Като поетична душа си безбрежно,
сбрало всички нюанси на синьо...
Ех, море, завладяваш толкова нежно!
Как успяваш – неусетно, невинно?!
Отмиваш старателно тихо, следите ...

Трета глава
1.
Деветимата седяха в стаята на кмета вече час. По едно време дойде Копривненката и донесе термос с кафе и една малка ракия за Мешо. Останалите отказаха пиене толкова рано. А за Мешо си беше лека промивка на болен зъб…
- Няма откъде другаде да дойдат – пенеше се той и чак подскачаше на ...

( На алпинистите)
Този връх е висок, най -висок.
Ти реши да ти бъде Голгота,
та да види отгоре и Бог
как минаваш със щурм през живота. ...

Все едно че е с бели снежинки нощта
и под тежките облаци лягам;
все едно се опитвам да пална свещта,
а пък вятърът ми я събаря;
все едно че се влюбих във Снежния Елф – ...

Преселение
Кого трябва да пусне Европа,
че все я нападат рояк скакалци -
питат се някои мизантропи,
обзети от ужас, издигат стени. ...

Защо ли пуснах алената нишка,
която с теб ни свързваше съдбите?
И колко дълго няма да надничам
към твоя тил, изгубен сред тълпите?
И ако аз съм буен страстен огън, ...

Великото ЗЕЛЕНО царува в мен и óкол' мене.
Животът е в зелено! Мечтите са в зелено!
Парите са в зелено...
Грешка! Защо парите замърсяват
светостта на този свят?! ...

Сънувах много нощи твоя лик.
С ръце те търсех, с устни те целувах,
а след това пробуждах се със вик!
От мрака твоя образ аз ревнувах.
Така дочаквах първите лъчи ...

Законът на материалният свят „Ненаситност на човешката душа към материални блага и власт” Действа с пълна сила в България от 27 години.
След преврата над Тодор Живков на власт дойдоха духовно пропаднали личности жадни за власт и материални блага. Баницата беше доста голяма. Изграждана в продължение ...

Свалих си преградите за теб.
Но ти само ми напомни...
защо съм ги построила толкова здрави.
Времето е дар.
Ти си хаос от емоции. ...

Когато си тръгнеш през нощта,
луната се скрива зад звездни лъчи,
совите уморено отварят очи.
Когато си тръгнеш сутринта,
върбите плачат със зелени сълзи, ...

Трудно е,
да знаеш.
Не казвай нищо -
замълчи!
Когато болката ...

някой ден
ако намериш сила в себе си
да ми простиш да ми простиш
но истински а не на думи
и със сърцето ще почувстваш ...

Дълги, много дълги години ме e занимавал въпросът дали съдбата на човека е предопределена или той сам я твори. Кой избира с какви обстоятелства и събития ще се сблъскаме в живота?
Мисля, че най-съществената мисия на човека е откривателството. Разбулването на истините за себе си и за света, откриване ...

Те бяха щастливи, усмихнати, грейнали.
Първи учебен ден бе настъпил.
С букети в ръка и ранички малки,
големия праг на живота пристъпиха.
Нека да бъдат щастливи в училище. ...

Кажи, че не е истина!... Нали?
Не можеш просто тъй да си отидеш!...
Не подозираш колко ще боли!...
И болката в очите ми ще видиш!...
Кажи, че не е истина!... До днес ...

Сливам се със всяко малко нещо,
най-вече с тишината.
Ето виждаш ли, тук съм,
като прашинка в тоя свят.
Аз разбирам смисъла на самотата, ...

Трета Част
Грешка в превода
Пътят между нивите излезе на друг малко по-голям. От другата му страна имаше малко селище. Залепени една за друга къщи с високи зидове, тесни асфалтирани улици, камък и бетон. Черни пътища тук липсваха. Една от преградите, играеща ролята на зид, имаше квадратни отвори, за ...

