Когато ме потиска тишината
и утрото безкрайно е далече,
със образи насищам тъмнината
и стаята ми не е празна вече.
Рисувам смях на влюбено момиче, ...

За преходността
О, колко е нетраен този свят!
И колко се нетрайни дните.
И всичко живо, вехне като цвят,
щом го откъснем от лехите. ...

Јас сум птица со гнездо на југ
кога пријателите ќе ме остават
нема да го скршиш мојот беспрекорен лет
кога очите ќе ми ги врзеш
ќе си го познам својот пат ...

Някога баба много обичаше да ми разказва за Гората на мъртвите. Това е едно от онези суеверия, които един път влезнали в главата ти, никога не я напускат.
„И помни,“ казваше тя, „никога не погребвай мъртвите, така обиждаш не само природата, а и него.“
„Кой е той, бабо?“
„Духът от гората, милото ми.“ ...

Отиде си моята муза,
с тихи стъпки в нощта.
Тихи стъпки, бързи,
защото и бързо минава…
днес любовта. ...

Есента бе дошла. Лекия ветрец, който духаше караше листата да правят водопад от различни цветове в парка. Този парк не беше обикновен, а гробищен парк. Там където мъртвите намираха своя вечен покой.
Катафалката караше бавно по алеята. Падащите листа от дърветата бяха все едно отронващи се сълзи коит ...

Октомври 2008
Седях напрегнато пред компютъра във всекидневната и дообработвах последните резултати от измерванията, които правихме с моя екип, на сградите на училища, болници, детски градини и административни сгради. Предпочитах да работя вкъщи, вместо в офиса. Спокойно ми беше. Така или иначе с мо ...

По пътя достигнах поток с жива вода,
приклекнах за да отпия и да пречистя лицето си,
но не подозирах, че в същия този момент
океанска вълна ще залее жаждата ми.
Въведен от вълните в дълбините на откровението, ...

Коледа си нямахме тогава,
имахме си само Дядо Мраз,
но въпреки това, не ще забравя,
празничното настроение у нас!
Очаквах с радост Новата Година: ...

Те танцуват страстно танго
и Армик пали в тях огньове.
Не е важно къде и с кого,
но мигът е почти съдбовен.
Жарка плът, долепена до плът, ...

Едни разсеяни облаци
като възглавници пухени
се сгушват върху дърветата
така уютно-приспиващо,
че да не бях на работа, ...

В ириса те нося
Люлея те на клепките си, на ръба…
трепкам, трепкам – да не се отрониш,
да не те удавя във сълза, да те задържа,
ако завее, загърми – да се подслòниш! ...

Обичай ме, желай ме до полуда!
До болка, до страдание, до смърт.
Във нощите безсрамно ме сънувай,
как страстно те изгарям с мойта плът.
Поне във миг така ме заобичай, ...

Пак сме тук
на това странно място,
което е ничия земя.
Ти нарамил си "опасност",
а аз нарамила "тъга". ...

Поникнала баба ми
под синьо небе.
От него станали сини
очите ѝ.
Побелявали дълго ...

всички световни
богатства не чинят пред
„Жив е той, жив е!“

навред - разцвет на
нищетата - от „заплата“
до „заплата“

Иванов взе програмата на телевизията, взря се уморено и рече:
- Е, тая вечер ще си почина. По кабелната има някакъв трилър. Че и италиански - и щракна с дистанционното.
Пешо се опита да протестира, замърмори нещо за любимия си екшън, дето ще го въртят пак по първа, намекна да гледат поне „Смъртоносн ...

Трохите любов
не водят до вкъщи.
Не засищат.
Нито част са от нечия същност.
Не даряват. ...

Бавно и дълбоко
думите преливат...
Нежно и високо
душите се сливат...
Бавно и дълбоко ...

Неверните събират доверия,
плачещите избухват в смях.
Вярващите коват суеверия.
Безсмъртното се превръща в прах.
Мечтите се сбъдват на прагматиците. ...

Живея живота си - луда стихия
затворена в малкото тяло на мъж!
Как искам да бъда пак двайсетгодишен,
ми каза баща ми веднъж!
Стипчиво-сладък вкусът е на виното, ...

Здравей, бе град! Живота ли ми взе?
Полей, бе брат! Да пием до насита.
Обрулени от силни ветрове,
в сърцата с метеорите забити.
Кажи ми за несбъднати мечти. ...

Пепеляшка
Пепеляшка изгуби своята пантофка,
в нощта на бала, след танца в полунощ,
чакаше я нейната каляска,
превърната за малко във разкош. ...

Здравей, приятелю непознат.
Как си? Как я караш в твоя свят?
Имаш ли нужда? Имаш ли вяра?
Тежи ли ти от грешки кантара?
Идат, приятелю, такива дни. ...

Греша.
От дъното
на душата си –
Аз Греша.
Разочаровам същината... ...

Града разтърква сънени очи,
усмивка бегло се прокрадва,
облян от слънчеви лъчи,
денят да бъде хубав предвещава.
Навсякъде лудешки минувачи, ...

Дупка...
Трап N-ти номер в душевната цялост...
Дупка...
Дух непогребан, нестихваща жалост...
Дупка... ...

Ей там, отсреща,
където е светло.
Завръщаш се тихо
и стъпваш полека.
Все пак с надежда, ...

Не ще развея Знамето ни родно,
не мога някак да го цапам с кал,
то, милото не е виновно,
че го използват като шал.
Какво завиват с него аз не зная, ...

Тоз октомврийски вятър полудял
с невидима метла листата скупчил.
Жълтиците събрани разпилял,
защото сам възползвал се от случая...
Пендарите разхвърлял настрани, ...

БЯГСТВО ОТ СОДОМ
На цигулка ли свиреше Господ
тази вечер във старата кръчма?
Някой беше вратата залостил,
миг преди да започне да мръква. ...

На върха на иглата застанал,
триста дяволи дишат в тила ми.
Запокитвам в небесната яма
любовта и надеждите смътни.
Самотата е странна камбана - ...

болката
в края
на краищата
болката
стихове ...

Усещам как есента се вмъква в дните ни
със вятъра, който достига до костите,
със сланите си, падащи бавно в косите ни,
с низ от облачни дни – наши неканени гости.
Усещам как есента обладава несетно душите, ...

Шепне гората със клони вълшебни -
вика ме приказен глас:
"Идвай, дете, цвят и билки целебни
сбрала съм в пазвата аз.
Сутрин разпръсквам уханна омая ...