Усещам как есента се вмъква в дните ни
със вятъра, който достига до костите,
със сланите си, падащи бавно в косите ни,
с низ от облачни дни – наши неканени гости.
Усещам как есента обладава несетно душите, ...

Шепне гората със клони вълшебни -
вика ме приказен глас:
"Идвай, дете, цвят и билки целебни
сбрала съм в пазвата аз.
Сутрин разпръсквам уханна омая ...

Имам желба и сила за нешто повеќе
но го чекам вистинскиот момент
она време без стеги
од под перница извадено
од ѕвезди благословено ...

Коледа пак е! Усмивки и пълни трапези.
Огън в камината топли сърцата грижовно.
Снежна дантела навън стъклото извеза.
А зад нея нощта - покрита със бяло олово.
❤️ ...

Душа лека като перце.
Стена издига се (отново) около това сърце.
В очи океан от сълзи,
по тялото оставени са дълбоки белези.
На гърба – рана. ...

Още помня първия път, в който я срещнах.
Беше в автобус 271,
а тя слезе точно 2 спирки преди моята.
Последвах я.
Преди да я заговоря направих 13 крачки ...

Стоях и само наблюдавах нищото,
зачудена, заслушана, замислена...
Придавайки му смисъла на Нещото,
Зациклях в него и залисвах се...
А времето минаваше през мене- ...

По дяволите! Майната на всичко!
Това кажи! Ела ме изживей!
Бъди скандална, луда, неприлична,
и мене ще ме имаш, но посмей!
И само в миг, единствен ги счупи – ...

340. Така както слънцето продължава да съществува след своя залез, така и победеното зло чака мига за своето завръщане.
341. Не е задължително победата да се превръща в геройски епос.
342. Можеш да преместиш стрелките на часовника. А можеш ли да промениш времето?
343. Не всички приемат мира за по-ус ...

Обичам те! По моя странен начин.
Разбрал си вече - никак не е лесно
да укротиш неистова взискателност.
И затова докрай ще бъда честна:
Обичам те! Но не като глухарче, ...

Мое копие бяло. Моя дръзка мечта.
Мое светло начало. Мой си дъх - суета.
Моя крепка надежда. Звън камбанен е тя.
Към мира все поглежда. Ще обгърне света.
Стих мой още неписан. Неподписан с кръвта. ...

И днес трудът се
присвоява, без да се
овъзмездява...
...............................................
И днес труда го ...

Сърцепотребна,
размечтана от любов -
нощта вълшебна!...

„ Истината е в бурите “
Да,
аз живях на прелома
на две епохи!
Не зная, ...

Петел... И Виктор, който му се кара,
да не е толкоз шумен рано сутрин!!!
А не съзнава, че когато вие нощем -
сам надминава всички други...
Синигери... Звънци... И някой кашля в тъмното, ...

Тичам по млечния път,
светла диря без шум ще оставя,
следвайки пътя до теб
звездна партида ще правя....
Бях тъжна, объркана, сама ...

Бяха минали два месеца от "инцидента" в закусвалнята. Нашите подобрени войници се бяха научили да управляват броните перфектно. Те знаеха как всяка една работи и как да могат да ги използват на 100 %. Кортана беше перфекционирала начина по които използва мобилността на бронята си, а Келли знаеше как ...

Във всеки миг...
...когато сме далеч... един от друг...
с мисъл докосваме сърцата си...
...и мигом в нашата прегръдка вълшебна...
се претворяваме... ...

Ще бъде пак случайна,
както винаги, нали?
Сърцето ми ще бие силно,
ще бъдеш по-красива от преди!
Ще говориш, аз ще слушам. ...

Заливахме се от смях за пореден път. Смехът се разстилаше по остарелите ни лица. Толкова години! Пренасяхме се назад във времето и отново се връщахме.
Огънят грееше с красиви пламъци и цепениците отстъпваха, за да създадат топлинен уют.
Гледката през отворените кепенци обагряше погледите ни чрез кра ...

2
Беше 6:30 сутринта. Будилникът извъня и Александър стана. Отиде в банята, изми се, нахлузи дрехите и влезе в кухнята да закусва. Докато усети, вече беше станало време за училище. По програма имаха математика, тъй че заизкачва третия етаж. Огледа се, първо наляво, после надясно. Видя два коридора – ...

Последната ми песен, смесена отново както си трябва, не на слушалки а на монитори. Сега вече ми харесва баланса. Качвам я пак понеже не намерих как да редактирам предишната ми публикация, не ми излезе опция да заместя файла, нито успях да я изтрия.

Крачиш по орисана пътека
в надежда за желаното пресичане
и без значение е в кой си век,
когато прозвучи „Обичам те!“
Много често тя е камениста ...

градските бронхи
издишат мъгла
по жицата
монотонно нанизани
врани

Видях Смъртта!
Изпила бе очите ти
до черни ями със изтлели въглени.
Изсмукала те бе като стафида,
в бонбонена обвивка хвърлена. ...

Не чаках този сняг.
Не съм го искала.
Но след като вали
в косите ти,
в косите ми ...

Тази сутрин ме няма,
телефон без обхват,
мислите по пижама,
се преструват че спят.
Тази сутрин съм снимка, ...

За цветовете и за въздействието на това, което виждаме
Люси Петкова
Винаги съм обичала ярки цветове. Доста ярки бих уточнила. И да ги гледам и да ги обличам и да ги сънувам. В тропическите страни всичко е ярко: цветята, листата, цветовете на хората и на дрехите им. Дали от слънцето или от радостта и ...

...и искам-
не искам, ще тръгна най-сетне.
Готов е Всемира и мен да приеме.
В душата
ми мъжка денят ще ѝ светне – ...

С неизчерпаеми ресурси
дарила ни е майката земя,
със силата си разлюлява,
тъй всичко има си цена.
Изпраща ни предимно знаци, ...

Тръгна си от мен, но всъщност
не напусна тази стая.
Леглото – още неоправено,
на масата изстива чаят.
Стената, пълна с наши снимки, ...

Дъждът не отми калта неизбежно горчива,
в гърдите ми трупана дълги години
от ялов език на сган безогледно бъбрива
във днешните сиви и чужди картини.
На клетата Майчица родна, презряна, ...

Тя, вечер палеше звездите
и често взираше се в тях.
Целуваше ги със очите,
облени е сълзи или смях.
Божественото и отива ...

В мига, във който душата бе гола!
Изпълнена със болка и любов,
една магьосница изсъска като хала
и тя замръзна в благослов.
Протегнала ръце към Бог, ...

Липсата е смисъл за малкия ми ден.
Вярвам, че орисница е странна дума...
Съдбата ни и дума преобърна.
Не вярвам, че душата ни е тлен...
Но вярвам, че сърцето ни е земно... ...