Шибан есенен ден. Мрачен, мокър, неприветлив. Отварям очи и всичко ме боли. Все едно не знам на колко съм години и всяка сутрин трябва да ми се припомня.
Чак след кафето успявам да се раздвижа. Поглеждам часовника – минава 11. От офиса са звъняли 4 пъти.
Какво са се разбързали?
Излизам навън и се на ...

Седя пред компютъра засмян и се чувствам като обладан.
Прозорецът пред мен – гледа ме засмян.
А през него тъмни лъчи пронизват моите очи.
Чувствам, че съм в паралелен свят.
Там съм богат, весел и засмян. ...

Ще пиша днес за другата,
тебе вече те изстрадах.
За нея, знам и знаеш - бъдещата.
Ще те забравя сто пъти ти казах!
Ти никога не ме прочете, ...

Неизвестността е най-гадното нещо в живота. Първо – не знам как протича лечението й, второ – без общуването с нея се чувствам някак… непълноценен. Това „обичам те“ в края на последния ни разговор е много объркващо. Хем ме обича, хем не иска да се чуваме и държи на мъжа си. Нямам никаква представа ка ...

Изгубих те, слънчице... крехко кокиче!
От теб се научих без страх да обичам.
И няма те тук, но живееш в сърцето.
Сълза си в окото и приказно светиш.
Без теб ще изтлея... За Бога, върни се! ...

Когато камъкът
в гърлото,
събиращ всичко преглъщано,
под натиска вътрешен
на пеперуден замах, ...

Когато връщам се нощес,
тя, милата, ме чака!
Не казва: „Закъсня и днес!...”,
не кряка като сврака.
Не пили ми, че съм пиян ...

Безмер Гостунов Иванов.От село Късметлийче,Бургаско.Мъж на видима възраст петдесет години.Неосъждан,разведен.Безработен,активно търсещ работа…Един човек бавно стъпваше по бургаският мост.Почти тристаметров,той дава възможност всеки да се наслади на приказната гледка сред вълните на Черно море.Човекъ ...

ЖИВОТЪТ СИ ТЕЧЕ
Животът в руслото тече.
Аз няма как да го забавя.
Като стихия ни влече!
Не можем нищо да направим... ...

Наляла сълзите в кехлибари-зърна –
виснала съм – цялата в тъжба и суша –
в зноен септември като стара асма
натежала съм мъка – в попската круша;
Димитровче – ресници в червена ръжда, ...

Тиха песен
Твоята нежност ме изгаря.
В прегръдката си ще те съхраня,
ръцете ти с любов ще докосвам,
устните ще шептят "Обичам те"! ...

Навън е зима – мрачна и студена,
ветровете сякаш са си дали среща,
слънцето е силно посребрено
и да грейне то не се досеща.
Една жена единствено се вижда ...

5
Вече беше средата на ноември. Цял ден белият пухкав сняг отрупваше всичко навън. Часовете свършиха и Алекс излезе от училището. Както можеше да се очаква, улиците бяха тъмни, а тротоарите – непочистени. Момчето въздъхна и се запъти към техния блок. Нямаше хубави обувки и краката му скоро се намокр ...

Върху предното стъкло зарониха капки. Чистачките се включиха автоматично. Фаровете осветяваха мокрия път.
– Цял ден се кани да вали – констатира шофьорът и погледна в огледалото. – Шефе, не те очаквах, признавам си. Обаче ме завари подготвен, а? Червена точка за мен!
Адвокатът мълчеше и гледаше през ...

(на мен си и на пишещите братя и сестри)))
Кокиче.
Момиче.
Прилича.
Обича. ...

Грейват коледни елхи,
кичат се с гирлянди и играчки,
палят се камини, свещи,
сутринта започва със закачки.
С трепет се очаква Бъдни Вечер, ...