Листи се пилеят, като звън
на кристали вдигнали наздравици.
Хризантемите разцъфнали навън
ми напомнят за какви ли не небивалици...
Че съм аз принцесата в ноща ...

Сметката моля, всичко плащам със сълзи,
рестото задръж си, не ми трябват лъжи!
Задръж ги, пази ги, не искам да чувам за измислени чувства...
Всичко ти връщам, любов, празни думи, празни души...
Маски, театри, роли за какво ти бяха кажи? ...

Ех душа, широко скроена...
Ех ти, блуднице, скрита в нощта!
Защо винаги нощем пристигаш?
И носиш със себеси много тъга.
Ех съдба, човешка невольо... ...

Някой ме захвърли в този свят
без да имам право да узная
за какво съм тука ,тъп примат,
и защо във този фарс играя.
Трябваше ли да избирам роля ...

Питаш ме, какъв е ден?
Днеска Тато е роден.
Няма смях и веселба,
Тато също е в мъгла.
Вънка спомени шумят. ...

Дали...
Дали ще дойдеш някога с октомври
на прага ми с пречупени крила,
дали ще кажеш просто да отворя,
залостената някога врата. ...

Лято е... топла вечер
сърцето пее в очакване...
притеснявам се...
...дали баща и ще я пусне...
...чакам я да дойде... ...

Телефонът звънна и ме изтръгна от най-интересния момент на съня, което беше непоправимо. Всички се разбягаха и съзнанието ми се изпразни. Отворих очи, поздравявайки деня, сякаш никога не се бях разделяла с него.
Той току-що идваше, стъпвайки на пръсти, ръсейки светлина, която извикваше за живот всич ...

- Обичам те, обичам те, обичам те!
- А аз те мразя от сърце и от душа.
- Обичам те, обичам те, обичам те!
- Със теб тежи ми моята Съдба.
- Обичам те, обичам те, обичам те! ...

Бясно куче,
лаещо от дъното
на твоите гърди.

Тя ...
Помня очите ѝ... толкова нежни топли и красиви... Като изгрева на слънцето ме изпълваха с надежда, радост и страст.. Исках да ги виждам всяка сутрин когато се събуждам и да заспивам оглеждайки се в тях като наркотик ме пристрастяваха всяка следваща секунда когато ги погледнех.. Можех да вида ...

Ти преставяш ли си да посегнеш на дете,
в гняв, юмрук със злоба свила,
в очите му какво ще прочетеш,
в този миг, изпълнен със безсилие....
Там има страх, там има мъка, ...

Той копнее навярно за мен
в свойте тихи изнежени нощи.
Самотата държи на ръце
и въздиша пред празната поща.
После спира внезапно звука ...

Плод отрупал е земята родна.
Освободен, вятърът прогонва птиците
далеч от бащин дом.
Ронят се листата тихо, всичките –
а дървото с поглед е смутен. ...

Минавам с колата покрай склада за търговия на едро. Радвам се, че са го отворили отново. Купувам си разни неща – триони, ножчета, пирони, хартиено тиксо, дунапрен и церезит – все ежедневни потребности на учител по пиано като мен. Обичам всичко да си оправям сам вкъщи, когато не преподавам. По тази п ...

Не подхождам на твойта трапеза,
все я карам на хляб и вода.
Но огризки, за теб безполезни,
събери ми в ръка, и ми дай.
Остави ми от въздуха глътка, ...

Няма по-страшна болка от ината, момиче.
Сърцето ти се свива от любов,
а ти се късаш от приличие.
И мълчиш, и стискаш зъби, не признаваш,
че него повече от тебе обичаш. ...

Сивотата мълчи,
не говори.
Тя има възходи,
тя има погроми.
И само малко лъчи ...

– Да не воюваме – помоли ти. –
Не ни остана вече много време.
Сега е важно всеки да прости,
Остатъците от деня да вземе.
– Да не воюваме – отвърнах аз. ...