
като един топъл ден.
С дъх на лято, ...

Каза някой си познат,
вярвах му глупашки,
че отдавна вече в КАТ
нямало опашки...
Супер! Смело на баща му ...

Автор: Генка Богданова
Само тя ти остана! Само тя ти остана –
тази болка – камбана, която да възвести:
младостта си замина, любовта те отмина,
а самотна и тъжна отново си ти. ...

Аз сянка съм, а ти орел вълшебен…
Огрява тихо есенна луна
и стъпките ми в свойта плахост скрива,
аз спазвам всички древни правила,
душата ми посоката открива. ...

Последно я видях с цигара,
нямаше запалка, нямаше кибрит,
запалих клечка и зачаках,
да допуши нашия последен миг.
Започне ли димът да избелява ...

Посрещнах за пореден път нощта
и се заслушах във шума на ветровете,
и в шепот на зелените листа,
надвиснали, като чадър над цветовете.
Погледнах горе светлото небе, ...

Лятна сутрин и чаша кафе
и навън е сутрешен хлад
аромат около мене се носи
ободряващ и до болка познат.
Лятна сутрин… след вечер със теб, ...

БЕЗБРЕЖИЕ
Кораби от щастие прелитат
над обезумелите вълни...
Бурята платната им пречиства
от недостижимите мечти. ...

Моето име е раб божи Евтимий (Εὐθύμιος). По милостта на единствено правия наш Бог, аз бях роден в самата столица на Божието царство, което се нарича Романя*. Родителите ми бяха високопоставени благородници, чиято воля имаше тежестта на закон в ромейската столица. Те имаха благоразумието да създадат ...

На улицата дъжд ръми,
когато ние сме сами
и аз - печалният човек,
от теб съм далек.
И от апартамента роза съзрях, ...

Пролетта възкръсва
в мене - обладана!
Обич тя разпръсква,
аз ще си я хвана!
В красота прелива! ...

Мъдрец със лъскави обувки,
пророк, свирещ на китара,
който не търси за душата награда,
а иска трагично да бъде чут.
Красотата на речта, ...

Когато си легнеш сам в тъмнината, когато усещаш тишината и затвориш своите очи, а след това видиш уплашения поглед на човека, който очакваш да те пази, тогава разбираш... Разбираш, че си на дъното на черна дупка и никой не може да ти помогне, разбираш, че си се превърнал в това, от което винаги те е ...