Като призрак ще дойда в съня ти
да отнема всички кошмари,
там ще постеля бели воали
и всеки грях ще опростя.
Страх в очите ти намирам, ...

Пуканки опукай, мамо.
Аз ще ги нанижа сам.
Помогни ми, моля, само
да отрежа клонче дрян.
И червен конец ще трябва, ...

Ами пълничка съм си. И? Какво от това? Мъжете не са кучета, кокали не щат да гризат. Та затова се и ползвам с голям успех. Още като се запознах с моичкия, го шашнах. Появявам се аз на вратата, а той ахва: “Боже, какви форми!”. Пък нали съм си и речовита почти колкото сочна, му казвам: “Почакай, още ...

Земята е синя като портокал
с часовников механизъм.
Брекфаст + лънч = брънч
Меркел + Саркози = Меркози
Британия + Екзит = Брекзит ...

В твоето сърце, приятелю красив,
защо е безнадежден плач?
Защо си ти сега унил?
Не е ли слънцето едно за всички нас?
След буря усмихнат ден е пак, ...

Не искам да ми готвиш за вечеря,
а ризите и сам ще си изгладя.
Ще ям кюфтетата от вчера
и киселото зеле ще извадя.
А ти пък, ако искаш, донеси я – ...

Не искам да си дума
Любов, не искам да си дума...
Искам те от плът и кръв, придобила форма.
Стига вече се размива,
покажи ми, че и в мен си жива. ...

Семейство „Просто добри познати“?
Къде ще го поберем на вратата ни?!
Вързани сме от съдбата!
Всичко друго помежду ни е театър.
Смешно е да си помислим ...

И България!
Другата!Зад граница.
Плаче истински...

Сега пиша,но сякаш пак съм там. В моето родно,мило селце Люта! На левият бряг на река Огоста .Така наричат реката хидролозите. За нас тя е повече от това пониятие. Тя ,Огоста тече във вените на всеки от нас. Край нея са преминали щастливите и тъжни дни на добрите хора живели там. Там край огризаните ...

Прекрасно е да бъдеш запленен
от чувството едно-единствено, наречено любов, да бъдеш всеотдайно окрилен,
но още по-прекрасно е да бъдеш вечно впечатлен,
да черпиш от това нестихващо и необятно вдъхновение
от твоя дух, душа и тяло, изпълващи ме целия с вълнение ...

От кожата откъснах си седеф.
Търкулнах пръст по голото ти рамо.
От дланите ти огъня поех.
Деня изгря. Запя. И беше рано.
Целунах те по бузата. Звезда! ...

Подножието на смълчаните прегръдки
белее в заскрежена пелена...
Сивее си небето върху него,
с изстинали очи в една жена.
Безропотно очаква тишината ...

от морето
Аз вървя
по пътищата,
някога от
мен ...

Настана тежко време,
народът не може да се съвземе,
народ с възможности и потенциал,
който май е полудял.
Подкупният глас на народа, ...

Когато листата окапят
попитай ги за мен.
Те ще разкажат,
как огрявам утрините ти
заедно със слънцето, ...

Аз съм ….Лъвица. За някои всичко е ясно. За тези, които си нямат под ръка Лъвица, ще поясня: Лъвицата е голяма котка, толкова голяма, че някои я взимат за „Кучка”, но истината е, че тя е Царица, Царица на джунглата, което превръща живота на хората около нея в истинско сафари. Само някой с много здра ...

Не беше църква по канона,
дори си нямаше камбана,
дори не беше точно църква,
а някаква беседка в парка.
А в нея, точно пред олтара, ...

350. Ако краят е начало, началото край ли е?
351. Не е задължително да си щастлив.
352. Не всеки обичай, запазен и до днес, е сполучлив.
353. Религията не прави човека, човекът прави религията.
354. Ключът към всичко е желанието.

Камбана от болка
Когато зазвънят камбанки
и тръгне бялата шейна
прокара пак партина нова,
по белоснежната земя, ...